През ноември 2020 г. се появи гигантска вълна, която издигна самотна шамандура край бреговете на Британска Колумбия на височина 17.6 метра.

Няколко години по-късно бе потвърдено, че тази висока колкото четириетажна сграда водна стена е най-екстремната „вълна убиец“ (rogue wave), регистрирана някога. Смята се, че подобно изключително явление се случва само веднъж на 1300 години. И ако шамандурата не беше попаднала в обсега на вълната, може би никога нямаше да разберем, че тя изобщо се е случила.

В продължение на векове гигантските вълни убийци са смятани за обикновен морски фолклор.

Едва през 1995 г. този мит се превръща в реалност. В първия ден на новата година вълна с височина близо 26 метра удря нефтена платформа на около 160 километра от бреговете на Норвегия. По онова време въпросната вълна, наречена „Драупнер“, опровергава всички дотогавашни научни модели.

Оттогава са регистрирани още десетки такива вълни (някои дори в езера) и макар вълната, появила се край Юклулет (на остров Ванкувър), да не е била най-високата, нейният относителен размер спрямо околните вълни е бил безпрецедентен. Учените определят вълната убиец като всяка вълна, чиято височина е повече от два пъти по-голяма от тази на околните вълни. Вълната „Драупнер“ например е била висока 25.6 метра, докато съседните вълни са достигали едва 12 метра. За сравнение вълната при Юклулет е била почти три пъти по-голяма от останалите вълни наоколо.

„Пропорционално погледнато, вълната от Юклулет вероятно е най-екстремната вълна убиец, регистрирана някога“, обяснява физикът Йоханес Гемрих от Университета на Виктория. „Наблюдавани са пряко само няколко вълни убийци при бурно море, но никоя от тях не е била с такъв мащаб.“

Днес изследователите все още се опитват да разберат как се образуват вълните убийци, за да могат по-добре да предвиждат кога ще възникнат. Това включва измерване на вълните убийци в реално време, както и създаване на модели за начина, по който вятърът ги поражда. Буят, регистрирал вълната от Юклулет, е бил поставен в открито море – заедно с десетки други – от изследователския институт MarineLabs в опит да се научи повече за опасностите в дълбоките води.

„Непредсказуемостта на вълните убийци и огромната мощ на тези „водни стени“ ги правят изключително опасни както за морските операции, така и за хората“, смята Скот Бийти, изпълнителен директор на MarineLabs.

Възможността за прогнозиране на гигантски вълни остава открит въпрос, но данните ни помагат да разберем по-добре кога, къде и как се образуват те, както и какви рискове крият. Дори когато възникват далеч в открито море, тези гигантски вълни могат да унищожат съоръжения за морски дейности, вятърни паркове или нефтени платформи. Ако са достатъчно големи, те дори могат да застрашат живота на хората по плажовете. За щастие нито вълната при Юклулет, нито тази при „Драупнер“ са причинили сериозни щети или човешки жертви, но други подобни вълни са го правили.

Смята се например, че някои кораби, изчезнали през 70-те години на миналия век, са били потопени от внезапно възникващи, надвиснали вълни. Останалите след това плаващи отломки изглеждат така, сякаш са дело на огромна вълна с разбиващ се гребен. За съжаление проучване от 2020 г. прогнозира, че височината на вълните в Северния Тихи океан ще се увеличи вследствие на климатичните промени; това подсказва, че вълната при Юклулет може да не задържи рекорда си толкова дълго, колкото сочат настоящите прогнози. Експериментални изследвания, публикувани през 2024 г., показват, че тези чудовищни ​​вълни могат да бъдат до четири пъти по-високи, отколкото се е смятало за възможно досега.

Усилията за прогнозиране на гигантски вълни (т.нар. вълни убийци) получиха нов тласък през февруари 2026 г., когато екип, ръководен от изследователи от Университета на Южна Флорида, публикува нов анализ в списание Ocean Science. В него те съпоставиха данни, събирани с години от реални шамандури, с глобалните модели за вълнението, на които учените разчитат понастоящем за прогнозиране на състоянието на океана.

Екипът установи, че тези модели системно подценяват колко екстремни могат да бъдат вълните, като пропускат голяма част от редките, извисяващи се вълни, които шамандурите действително регистрират в реални условия.

Оказа се също, че гигантските вълни съвсем не са случайни явления. Честотата им достигаше пик през зимата, като най-голяма концентрация бе наблюдавана край западното крайбрежие на САЩ, следвана плътно от Северния Атлантик. Това поставя Тихоокеанския северозапад – района, където се е появила вълната при Юклулет – директно в зоната с най-висок риск.

Изследователите също така посочиха възможен ранен предупредителен сигнал, скрит в данните. При приблизително три четвърти от изследваните гигантски вълни рязък спад във вълновата корелация е бил последван от бързо възстановяване непосредствено преди удара на вълната – модел, който според учените в бъдеще би могъл да бъде интегриран в системи за прогнозиране в реално време.

Снимка: Unsplash

Виж още: Ето защо вече определят пълното слънчево затъмнение през 2027 г. като затъмнението на века