Екип от експерти по космическо време разкри истината за историческо събитие, което досега се е смятало за първия в историята случай на смущение в технологиите, причинено от геомагнитна активност на Слънцето, но се оказва, че се е случило седем години по-късно.

От прекалено горещото или влажно време до опадалите листа или кравите по релсите – съществува утвърдена традиция британската общественост да възприема тези причини като неубедителни оправдания за закъснения на влаковете. Въпреки това брой на списание *Nature* от 1871 г. описва съвсем различно събитие, довело до 16-минутно закъснение на влак, потеглящ от Ексетър (графство Девън, Югозападна Англия): слънчева буря, която е наводнила с електрически ток телеграфната мрежа, обслужваща железопътните сигнали.

„Историята със закъснението на влака в Ексетър е изключително интересна, тъй като бележи момента, в който нововъзникващите технологии за първи път се сблъскват с реалностите на космическата среда“, заяви Джим Уайлд, професор по космическа физика в Университета в Ланкастър и президент на Кралското астрономическо дружество.

Това събитие често се посочва като първия пример за слънчева буря, нарушила работата на технологиите на Земята, но когато екип, ръководен от Уайлд, прегледа историческите записи за по-задълбочено проучване, се оказа, че данните не съвпадат.

В първоначалния доклад, публикуван в сп. Nature, се посочва, че електрическото смущение е настъпило в 22:05 ч. местно време на 18 октомври 1841 г. Екипът на Уайлд обаче установи, че въпросната железопътна линия е била открита едва през 1846 г.

Затова те се задълбочиха в историческите архиви, за да разкрият истината.

„Нашето изследване има привкус на детективска история – сглобяваме частите от множество архивни документи, за да разберем по-добре едно историческо събитие с екстремен характер, породено от космическото време“, заявява членът на екипа Майк Хапгуд, експерт по космическо време в RAL Space – Националната лаборатория за космически изследвания на Обединеното кралство, разположена в Оксфордшър.

Чрез съпоставяне на данни от железопътни разписания, стари вестници, исторически сведения за слънчеви наблюдения и полярни сияния, както и дигитализирани геомагнитни данни, екипът на Уайлд и Хапгуд стигна до заключението, че най-вероятната дата на закъснението на влака е 18 октомври 1848 г. – ден, съвпадащ с мощна слънчева буря, достигнала Земята.

Тази коригирана дата измества събитието от първото място в хронологичния списък на подобни случаи. Като най-ранен регистриран смущаващ ефект върху електрическите технологии вече се посочва инцидент в железопътната мрежа „Мидланд“ – обхващаща голяма част от Обединеното кралство – през март 1847 г.

„Макар това да означава, че случаят не е най-ранното регистрирано въздействие на космическото време, той остава един от първите ясни примери за това как слънчевата активност нарушава работата на критична инфраструктура“, отбеляза Уайлд. „Това също така демонстрира ползата от съчетаването на научни данни със съвременни вестникарски публикации и архивни документи при възстановяването на картината на исторически събития, свързани с космическото време.“

Този случай ни напомня, че космическото време отдавна представлява заплаха за технологиите и съвременните системи, а не е просто скорошен проблем.

„Обществото се сблъсква с въздействието на космическото време върху технологиите почти от самото им създаване“, отбелязва Уайлд.

Най-драматичният пример е споменатото събитие на Карингтън от 1859 г. – най-мощната регистрирана слънчева буря, която е предизвикала искрене по телеграфните стълбове и е нарушила работата на захранващите батерии. По това време телеграфистите вече са били свикнали с електрическите смущения, свързани с полярните сияния, но дори и те са били шокирани от свирепостта на бурята на Карингтън – в някои случаи буквално, тъй като по телеграфните линии е протичал допълнителен електрически ток. Ако подобно събитие се случи днес, то би предизвикало мащабни прекъсвания на електрозахранването, би извадило от строя енергийните мрежи, би нарушило комуникациите и би повредило непоправимо сателитите.

„Макар че днешните възможности за наблюдение на космическото време са далеч по-усъвършенствани от всичко, с което се е разполагало през XIX век, съвременните технологии, от които зависим, са и много по-уязвими на слънчевите бури“, отбелязва Хапгуд.

Пикът на настоящия слънчев цикъл (номер 25) беше достигнат през октомври 2024 г. и ние тепърва започваме да излизаме от продължителен период на максимална активност. Предстои обаче да видим как ще протече остатъкът от този цикъл, преди да се стигне до слънчевия минимум около 2030 г. Вече станахме свидетели на силни геомагнитни бури, породени от космическото време през май 2024 г. – дали ще преживеем поредната мощна буря, преди да изтече десетилетието?

Снимка: Unsplash/W. Hake, Royal Albert Memorial Museum & Art Gallery/Wikimedia Commons

Виж още: Причиненият от ИИ недостиг на памет променя начина, по който се правят устройствата: на RAM се падат 60 процента от разходите