Миналия месец се навършиха 50 години откакто на Марс кацна тест за откриване на живот, разработен от Гил Левин – изследовател от НАСА и инженер, специализирал се в откриването на опасни микробни колонии в канализационните води. Тестът се намираше на борда на „Викинг 1“ – първият от двата модула за търсене на живот.

През 1976 г. спускаемият апарат „Викинг 1“ на НАСА откри надеждни резултати, „потвърждаващи наличието на живот“, в проба от марсианска почва. Робърт Джастроу, тогавашен директор на Института „Годард“ за космически изследвания към НАСА, заяви: „Освен ако не видим нещо да мърда на върха на игла, доказателствата за наличието на живот на Марс са вече толкова изчерпателни, колкото експериментите с „Викинг“ биха могли да ги направят.“

Това би трябвало да бъде триумф за Левин и екипа на НАСА по програмата „Викинг“. За съжаление, в научната общност, занимаваща се с изследването на Марс, се оформи консенсус, който я накара да се страхува от нещо толкова смело, като твърдението за откриването на извънземен живот толкова рано. Преоблададе негативната интерпретация на резултатите, което подкопа откритието на „Викинг“, че, въз основа на наличните доказателства (и в рамките на определението за живот, използвано в експеримента), на Марс има живот.

Научната общност, занимаваща се с изследването на Марс, явно уплашена от такова дързостно твърдение, отхвърли откритието, измисли теории, за да го опровергае, и създаде преобладаващия консенсус, че резултатите са отрицателни.

Стивън Бенър, астробиолог от Харвард, биохимик, специалист по органична биохимия, и синтетичен биолог, твърди в новата си книга Meet the Neighbors, че първоначалният положителен резултат за наличието на микробен живот е бил правилен, а аргументите за неговото опровержение – погрешни.

Бенър разкрива какво са установили тестовете на „Викинг“ и защо те са били толкова уязвими към опровержение от страна на скептиците, като извършва нов анализ на необработените данни. След това, за радост на конвенционалната научна общност, той напълно оборва тези аргументи.

Този преобладаващ консенсус, отричащ наличието на живот, се е разпространявал през десетилетията и продължава да влияе върху политиката за изследване на Марс дори и днес, въпреки откритията на марсохода Curiosity, който кацна през 2012 г. и които би трябвало да го коригират.

Вместо това, от времето на „Викинг“ насам космическите агенции провеждат плахи мисии в търсене на признаци за древен живот, минали обиталища и вода, вместо смели мисии за откриване на съществуващ живот.

Снимка: Unsplash/NASA/JPL-Caltech

Виж още: Облак от сахарски прах с размерите на САЩ оказва влияние върху лятното време, а вие може би дори не сте го забелязали