В една чаена лъжичка качествена почва се съдържат около десет метра живи гъбични нишки. Ако съберем данните за всяка чаена лъжичка от повърхностния почвен слой на Земята, общата дължина на тези нишки възлиза на приблизително 110 квадрилиона километра – разстояние, което, ако бъде разпънато в права линия, би стигнало до Слънцето стотици милиони пъти.

Тези цифри произтичат от първата по рода си глобална карта на арбускуларните микоризни гъби, публикувана наскоро в сп. Science от екип на организацията „Общество за защита на подземните мрежи“ (SPUN).

Самите гъби не образуват видими плодни тела (гъби). Те представляват микроскопични тръбички, които се вият из почвата и се свързват директно с корените на растенията. В замяна на въглерод, получаван от растението, те му осигуряват вода и минерали. Около 70 процента от сухоземните растения разчитат на този механизъм – партньорство, съществуващо от близо 475 милиона години.

Разбира се, никой не е измервал физически всяка част от тази мрежа с дължина 110 квадрилиона километра. Екипът е събрал данни от над 16 000 почвени проби, взети в рамките на стотици изследвания, и е използвал машинно обучение, за да запълни липсващата информация за районите, от които не са вземани проби. Проектът, ръководен от д-р Джъстин Стюарт от SPUN и д-р Корентен Бисо от института AMOLF в Амстердам, установи, че най-голям дял от мрежата – около 40 процента – се съдържа в тревистите екосистеми.

Във всяка екосистема тези гъби извличат около 4 милиарда тона CO₂ еквивалент годишно в почвата, което е около 11 процента от това, което хората обикновено отделят. Някои от най-дебелите участъци се намират под Евърглейдс в Южна Флорида и Тибетското плато, но по-голямата част от тази земя няма защита. Анализ на SPUN от 2025 г. дори установи, че 95 процента от най-богатите горещи точки се намират извън защитени зони.

Фермите са в неравностойно положение. Обработваемата земя съдържа само около половината от гъбичките от дивата земя, която е заменила, до голяма степен защото обработката разкъсва нишките. Междувременно торовете нанасят щетите си по-тихо. Хранете растението с фосфор от торба и то спира да търгува с гъбичките, които някога са му доставяли повече от 80 процента от фосфора. Ако продължите да го торите, реколтата никога не забелязва какво липсва.

Мащабите на това явление са огромни. Освен това тревистите екосистеми се разорават около четири пъти по-бързо, отколкото се изсичат горите. Въпреки това останалата жива мрежа съдържа около 300 мегатона въглерод – маса, която е няколко пъти по-голяма от общото тегло на всички живи хора на планетата.

Самата карта е с ограничен обхват и обхваща само един вид гъби. Причината е, че боровете и дъбовете зависят от съвсем различна подземна система, а гъбите, разграждащи органичната материя, образуват още една, отделна мрежа. За нито една от тях обаче не съществуват сравними данни в глобален мащаб.

Тоби Киърс, изпълнителен директор на организацията SPUN, определя този проект като едно от най-вълнуващите изследвания в кариерата си. Целта на данните е да помогнат на правителствата и природозащитните организации да установят къде подземните мрежи са най-гъсти и къде остават най-слабо защитени.

Снимка: Unsplash/Truth & Beauty / Moritz Stefaner, Justin Stewart – SPUN

Виж още: Една единствена топка на билярдна маса теоретично може да извърши всякакво изчисление