Повърхността на Земята е изпълнена с живот: това е характерната черта на нашата планета, която, доколкото знаем, я прави уникална. Но може би сме подценили колко дълбоко под краката ни могат да виреят земните същества. В рамките на амбициозно 8-годишно преброяване международен екип от учени откри удивително разнообразие от микроби, живеещи под повърхността на нашата планета, по-дълбоко от всичко, което сме откривали преди това.

Под ръководството на микробния еколог Емил Руф от Океанографския институт „Уудс Хоул“ в САЩ и биоинформатика Изабела Храбе де Анджелис от Института по химия „Макс Планк“ в Германия проучването е открило форми на живот на дълбочина до 491 метра под океанското дъно и дори още по-дълбоко под сушата: на дълбочина до 4375 метра.

Екипът е анализирал проби от повече от 50 места по света, събрани над и под повърхността на Земята, както и от места като пещери и дълбоководни хидротермални извори, които образуват прага на повърхността.

Пробите от повърхността са събрани от почви, седименти или водни колони, докато пробите от под повърхността са извлечени от сондажи, мини, водоносни пластове или течност от фракинг.

Разнообразието на откритите форми на живот следва неочакван модел.

„Обикновено се предполага, че колкото по-дълбоко се спускате под земната повърхност, толкова по-малко енергия е на разположение и толкова по-малък е броят на клетките, които могат да оцелеят“, казва Руф. „Но ние показваме, че в някои подповърхностни среди разнообразието лесно може да съперничи и дори да надхвърля разнообразието на повърхността.“

Това важи особено за микробите в морска среда и за микробите от таксономичната категория, известна като архея, които стават по-богати генетично, а разнообразието им е по-равномерно разпределено, колкото по-дълбоко се вглеждат изследователите. Бактериалното разнообразие в морските подпочвени води е неочаквано високо в сравнение с повърхностните екосистеми.

Животът в тези подземни светове протича по съвсем различен график от този на оживената земна повърхност. При липсата на слънчева светлина енергията е оскъдна и трябва да се набавя от околните материали и техните химични реакции: водород, метан, сяра, серпентинизация, мъртвите (или живите) тела на съседните микроби и дори радиоактивност.

Тези екосистеми се движат с тектонично темпо. Учените изчисляват, че някои клетки в дълбоката биосфера се делят само веднъж на хиляда години.

„Логично е еволюционно да сте адаптирани да минимизирате нуждите си от енергия и сила и да оптимизирате всяка част от метаболизма си, за да бъдете възможно най-енергийноефективни“, пояснява Руф.

В проучването е оценено микробното разнообразие сред 478 археи и 964 бактерии, както и 147 метагенома от различни морски и сухоземни места. Повърхностният и подповърхностният живот всъщност имат тенденция да попадат в един континуум на разнообразие и структура, а не да съществуват като две отделни екосистеми с ясно разделение. Има обаче значителни разлики в начина, по който са съставени морските и сухоземните екосистеми, независимо от повърхностното или подповърхностното местообитание.

„Селекционният натиск е много различен на сушата и в морето и подбира различни организми, на които им е трудно да живеят и в двете сфери“, обяснява Руф.

Екипът отбелязва, че за някои среди като например морската повърхност има почти прекалено много данни, докато за други среди като пещери или почви те са оскъдни или липсват. Ако животът може да съществува толкова дълбоко под повърхността на нашата планета, може би е възможно да съществува и по-далеч: както казва Руф, „разбирането на дълбокия живот на Земята може да бъде модел за откриване на това дали е имало живот на Марс и дали той е оцелял“.

Течната вода на други планети би могла да им даде скалисти подповърхностни местообитания, много подобни на земните, само на три метра под повърхността им. Ако случаят е такъв, евентуални срещи с извънземни може да изискват известно копаене.

Снимка: Unsplash

Виж още: Vodafone демонстрира първия в света сателитен видеоразговор със стандартен мобилен телефон