В откритие, което звучи като заглавие от научнофантастичен роман, но е съвсем реално, астрономите са идентифицирали малък обект близо до Земята, наречен 2025 PN7, който сега е класифициран като квазиспътник на Земята. Това означава, че нашата планета на практика има втора луна – поне до средата на XXI век. НАСА потвърди, че обектът следва траектория близо до Земята и вероятно ще остане свързан по този начин до около 2083 г.

2025 PN7 е много малък – оценките сочат размерът му да е приблизително 18–36 метра в диаметър (приблизително колкото височината на скромна сграда). Преди година учените обявиха, че малкият астероид 2024 PT5 е бил заловен в орбита около Земята, превръщайки се в минилуна. Той беше наблюдаван за първи път през август тази година от проучването Pan-STARRS в обсерваторията „Халеакала“ в Хавай. Появата на тази минилуна обаче може да не е ново явление. Архивни изображения показват, че тя може да е пътувала със Земята в продължение на десетилетия – може би от 60-те години на миналия век. За разлика от истинската луна обаче 2025 PN7 не обикаля директно около Земята. Вместо това той обикаля около Слънцето по земен път („резонанс 1:1“) и изглежда следва Земята около Слънцето.

Това ни създава впечатление за „две луни“ от една определена гледна точка. Според научните изчисления се очаква 2025 PN7 да остане в тази коорбитална конфигурация до приблизително 2083 г. Това ѝ дава няколко десетилетия временно съжителство с нашата планета. След това гравитационните взаимодействия (със Слънцето, Земята и евентуално други тела) вероятно ще я отклонят от сегашния ѝ път.

Сега, когато Земята има две луни, означава ли това, че нашата истинска луна е намерила нов партньор или е възможно статутът ѝ да бъде застрашен?

Науката предполага, че макар обектът 2025 PN7 да не представлява заплаха за Земята (той е малък и орбитата му е стабилна в този контекст), тя е от реален научен интерес. 2025 PN7 принадлежи към рядък клас обекти, наречени квазиспътници (или квазилуни) – тела, които споделят орбита с планета, но не са гравитационно свързани с нея. Тъй като остава относително близо (в космически времеви мащаби) до Земята, тя предлага потенциална „лаборатория“ в Космоса за изучаване на орбиталната динамика, астероидите близо до Земята и как се държат малките тела в Слънчевата система. Освен това откритието ни напомня, че дори непосредствената ни космическа околност е пълна с изненади – може би си мислим, че познаваме небето над нас, но открития като това показват, че има още какво да се открие.

Важно е обаче да се отбележи, че въпреки че го наричаме „втората луна“, обектът е малко по-нюансиран. Като начало 2025 PN7 не е истинска луна в лунния смисъл – тя не обикаля около Земята по ограничен начин. Освен това терминът „квазилуна“ може да звучи грандиозно, но обектът е мъничък, слаб и труден за наблюдение. Видимостта му от Земята е ограничена до благоприятни прозорци. Освен това, макар НАСА да е потвърдила обекта и неговото коорбитално поведение, точната оценка за живота му (до 2083 г.) зависи от орбиталните модели и може да бъде уточнена с постъпването на повече данни. Що се отнася до наблюдателите на небето, той почти сигурно не се вижда с просто око (или дори с типични аматьорски телескопи), тъй като яркостта, величината и размерът му го правят изключително труден за забелязване.

Снимка: Unsplash

Виж още: Последните думи на умиращите са зловещо подобни и мистериозна промяна в съзнанието вероятно обяснява това