От години учените спорят дали някога, по време на най-студените ледникови периоди, гигантски дебел леден шелф е покривал целия Северен ледовит океан. Сега ново проучване, публикувано в Science Advances, оспорва тази идея, тъй като изследователският екип не е открил доказателства за наличието на масивен леден шелф с дебелина ~1 km. Вместо това изглежда, че Северният ледовит океан е бил покрит от сезонен морски лед - оставяйки открита вода и условия за живот дори по време на най-суровите периоди на студени епохи през последните 750 000 години.

Статията е озаглавена „Сезонният морски лед характеризира ледниковия арктическо-атлантически портал през последните 750 000 години“.

Това откритие дава сведения, които са от решаващо значение за разбирането ни за това как Арктика е реагирала на климатичните промени в миналото - и как може да се държи в бъдеще.

Под ръководството на проекта Into the Blue-i2B, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания, изследователският екип проучва седиментни ядра, събрани от морското дъно на централните северни морета и платото Ермак, северно от Шпицберген. Тези ядра съдържат малки химически отпечатъци от водорасли, които са живели в океана преди много време. Някои от тези водорасли растат само в открити води, докато други процъфтяват под сезонния морски лед, който се образува и топи всяка година.

„Нашите седиментни ядра показват, че морският живот е бил активен дори в най-студените времена“, казва Йохен Книес, водещ автор на изследването, базиран в UiT The Arctic University of Norway и един от ръководителите на проекта Into The Blue-i2B.

„Това ни подсказва, че на повърхността трябва да е имало светлина и открита вода. Това нямаше да се види, ако цялата Арктика беше затворена под ледена плоча с дебелина километри.“

Един от ключовите индикатори, които екипът търси, е молекула, наречена IP25, която се произвежда от водораслите, живеещи в сезонния морски лед. Редовната ѝ поява в седиментите показва, че морският лед се е появявал и изчезвал със сезоните, а не е оставал замръзнал през цялата година.

За да провери констатациите, основани на геоложките данни, изследователският екип използва модела на системата на Земята AWI - компютърен модел с висока разделителна способност, за да симулира условията в Арктика през два особено студени периода: последния ледников максимум преди около 21 000 години и по-дълбокото застудяване преди около 140 000 години, когато големи ледени покривки са покривали голяма част от Арктика.

„Моделите потвърждават това, което открихме в седиментите“, казва Книес. „Дори по време на тези екстремни заледявания топлата атлантическа вода все още се е вливала в Арктическия проход. Това е помогнало някои части на океана да не замръзнат напълно.“

Моделите също така показват, че ледът не е бил статичен. Напротив, той се е променял със сезоните, създавайки отвори в леда, през които светлината е достигала до водата - и през които животът е можел да продължи да се развива. Това изследване не само променя представата ни за миналите климатични условия в Арктика, но и има значение за бъдещите прогнози за климата. Разбирането на начина, по който морският лед и океанската циркулация са реагирали на екстремните климатични условия в миналото, може да подобри моделите, които прогнозират бъдещите промени в един затоплящ се свят.

Някои учени твърдят, че особеностите на арктическото морско дъно показват, че някога огромен заземен леден шелф е покривал целия океан. Но това ново проучване предлага друго обяснение.

„Възможно е в някои части на Арктика да е имало краткотрайни ледени шелфове по време на особено тежки студени фази“, казва Книес. „Но ние не виждаме никакви признаци за един-единствен, масивен леден шелф, който да е покривал всичко в продължение на хиляди години“.

Едно възможно изключение би могло да се случи преди около 650 000 години, когато биологичната активност в седиментния запис рязко спада. Но дори и тогава доказателствата сочат за временно събитие, а не за дълготраен замръзнал капак над Арктика.

Изследването хвърля нова светлина върху това как Арктика се е държала при екстремни условия в миналото. Това е от значение, тъй като днес Арктика се променя бързо. Познаването на начина, по който морският лед и океанската циркулация са реагирали на климатичните промени в миналото, помага на учените да разберат какво може да се случи в бъдеще.

Виж още: Прочутата камера на Game Boy се завръща като смартфон приложение за неповторима ретро естетика