Откакто хората са се чудили за наличието на други форми на интелигентен живот във Вселената, сме се надявали, че извънземните ще се свържат по някакъв начин, но досега никой не се е обадил. Дори най-мощните ни антени са улавяли само фалшиви положителни резултати и радиомълчание. Възможно ли е това да се дължи на факта, че всякакви хипотетични цивилизации, съставени от същества с мозък, съперничещ на нашия, отдавна са изчезнали, като дори всички напреднали техносигнатури, които може да са оставили след себе си, са се превърнали в нищо повече от космически прах?

Breakthrough Listen се надява да разбере това. Това е най-голямата инициатива SETI (Търсене на извънземен разум) на Земята и тя не само изследва милиони най-близки звезди до нашата планета, но и сканира цялата галактика и буквално слуша съобщения от всякакви същества там, които може да се опитват да комуникират с нас. Някои от нейните спектроскопски инструменти са достатъчно свръхчувствителни, за да открият лазер с не повече енергия от електрическа крушка от 35 трилиона километра разстояние.

Ако тази малка енергия може да се появи на такова разстояние, изглежда, че е само въпрос на време, преди да бъде открита мегаструктура като рояк на Дайсън - сателити, разположени около звезда, за да събират нейната енергия или да изпращат междугалактически съобщения (ако изобщо съществуват). Въпросът е дали разполагаме с това време. Ако попитате един теоретик, може би ще имаме само около 41 000 години, за да открием рояк, достатъчно голям, за да обгради звезда с размерите на Слънцето, преди тя да се разпадне напълно.

Теоретичният астроном Брайън К. Лаки от Breakthrough Listen се задълбочава в такива озадачаващи теми като това как интелигентните извънземни биха могли да функционират, да пътуват или да правят опити за комуникация - и сега той изследва дали рояците на Дайсън биха могли да се задържат достатъчно дълго, за да ги открием. Той смята, че може да имаме много по-малко време да открием една от тези мегаструктури, отколкото експертите първоначално са предполагали. Ако цивилизацията, която ги е създала, изчезне, дори гигантски техносигнатури като тези в крайна сметка биха били обречени без поддръжка.

„Въпреки че дълго живеещите мегапаразити са изключително мощни техносигнатури, те са склонни да бъдат обект на каскади от сблъсъци, след като системите за насочване започнат да се повреждат“, каза Лаки в проучване, публикувано наскоро в The Astrophysical Journal. „Структурирането на орбитите на рояците не удължава първоначалното време за сблъсък, стига да има достатъчно случайност, за да се гарантират сблъсъци, въпреки че може да намали скоростите на сблъсъци.“

Лаки твърди, че макар рояците от Дайсън да изглеждат сякаш би трябвало да са неразрушими (и определено биха били по-устойчиви от подобната хипотетична сфера на Дайсън, за която за първи път е мечтал физикът и математик Фрийман Дайсън в началото на 60-те години на миналия век), те са склонни към гравитационни нестабилности, които неизбежно биха предизвикали сблъсъци. В началото те може да са сравнително малки – като фрагменти от космически боклук, които се стържат един в друг, докато обикалят около Земята – но ако роякът бъде изоставен от цивилизацията, която го е създала, само един сблъсък може да доведе до окончателното му унищожение. Сателитите, които вече обикалят с висока скорост, биха се сблъскали един в друг със същата скорост.

Парчета от унищожени спътници биха се разпръснали и ударили други спътници, евентуално причинявайки допълнителни смущения, които водят до още сблъсъци, докато всяка структура и парче се превърнат в прах. И дори прахът може да не съществува дълго.

„Крайният резултат от каскада от сблъсъци е смилането на рояк на микроскопични частици“, каза той. „Тези изкуствени зърна се изхвърлят в междузвездното пространство, ако звездата домакин е достатъчно ярка. В противен случай роякът в крайна сметка се превръща в йонизиран газ.“

Единственият начин да се предотврати това е по някакъв начин да се избутат планетите в звездната система настрани, което би дало възможност на цивилизация, която не е наблизо, да се рестартира, ако собствената им планета не успее да ги подведе. Може би някакви интелигентни извънземни вече са разбрали това и са решили да измислят алтернативен метод за улавяне на звездна енергия. Ако са го направили, може би имаме повече от няколко десетки хиляди години, за да го открием.

Снимка: Unsplash

Виж още: Учени се натъкнаха на мистериозна форма на живот, която все още не могат да обяснят