Изненадващото откритие на огромен облак от молекулярен газ - материалa, от който се образуват звездите - само на 300 светлинни години от нас открива нови начини за изучаване на условията, които позволяват раждането на звезди.

Звездите се образуват от колапсиращи облаци от молекулярен газ. Виждаме това в мъглявината Орион, която се зарежда с енергия от горещото ултравиолетово излъчване на младите звезди, които се раждат в нея. Откриването на молекулярни облаци, преди да започнат да произвеждат звезди, обаче е по-трудно.

Такива облаци се състоят предимно от молекулярен водороден газ, който, когато не се захранва от светлината на звездите, е много слаб - почти невидим. (Атомният водород, от друга страна, е лесно откриваем от радиотелескопите). Астрономите обикновено използват радиотелескопи, за да открият като заместител въглероден оксид, който е наличен в много по-малки количества в молекулярните облаци.

Но какво да кажем за облаците, в които няма много въглероден оксид?

Астрономите, ръководени от Блексли Бъркхарт от университета „Рутгерс“ в Ню Брънзуик, Ню Джърси, и Тавиша Дхармавардена от Нюйоркския университет са открили изцяло нов начин за виждане на невидимото. Използвайки данни от далечния ултравиолетов спектър на корейския спътник STSAT-1, те директно откриват флуоресциращи молекули водород.

„Това е първият по рода си молекулярен облак, открит чрез директно търсене на далечно ултравиолетово излъчване на молекулярен водород“, казва Буркхарт в изявление. „Този облак буквално свети в тъмното.“

Облакът е с форма на полумесец и се намира на ръба на т.нар. Локален мехур, който представлява част от пространството, в коeто междузвездната среда е по-рядка от околната, вероятно изпразнена от ударните вълни на стотици древни свръхнови. Слънцето и нашата Слънчева система преминават през Локалния мехур и го правят през последните около пет милиона години.

Облакът, наречен Еос по името на богинята от гръцката митология, която персонифицира зората, съдържа газ на стойност приблизително 3400 слънчеви маси. Той също така е обеднен на въглероден оксид, поради което е останал незабелязан с конвенционални средства.

Предполага се, че след около 5.7 милиона години Eoс ще се разпръсне или фотодисоциира в резултат на въздействието на фоновите фотони върху молекулите на облака. Това е твърде скоро, за да започне да образува звезди, освен ако няма някакъв друг спусък, който да ускори нещата, като например гравитационното смущение на друг преминаващ облак. Интригуващо е, че средната скорост на образуване на звезди в околностите на нашето Слънце е изчислена на 200 слънчеви маси на милион години. Еос губи маса към по-широката междузвездна среда със скорост 600 слънчеви маси на милион години, което е три пъти повече от скоростта, с която молекулярният газ се превръща в звезди. Следователно това разсейване на молекулярните облаци в резултат на фотодисоциация от светлината, излъчвана от близките звезди, изглежда действа като механизъм за обратна връзка, който регулира скоростта на звездообразуване, смята екипът на Буркхарт. Това е полезна информация, която ще ни помогне да разберем повече за условията, необходими за образуването на звезди в други, по-отдалечени облаци.

Снимка: Unsplash/Thomas Müller (HdA/MPIA) and Thavisha Dharmawardena (NYU)

Виж още: Динозаврите навярно не са издавали могъщия рев, с който сме свикнали да ги свързваме