Преди десетилетия, по време на ожесточеното съперничество в космическата надпревара между бившия Съветски съюз и САЩ, целият свят преживява пътя на „Спутник“, когато първият изкуствен спътник обикаля Земята.

Изстрелването на „Спутник 1“ на 4 октомври 1957 г. предизвиква тревоги в САЩ, които стават още по-неприятни поради срамния и унизителен провал на първото изстрелване на американски спътник по-късно същата година, когато ракетата Vanguard на Военноморските сили на САЩ претърпява инцидент, тъй като ускорителят се преобръща и експлодира.

Емоционалното спасение за Америка идва чрез първия американски изкуствен спътник. На 31 януари 1958 г. армията изстрелва в Космоса Explorer 1. Въпреки неуспехите Vanguard 1 достига орбита на 17 март 1958 г. като втори американски спътник.

Докато Explorer 1 навлезе в земната атмосфера през 1970 г., микросателитът Vanguard 1 на Военноморската изследователска лаборатория (NRL) все още е там. Той току-що отбеляза 67 години от обиколката си около нашата планета. NRL остава собственик на обекта и разработчик на неговата технология. Vanguard 1 е първият спътник, който генерира енергия с помощта на слънчеви клетки. Днес спътникът се намира в елиптична орбита с перигей на приблизително 660 км, като се издига до апогей на около 3822 км от Земята с наклон от 34.25 градуса.

Екип, включващ авиокосмически инженери, историци и писатели, наскоро предложи варианти за наблюдение отблизо и евентуално връщане на Vanguard 1. Екипът отбеляза, че не е лесно да се прибере най-старият орбитален сателит, но идеята заслужава по-нататъшно проучване.

Мат Биле, авиокосмически анализатор на Booz Allen в Колорадо Спрингс, Колорадо, ръководи проучването на сценария за спасяване на Vanguard 1.

„Не сме първите хора, на които им хрумва тази идея, и се надяваме, че няма да сме последните“, казва Биле пред Space.com. „Но ще трябва да изчакаме и да видим дали някоя от структурите, разполагащи с необходимите възможности, ще реши, че стойността за нея си заслужава разходите.“

Както може да се очаква, по-старият сателит вече не предава, но местонахождението му е известно. Той замлъкна през 1964 г., когато мощността на слънчевите клетки спадна под необходимата за работата на предавателя. Публично достъпните данни за проследяване показват местоположението и орбитата на сателита - информация, която може да се използва за насочване на сензори с по-висока разделителна способност. Тези сензори биха могли да определят дали сателитът е непокътнат и да потвърдят състоянието му на въртене или падане.

Ако Vanguard 1 бъде открит и изтеглен обратно на Земята, колко информация може да бъде получена при близък оглед?

„Нашите изследвания показаха, че е възможно да се прояви интерес към състоянието на слънчевите батерии, акумулаторите и металите, както и към данните за ударите на микрометеорити или отломки за толкова дълъг период от време“, отговаря Биле. „Това би било рекорд за извличане на открит космически апарат.“

Биле и колегите му са разгледали варианти за мисии и полезни товари с помощта на технологии, които биха могли безопасно да инспектират и ако е желателно - да извлекат спътника за изследване, след което да го изложат на показ като астронавтическа археология.

Vanguard 1 би могъл да бъде поставен на по-ниска орбита за извличане или да бъде отведен до Международната космическа станция, за да бъде преопакован за пътуване до Земята. След проучването този ветеран на пространството и времето би бил чудесен експонат в Националния музей на авиацията и космонавтиката „Смитсониън“.

Снимка: Unsplash/Naval Research Laboratory

Виж още: Ако геймърското ви РС ползва Ryzen 9000, внимавайте за този проблем, който може да извади процесора от строя