През 1977 г. НАСА изстрелва сондите Voyager, за да изследва границата на Слънчевата система и междузвездната среда между звездите. Една по една, и двете се сблъскват с „огнената стена“ на границите на нашата родна система, измервайки температури от 30 000-50 000 келвина (54 000-90 000 градуса по Фаренхайт) при преминаването си през нея.

Има няколко начина, по които бихте могли да определите границата на Слънчевата система – например, където свършват планетите, или в облака на Оорт, границата на гравитационното влияние на Слънцето, където обектите все още могат да се върнат по-близо до Слънцето. Един от начините е да се определи като границата на магнитното поле на Слънцето, където то се избутва срещу междузвездната среда, известна като хелиопауза.

„Слънцето изпраща постоянен поток от заредени частици, наречени слънчев вятър, който в крайна сметка преминава покрай всички планети на около три пъти по-голямо разстояние от Плутон, преди да бъде възпрепятстван от междузвездната среда“, обяснява НАСА. „Това образува гигантски балон около Слънцето и неговите планети, известен като хелиосфера.“

Отвъд него се намира хелиопаузата.

„Границата между слънчевия вятър и междузвездния вятър е хелиопаузата, където налягането на двата вятъра е балансирано. Този баланс в налягането кара слънчевия вятър да се обърне и да тече надолу по опашката на хелиосферата“, продължава НАСА.

„Докато хелиосферата пробива през междузвездното пространство, се образува ударна вълна, подобна на тази, която се образува, когато кораб пътува през океана.“

На 25 август 2012 г. Voyager 1 стана първият космически кораб, който излезе отвъд хелиосферата и пресече хелиопаузата, последван от Voyager 2 през 2018 г. Преди космическият кораб Вояджър да пресече хелиопаузата, учените не знаеха къде ще бъде границата, но фактът, че сондите я удариха на различни разстояния, помогна да се подкрепят някои прогнози за нея.

„Учените очакваха, че ръбът на хелиосферата, наречен хелиопауза, може да се движи с промяната в активността на Слънцето, подобно на бял дроб, който се разширява и свива с дишане“, обяснява изявление на НАСА. „Това беше в съответствие с факта, че двете сонди се сблъскаха с хелиопаузата на различни разстояния от Слънцето.“

Макар и да не е твърд ръб или „стена“, както понякога се нарича, тук и двата космически кораба измериха температури от 30 000-50 000 келвина (54 000-90 000 градуса по Фаренхайт), поради което понякога се нарича и „огнена стена“. Корабът оцеля след преминаването през стената, тъй като, въпреки че измерените от тях частици бяха изключително енергични, шансовете за сблъсък в тази област от космоса с рядко срещани частици са толкова ниски, че не може да се пренесе достатъчно топлина към двойката машини.

Космическите апарати Voyager продължават да ни изпращат данни отвъд тази „стена“, като това са единствените две сонди, които са я прекосили досега, близо 50 години след изстрелването им. Заедно те откриха няколко изненади при първия ни поглед извън Слънчевата система.

„Наблюдение от инструмента за магнитно поле на Voyager 2 потвърждава изненадващ резултат от Voyager 1: Магнитното поле в региона точно зад хелиопаузата е успоредно на магнитното поле вътре в хелиосферата“, обясни НАСА малко след една такава изненада.

„С Voyager 1 учените имаха само една проба от тези магнитни полета и не можеха да кажат със сигурност дали видимото подравняване е характерно за целия външен регион или просто съвпадение. Наблюденията с магнитометър на Voyager 2 потвърждават откритието на Voyager 1 и показват, че двете полета се подравняват.“

Снимка: Unsplash/NASA/JPL-Caltech

Виж още: Здраве, емоции и спорт с новия Huawei Watch 5