
В края на март 1972 г. е изстрелян космическият апарат „Космос 482“ на Съветския съюз, но опитът за сонда до Венера се проваля по време на извеждането ѝ с помощта на ракета към забулената в облаци планета. Основните елементи на този неуспешен апарат остават в околоземна орбита.
Горната степен на ракетата носител „Союз“, която изстрелва сондата към Венера, прекъсва преждевременно, оставяйки полезния товар в околоземна орбита. Но за тази стара сонда има нови новини: „След около две седмици, около 9 - 10 май, ще се случи необичайно неконтролируемо влизане в атмосферата“, съобщава наблюдателят на спътници Марко Лангбрук от Нидерландия. От няколко години той наблюдава с телескоп заблудените, обикалящи Земята останки на „Космос 482“.
Това, което предстои, е повторното навлизане на спускаемия апарат „Космос 482“ - модула за кацане на изгубената съветска мисия до Венера, която се провали преди повече от 53 години.
Една от важните теми, които трябва да се разгледат, е дали модулът за кацане, предназначен за Венера и изработен специално, за да издържи на влизане в гъстата атмосфера на Венера, би могъл да оцелее при влизане в земната атмосфера непокътнат.
„Космос 482“ на бившия Съветски съюз е сестринска сонда на „Венера 8“. През юли 1972 г. този космически апарат става вторият, който успешно каца на повърхността на Венера. Той предава данни от адската повърхност на Венера в продължение на 50 минути и 11 секунди, преди да се поддаде на суровите планетарни условия. Междувременно, носещ се по оста на Земята и очакващ неизбежното си връщане към Земята е изгубеният в космоса апарат „Космос 482“.
Машината в съветски стил е била конструирана така, че да издържи на горещината при гмуркане в гъстата атмосфера на покритата с облаци планета Венера. Масата на спускаемия апарат на Венера е определена на 495 кг и носи значителна термична защита. Не е сигурно кога и къде точно може да падне обратно на Земята изпуснатият хардуер. При инклинация на орбитата от 51.7 градуса повторното влизане може да се случи навсякъде между 52 N и 52 S географска ширина.
През изминалите месеци Лангбрук и колегата му Доминик Диркс оформят модел за връщане на „Космос 482“ в TUDAT - инструментариума за астродинамика на Техническия университет в Делфт. TUDAT е мултиплатформен софтуер за астродинамика с отворен код, разработен и поддържан в аерокосмическия факултет на Техническия университет в Делфт, където работи Лангбрук.
Сондата „Венера“ е имала парашут за гмуркане в горните слоеве на венерианската атмосфера, но експертите предполагат, че той няма да помогне и ако оцелее при повторното влизане, апаратът ще претърпи силов сблъсък.
И така, би ли могло това парче космически боклук да оцелее при спускането обратно към родната си планета, откъдето е изстреляно?
„Рисковете не са особено високи, но не са и нулеви“, посочва Лангбрук. „При маса от малко под 500 кг и размер от 1 метър рисковете са подобни на тези при удар от метеорит.“
Снимка: Unsplash
Виж още: Тази гъба съдържа най-горчивото вещество, познато на човечеството