Международен екип от астрономи е открил доказателства за съществуването на необикновено масивен небесен обект, който може да се окаже първият естествен спътник, идентифициран извън Слънчевата система. Потенциалното откритие е направено чрез наблюдения с Много големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO). Обектът има маса поне колкото тази на Юпитер, но вместо да обикаля около планета, той се движи около кафяво джудже – небесно тяло, заемащо междинно положение между планетите и звездите.

Ако резултатите бъдат потвърдени, откритието може да промени представите на учените за това как се формират и класифицират планетите и техните спътници.

Необичайна система, която поставя под въпрос познатите определения

В центъра на системата CD-35 2722 се намира звезда с маса приблизително наполовина от тази на Слънцето. Около нея обикаля кафяво джудже, чиято маса е приблизително 37 пъти по-голяма от тази на Юпитер. Самото кафяво джудже обаче не е достатъчно масивно, за да поддържа продължителния водороден ядрен синтез, характерен за звездите.

Именно около това тяло се движи предполагаемият нов спътник, чиято маса е най-малко колкото тази на най-голямата планета в нашата система – Юпитер. Тази конфигурация е изключително различна от познатата ни подредба, при която планетите обикалят около Слънцето, а естествените им спътници – около самите планети.

„Тази система е доста трудна за описване с понятия, основани на Слънчевата система, като „планета“ и „луна“, обяснява Кевин Хой, водещ автор на изследването и изследовател към ESO в Чили. Той е свързан и с университета „Диего Порталес“ и изследователската инициатива YEMS, посветена на младите екзопланети и техните спътници.

Планета или луна с размерите на Юпитер?

Едно от най-големите предизвикателства пред астрономите е как да определят природата на новия обект. Масата му е достатъчно голяма, за да може при определени класификационни критерии той да бъде разглеждан като планета. В същото време той не обикаля непосредствено около звезда, а около друго масивно небесно тяло, което само по себе си е в орбита около звезда.

Поради тази причина учените използват термина ексоспътник – естествен спътник, намиращ се извън Слънчевата система. Понятието екзолуна също се използва за естествени спътници на далечни планети и други небесни тела, макар че в астрономията все още няма общоприето определение, което да разрешава всички подобни гранични случаи.

Алис Зурло, директор на инициативата YEMS и участник в изследването, описва обекта като гигантско газообразно тяло, което обикаля около изключително масивен компаньон. За сравнение естествените спътници в Слънчевата система са значително по-малки от Юпитер. Дори Ганимед – най-голямата луна в нашата система, която обикаля около Юпитер – е несравнимо по-малък по маса от предполагаемия екзоспътник. Това прави възможното откритие особено интересно: астрономите може да са се натъкнали на обект, който се намира на границата между различните категории небесни тела.

Как учените са открили възможния екзоспътник?

За изследването на системата CD-35 2722 е използван инструментът CRIRES+, монтиран на Много големия телескоп на ESO. Екипът е приложил метода на радиалните скорости – утвърден подход в астрономията, използван и при откриването на първата екзопланета около звезда, подобна на Слънцето.

Методът се основава на измерването на изключително малки промени в движението на небесните тела. Когато два обекта се привличат гравитационно и обикалят около общ център на масата, движението на по-масивния също се изменя под въздействието на по-малкия. Тези изменения могат да бъдат установени чрез внимателно измерване на спектъра на светлината и на малките промени в скоростта на обекта спрямо наблюдателя.

В случая учените са открили признаци, че движението на кафявото джудже се влияе от допълнително масивно тяло. Наблюденията подкрепят хипотезата за съществуването на спътник, но самото откритие все още трябва да бъде разглеждано като кандидат за потвърждение, а не като окончателно установен факт. Търсенето на естествени спътници извън Слънчевата система продължава от години. Докато астрономите вече са открили хиляди екзопланети, доказателствата за екзолуни остават значително по-ограничени.

Причината е, че тези обекти са трудни за наблюдение. Те обикновено са по-малки и по-слабо излъчващи от звездите, около които се намират, а сигналите, които издават чрез гравитационното си влияние или преминаването си пред други тела, могат да бъдат изключително слаби. По-рано през 2026 г. друг изследователски екип съобщи за възможни признаци на спътник в системата HD 206893. Наблюденията с Интерферометъра на Много големия телескоп на ESO подсказаха наличието на подобен обект, но не осигуриха окончателно потвърждение. Системата CD-35 2722 добавя нов перспективен кандидат към това търсене. Необичайната му маса и орбита могат да помогнат на учените да разберат по-добре как се формират сложни системи от звезди, кафяви джуджета, планети и техните спътници.

Следващата важна стъпка е допълнителното наблюдение на CD-35 2722, което да помогне да се установи дали предполагаемият спътник действително съществува и какви са неговите физически характеристики. В бъдеще ключова роля може да изиграе Изключително големият телескоп (ELT) на Европейската южна обсерватория в Чили. С основно огледало с диаметър 39 метра той е проектиран да осигурява значително по-висока чувствителност при изследването на далечни небесни обекти. По-мощните телескопи и усъвършенстваните методи за анализ биха могли да позволят откриването на по-малки екзоспътници и да помогнат на астрономите да проверят дали подобни необичайни системи са рядкост, или представляват широко разпространено явление във Вселената.

Ако откритието бъде потвърдено, то няма просто да добави още един обект към астрономическите каталози. То може да покаже, че границите между планетите, кафявите джуджета и техните спътници са по-сложни, отколкото предполага познатият ни модел на Слънчевата система.

Снимка: Unsplash/ESO, M. Kornmesser

Виж още: Умира ли Слънцето? Слънчевата система може да се разпадне 100 пъти по-бързо от очакваното