Земята се върти по-бързо това лято, което прави дните малко по-къси и привлича вниманието на учени и специалисти по хронометрия.

10 юли беше най-късият ден от годината досега, с продължителност 1.36 милисекунди по-малко от 24 часа, според данни на Международната служба за въртене на Земята и референтни системи и Военноморската обсерватория на САЩ, събрани от timeanddate.com. Още по-изключително къси дни предстоят на 22 юли и 5 август, като понастоящем се прогнозира, че те ще бъдат съответно с 1.34 и 1.25 милисекунди по-къси от 24 часа.

Дължината на деня е времето, необходимо на планетата да извърши едно пълно завъртане около оста си – средно 24 часа или 86 400 секунди. Но в действителност всяко завъртане е леко неравномерно поради различни фактори, като гравитационното притегляне на Луната, сезонните промени в атмосферата и влиянието на течното ядро на Земята. В резултат на това едно пълно завъртане обикновено отнема малко по-малко или малко повече от 86 400 секунди – разлика от само милисекунди, която няма очевидно влияние върху ежедневието.

Въпреки това в дългосрочен план тези разлики могат да повлияят на компютрите, сателитите и телекомуникациите, поради което дори и най-малките отклонения във времето се проследяват с помощта на атомни часовници, които са въведени през 1955 г. Някои експерти смятат, че това може да доведе до сценарий, подобен на проблема Y2K, който заплашваше да спре съвременната цивилизация.

Атомните часовници отчитат колебанията на атомите, държани във вакуумна камера в самия часовник, за да изчислят 24 часа с максимална точност. Резултатът се нарича UTC или Координирано универсално време, което се базира на около 450 атомни часовника и е глобалният стандарт за отчитане на времето, както и времето, по което са настроени всички наши телефони и компютри.

Астрономите също следят въртенето на Земята – например с помощта на сателити, които проверяват положението на планетата спрямо неподвижни звезди – и могат да откриват минимални разлики между времето на атомните часовници и времето, което всъщност отнема на Земята да завърши едно пълно въртене. Миналата година, на 5 юли 2024 г., Земята преживя най-късия ден, регистриран от появата на атомния часовник преди 65 години, с 1.66 милисекунди по-малко от 24 часа.

От 1972 г. насам към UTC са добавени общо 27 допълнителни секунди, но темпът на добавяне все повече се забавя поради ускоряването на Земята; през 70-те години на миналия век са добавени девет допълнителни секунди, а от 2016 г. насам не са добавяни нови.

През 2022 г. Генералната конференция по мерки и теглилки гласува да се премахне допълнителната секунда до 2035 г., което означава, че може никога повече да не видим такава добавена към часовниците. Но ако Земята продължи да се върти по-бързо още няколко години, в крайна сметка може да се наложи да се премахне една секунда от UTC. Никога не е имало отрицателна допълнителна секунда, но вероятността да има такава между сега и 2035 г. е около 40%.

Най-краткосрочните промени в ротацията на Земята се дължат на Луната и приливите, които я карат да се върти по-бавно, когато спътникът е над екватора, и по-бързо, когато е на по-висока или по-ниска височина. Този ефект се усилва от факта, че през лятото Земята естествено се върти по-бързо – резултат от забавянето на самата атмосфера поради сезонни промени, като например преместването на струйния поток на север или юг; законите на физиката диктуват, че общият ъглов импулс на Земята и нейната атмосфера трябва да остане постоянен, така че загубената от атмосферата скорост на въртене се поема от самата планета. По същия начин през последните 50 години течното ядро на Земята също се забавя, а твърдата Земя около него се ускорява.

Като разглеждат комбинацията от тези ефекти, учените могат да предскажат дали предстоящият ден ще бъде особено къс. „Тези колебания имат краткосрочни корелации, което означава, че ако Земята се ускорява в един ден, тя има тенденция да се ускорява и на следващия ден. Тази корелация изчезва, когато се премине към все по-дълги интервали, а когато се стигне до една година, прогнозата става доста несигурна. Всъщност Международната служба за въртенето на Земята и референтните системи не прави прогнози за повече от една година напред.

Снимка: Unsplash

Виж още: През 1973 г. НАСА изпрати два паяка в Космоса, за да провери дали могат да плетат паяжини - и научи много