В природата често приемаме, че женските живеят по-дълго от мъжките. При хората и при много бозайници това действително е така, но при птиците ситуацията може да бъде точно обратната. Ново мащабно научно изследване показва, че женските представители на множество видове северноамерикански птици имат значително по-ниска преживяемост в сравнение с мъжките. Откритието поставя под въпрос някои широко разпространени представи за биологичните различия между половете и насочва вниманието към фактори, които досега не са били достатъчно изследвани.

Изследването е ръководено от Джоана Ву, докторант по екология и еволюционна биология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA). Заедно със своите колеги тя анализира 563 414 записа за птици от 92 вида, събрани в продължение на близо три десетилетия в САЩ и Канада. Данните са предоставени от програмата Monitoring Avian Productivity and Survivorship (MAPS), която проследява състоянието и оцеляването на дивите птичи популации чрез специални станции за наблюдение. Изследователите улавят птиците с помощта на фини мрежи, поставят на краката им индивидуални идентификационни пръстени и след това ги освобождават. При последващо улавяне могат да установят дали даден екземпляр е оцелял и да проследят промените в състоянието на популацията.

Резултатите показват, че при 82 от изследваните 92 вида женските имат по-ниска оценена преживяемост от мъжките, като разликата е статистически значима при 35 вида. Средно годишната преживяемост на възрастните женски е оценена на 47,9%, докато при мъжките достига 53,8%. Според изчисленията на учените това съответства на приблизително 1,36 години очаквана продължителност на живота след достигане на зряла възраст при женските срещу 1,61 години при мъжките. Тези стойности не представляват максималната възможна възраст на отделните птици, а статистически оценки, извлечени от наблюденията върху диви популации.

Едно от най-интересните обяснения за установената разлика е свързано с миграцията. Много птици изминават хиляди километри всяка година, за да достигнат местата си за размножаване или зимуване. Това пътуване изисква огромни количества енергия и ги излага на множество опасности – неблагоприятни метеорологични условия, хищници, недостиг на храна и изтощение. Според изследователите именно този процес може да оказва по-силно отрицателно въздействие върху женските, особено при видовете, които извършват дълги сезонни миграции.

При някои мигриращи видове женските изминават по-големи разстояния или използват различни зимовища от мъжките. Това означава, че двете групи могат да бъдат изложени на различни рискове дори когато принадлежат към един и същи вид. Освен това формата на крилата също изглежда има значение. При видовете с по-закръглени и по-малко издължени крила разликата в преживяемостта между половете е по-изразена. Подобна особеност може да затруднява продължителния полет и да увеличава енергийните разходи по време на миграция.

Друга възможност е свързана с достъпа до хранителни ресурси. В определени видове мъжките имат по-доминиращо социално поведение и могат да си осигуряват достъп до по-богати на храна територии. Това им позволява да натрупват по-големи мастни резерви, които са особено важни при продължителни полети. Анализът действително установява по-голяма разлика в преживяемостта при видовете, при които мъжките имат сравнително повече телесни мазнини от женските. Така конкуренцията за ресурси може косвено да поставя женските в по-неблагоприятно положение, принуждавайки ги да извършват миграциите с по-малко енергийни резерви.

Интересното е, че разликата не се ограничава единствено до мигриращите птици. Женските от видове, които не извършват дълги сезонни пътувания, също показват тенденция към по-ниска преживяемост, макар и разликата да е по-малка. Това означава, че миграцията вероятно е само една част от по-сложен механизъм, в който участват физиологични, генетични и екологични фактори.

Още по-любопитна хипотеза засяга генетичните особености на птиците. При бозайниците, включително хората, женските имат две X хромозоми (XX), докато мъжките притежават една X и една Y хромозома (XY). Наличието на две копия на X хромозомата може да осигури определена защита срещу вредни генетични мутации, тъй като при някои гени здравото копие може да компенсира дефектното.

При птиците обаче системата е обърната. Женските имат различни полови хромозоми – Z и W, докато мъжките разполагат с две Z хромозоми (ZZ). Това означава, че мъжките птици потенциално могат да се възползват от генетична защита, подобна на тази, която при бозайниците се свързва с женския пол. Ако едно копие на даден ген носи вредна мутация, другото копие може в определени случаи да компенсира нейното въздействие.

Учените допускат, че тази особеност може да допринася за по-високата преживяемост на мъжките птици. Важно е обаче да се отбележи, че изследването не доказва пряка причинно-следствена връзка между половите хромозоми и продължителността на живота. Това остава хипотеза, която трябва да бъде проверена с допълнителни генетични и физиологични изследвания.

Откритието повдига и друг важен въпрос – защо учените знаят сравнително малко за биологията и поведението на женските птици? Една от причините е, че при много видове мъжките са значително по-забележими. Те често имат по-ярко и впечатляващо оперение, пеят по-често и изпълняват сложни брачни демонстрации, с които привличат партньори и защитават териториите си. Женските обикновено имат по-неутрално оцветяване, което им помага да се сливат с околната среда, особено когато мътят яйца или се грижат за малките. Тази разлика е повлияла и върху начина, по който орнитолозите изучават птиците. Когато наблюденията се основават предимно на визуално разпознаване и звукова активност, мъжките по-лесно привличат вниманието. В резултат някои особености на женските остават недостатъчно проучени, а научните заключения, основани основно на поведението на мъжките, невинаги отразяват реалността за целия вид.

Последиците могат да бъдат особено сериозни за опазването на биоразнообразието. Женските и мъжките понякога използват различни местообитания, включително по време на размножителния сезон и зимуването. Показателен пример е златнокрилата коприварка – мигрираща птица, при която мъжките и женските могат да предпочитат различни по надморска височина горски местообитания в Централна Америка. Женските по-често се срещат в по-ниските райони, които са по-уязвими към човешка намеса и обезлесяване. Така мерките за опазване на местообитанията, ако не отчитат тези различия, могат да защитават по-добре едната половина от популацията, като същевременно оставят другата изложена на сериозни рискове.

Изследването има важно значение на фона на тревожното намаляване на много популации на диви птици по света. Загубата на естествени местообитания, климатичните промени, замърсяването, интензивното земеделие и човешката дейност вече оказват сериозен натиск върху множество видове. Ако женските са по-уязвими към определени екологични заплахи, това може да създаде допълнителни проблеми за възпроизводството и дългосрочното оцеляване на популациите.

Снимка: Unsplash

Виж още: Ако има някой, който да направи безопасен управляван от ИИ робот с резачка в ръце, това са тези японски инженери