Оказва се, че от екологична гледна точка добивът на биткойни е по-лош от този на злато и е сравним с разрушителните за околната среда индустрии като например добива на суровия петрол. 

Публикуваното в списание Scientific Reports ново изследване от Университета на Ню Мексико прави смело твърдение, което противоречи на теорията, че крипто копаенето става все по-устойчиво.

„Не откриваме доказателства, че добивът на биткойни става все по-устойчив с течение на времето“, казва проф. Бенджамин Джоунс от училището по икономика на университета в прессъобщение. „По-скоро нашите резултати предполагат обратното: добивът на биткойни става все по-замърсяващ и по-вреден за климата с течение на времето.“

Изследователите предполагат, че добивът на биткойни е също толкова енергоемък, колкото индустриалното отглеждане на говеждо месо и сондажите и рафинирането на суров петрол: две от най-разрушителните за околната среда индустрии на Земята.

„Накратко“, добавя Джоунс, „отпечатъкът на биткойн върху околната среда се движи в грешна посока“.

Въпреки че изследователите признаха, че има още много да се научи за степента на щетите, нанесени от краля на криптовалутата, техният подход - категоризиране на използването на енергия за копаене като дял от пазарната цена на биткойн - предоставя потресаваща перспектива за това колко сериозно е въздействието му върху околната среда.

Още по-лошо: като се има предвид колко бурно се е колебала стойността на криптовалутата между 2016 г. и 2021 г., изследователският прозорец, който икономистите проучиха, има моменти, когато валутата буквално не си струваше щетите, причинени от добива.

„Откриваме няколко случая между 2016 г. и 2021 г., когато биткойните са по-вредни за климата, отколкото един биткойн действително струва“, твърди икономическият изследовател и съавтор на статията в изявлението. „Казано по друг начин, добивът на биткойни в някои случаи причинява щети на климата, надвишаващи стойността на монетата.“

От 2016 г. изследователите изчисляват, че емисиите на биткойн за генериране на електричество са се увеличили с огромните 126 процента - от 0.9 тона на монета през 2016 г. до 113 тона на монета през 2021 г.

„Изчисленията показват, че всеки биткойн, изкопан през 2021 г., е генерирал 11 314 долара щети за климата, като общите глобални щети надхвърлят 12 милиарда долара между 2016 г. и 2021 г.“, продължава изявлението. „Щетите достигнаха своя връх от 156% от цената на монетата през май 2020 г., което предполага, че всеки генериран 1 долар пазарна стойност на биткойн е довел до 1.56 долара глобални щети от климата през този месец.“

С Ethereum, втората по големина криптовалута в света, която прави своето новаторско преминаване от енергоемката методология за копаене към по-екологичната система, може да има изход от сериозната вреда за околната среда, причинена от копаене на биткойни.

Но засега нищо не пречи на никого да копае биткойни – докато сондажите за нефт поне изискват много скъпо оборудване.

Снимка: Unsplash

Виж още: Крипто телефонът на OSOM не изисква да сте маниаци на тема крипто