На 6 юни Европейският съюз постигна политическо споразумение за промените в регулациите за телеком сектора на Стария континент. След премахването на роуминга и установяването на таван на цените на едро между операторите Брюксел предприема нова серия от мерки на мобилния пазар.

"Новите телеком правила са основна градивна част от европейското дигитално бъдеще. След месеци на тежки преговори се споразумяхме на смели и балансирани регулации, които да осигурят по-бърз достъп до радиочестоти, по-качествени услуги и по-добра защита на потребителите", коментира еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел.

Новите правила варират от стриктен контрол върху цените на международните разговори между страните членки до освобождаването и по-лесното разпределяне на радиочестотите, необходими за бързото изграждане на мобилни мрежи от пето поколение (5G).

По-евтини международни разговори

Първата промяна засяга директно потребителите, защото означава понижение на разговорите между номера от различни държави в рамките на ЕС. Брюксел слага максимален таван от 19 евроцента на минута и 6 евроцента за текстово съобщение. Това означава, че ако абонат на „Виваком“ се свърже с такъв на O2, тарифата ще е в рамките на този обявен максимум. Същото ограничение беше въведено за роуминга, преди да бъдат изготвени правилата за окончателното му премахване.

Естествено, има уловка. Предложението за регулиране на международните разговори в рамките на ЕС не беше част от оригиналното предложение за телеком реформи на ЕП от 2016 г. То беше изградено в рамките на преговорите по настояване на редица европейски депутати. Мобилните оператори обвиниха предложението за популистко, защото точно този сегмент от пазара се свива поради големия избор от приложения за безплатни разговори като Viber, Skype и др.

В приетите правила е включена специална клауза, според която телекомите не са задължени да намалят цените веднага, ако представят аргументирани обоснования, че това може да навреди на бизнеса им и че ще им е необходимо време за адаптиране. „Гратисният“ период не е уточнен, но може да достигне до седем години. Според Euroactiv регулациите на международните разговори в рамките на ЕС са били основната спирачка за приемането на новите правила и обект на силни преговори.

Честотите – в основата на 5G мрежите

„Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) заедно с правителството трябва да намери начин да освободи спектъра, защото, ако мобилните оператори нямат достъп до 700 и 800 MHz, 5G ще остане мечта за България“, коментира Александър Димитров, главният изпълнителен директор на A1 (доскорошния „Мтел“) при обявяването на ребрандирането на компанията. Този проблем е и сред основните при интегрирането на 4G мрежите на операторите в България и продължава да ги затруднява за придвижването на технологиите напред на мобилния пазар в страната.

Радиочестотите са основният ресурс на телекомите и затова Брюксел предприема действия по хармонизирано освобождаване на спектъра, необходим за изграждането на 5G мрежи. Европейската комисия визира честотите в 700 MHz и 3600 MHz, както и милиметровият спектър в 26 GHz, като последният е важен за изграждането на по-ефективни безжични WiFi мрежи за къси разстояния. Последните са ключови за изграждане на мащабни решения, базирани на Интернет на нещата. Амбицията на Брюксел е това да стане с крайни срокове 2020 г.

Което придава много повече тежест на думите на Димитров, че „към 2020 г. най-рано ще има 5G мрежи“, които в края на май стояха като нереалистично кратък срок предвид проблемите с разпределението на радиоефира в България.

Другите аспекти на решението на Брюксел

Последната важна точка в новите правила на ЕК е изработването на правила за публично-частни партньорства между ЕС и операторите за подпомагане на модернизиране на фиксираните интернет мрежи на Стария континент. Брюксел обещава, че ще се концентрира върху истинските предизвикателства при изграждането на такива високоскоростни връзки, като окабеляването, използването и строежа на канална мрежа и др.

ЕС не посмя да даде повече права на единния орган на телекомуникационните регулатори и така да създаде истинска наднационална институция за надзор на пазара. Властта и отговорността по налагането на новите правила в Европа остава в ръцете на националните регулатори, като в България това е КРС.