Безжичната мрежа

10 бързи съвета за нейната оптимизация

Операционната система постоянно ви предупреждава за слаб сигнал, в някои части на дома ви изобщо нямате мрежа, устройствата не се разбират помежду си... Стига! Всеки проблем си има решение, а понякога е нужно да направим съвсем малко, за да постигнем ако не очакваните, поне близки до тях резултати. Някои от следните съвети са за начинаещи мрежови ентусиасти, които могат да подобрят мрежата си, без да се намесва техник.

1. Изберете мястото

Имате ли възможност, непременно поставете безжичния рутер на централно място в дома си, за да обслужва безпрепятствено всички устройства. Ако рутерът е до външна стена, сигналът ще е слаб. И да нямате удобно централно място, това може да се компенсира с някоя от другите оптимизации.

Ляво - лошо разположение на рутера.
Дясно - оптимално разположение.

2. Отстранете преградите

Обемистите предмети, изработени от метал, подобно на стените и подовете, пречат на сигналите от рутера. Постарайте се да намерите позиция за рутера, която е максимално отдалечена от метални препятствия.

3. Помислете за антената

Болшинството рутери са със стандартни антени, наричани още омни-насочени (omni-directional). При тях сигналът се изпраща във всички посоки около рутера и може да се окаже, че енергията се разпилява в безцелна посока, например извън дома ви. По възможност и ако ползвате ограничен брой безжични устройства, сменете антената с такава от типа hi-gain, при която сигналът се изпраща само в нужната посока.

Ляво - стандартна антена
Дясно: hi-gain антена

4. Навън и навътре

Сигналите при безжичната мрежа са входящи и изходящи. Някои устройства, например по-стари лаптопи, нямат затруднения с изпращането на информация, но по-трудно я получават. За подобни проблеми решението е външен USB мрежов адаптер, за предпочитане такъв с hi-gain антена.

5. Някой да поеме щафетата

Безжичните предаватели са с ограничен обхват, който може да не отговаря съвсем точно на спецификациите и да се окаже недостатъчен за вашите потребности. Ретранслатор (repeater), поставен приблизително по средата между две устройства, които трудно комуникират помежду си, ще действа като посредник – ще поема сигнала като олимпийска щафета и ще го препредава по-нататък с пълна сила.

Жълто - рутер.
Зелено - ретранслатор.

6. Сменете канала

Рутерите могат да работят на различни канали (честоти), както е при радиостанциите. Понякога (по независещи от вас причини) даден канал може да се окаже с по-чист сигнал. Пробвайте с различни настройки на рутера, докато намерите най-удачния канал за вашата мрежа.

7. Не смущавайте работника

Макар да се състои от бездушни машини, мрежата, досущ като човек, може да понижи ефективността си, ако непрекъснато я разсейвате. Избягвайте да ползвате домашни безжични уреди (например телефони), ползващи 2.4 GHz честота. За да не пречите на мрежата, търсете варианти за уреди, работещи на 5.8 GHz или 900 MHz.

8. Актуализацията е желателна

Производителите, държащи на реномето си, периодично пускат нови версии на т.нар. firmware за рутерите или други безжични устройства. Подновяването на firmware става бързо и лесно, като значително може да подобри работата на хардуера или да разшири възможностите му. Същото важи и за актуализацията на драйверите.

9. Нека говорят на един език

Ще си спестите много главоболия, ако ползвате хардуерни продукти от един производител. Само така можете да сте (донякъде) сигурни, че няма да се сблъскате с проблеми около пълната съвместимост. Когато устройствата говорят на един език и се допълват съвършено, мрежата ви ще е оптимална.

10. 802.11b, 802.11g или 802.11n?

Наборът от стандарти 802.11b, приет през 1999 г., работи на 2.4 GHz и поддържа до 11 мбит/сек; обхватът в сграда е 30 метра, а на открито – до 140 метра. По-новият стандарт  802.11g (2003 г.) е със същите параметри за обхват, но е около пет пъти по-бърз: работи на 2.4 GHz, но поддържа до 54 мбит/сек. Най-новият: 802.11n, наскоро официално приет като финален, е и най-съвременното решение, защото е най-бърз (около 270 мбит/сек) и позволява скоростен безжичен трансфер на огромни мултимедийни файлове.

---

Материалът е от брой 104 на сп. HiComm за януари 2010 г.