Castlevania: Lords of Shadow 2

Castlevania: Lords of Shadow 2 е странно заглавие (не че и предната част не беше). В равни дози увлекателна и вбесяваща. Изумително лесна и обезкуражаващо трудна от първия до последният си момент тази игра не спря да ми доказва, че е от женски род.
Непостоянна - това е думата, с която най-добре мога да я опиша. Игра за хора със здрави нерви, но не по начина на Dark Souls. Игра за фенове на поредицата, но фенове с широко отворени очи, склонни да приемат една малко по-различна гледна точка към един франчайз, който неотдавна навърши 28 години.

Тechnicalities...

Като вече споменах - новата Castlevania е... любопитен продукт. От една страна, испанците от MercurySteam са съумели да запазят всичко онова, което работеше безотказно в оригиналния Lords of Shadow – при това без забележки и непокътнато. Нещо повече - съумели са и да надградят, да добавят куп новости към една вече работеща (е, условно) геймплейна концепция, смесваща екшън, приключенски и ролеви елементи. Но докато предната част се крепеше относително добре върху тези три жанрови компонента, прибавянето на четвърти (стелт) в продължение, вместо да стабилизира нещата, е постигнало точно обратния ефект, но за това след малко.

Първо позитивите. Lords of Shadow 2 за втори пореден път ви потапя в мрачната готическа фентъзи атмосфера, базираща се на относително оригинална интерпретация на Легендата за Дракула, разнообразена този път с щипка футуристична антиутопия за разкош. Главният герой (озвучен отново от неповторимия Робърт Карлайл) - Гейбриъл Белмонт, този път е една идея по-култов, мрачен и вдъхновяващо всемогъщ: освободен от оковите на сълзливата мелодрама в оригиналния сюжет той най-после има шанса да се развихри необезпокояван в ролята на гневното, бясно туптящо сърце на бруталната и ефектна бойна система, която е безспорният център на игралното преживяване.

Разбира се, Карлайл не е сам - ударно подкрепен от легендарния Сър Патрик Стюърт (в ролята на демоничния интригант Зобек), Джейсън Азъкс (Сатаната, himself), Антъни Хоуъл (Алукард). Изобщо по отношение на техническото си изпълнение Lords of Shadow 2 не оставя място за забележки - личи си, че големите батковци от Konami отново са следили внимателно (да се чете под лупа) как се справят MercurySteam с рестарта на драгоценния им франчайз. Това с особена сила се отнася за РС версията, която имах шанса да тествам, предлагаща отлична производителност, стабилен фреймрейт и нула забележими бъгове.

Имало едно време един вампир...

Самата история, която както обикновено ще запазя в тайна (т.е. spoiler free), не е нищо особено, но определено бива като за Castlevania. Доста дългото предисловие в началото очертава красноречив декор обясняващ в общи линии кой е Дракула и за какво се бори: безсмъртен архивампир, жадуващ единствено покой, разбираемо вбесен от факта, че той му се отказва отново и отново, и отново.
Опитайте да поживеете няколко хилядолетия, след което да се отдадете на сладка дрямка за още няколко и после не ще наритате повторно Сатаната, за дето ви е събудил, ами и всички дръзнали да му помагат в това небогоугодно начинание.

В общи линии това е - не очаквайте някакъв достоен за Пулицър сюжет, по-скоро съшита с бели конци фабула, която да навързва криво-ляво отделните геймплейни компоненти и дотам.

Виж, от геймплейна гледна точка играта "доставя", и то зловещо добре - без изненади след доста приличната първа част. Испанците са понаучили някои уроци, забравили са други и тотално са проспали лекцията "Що е то стелт елементи и как най-добре да ги реализираме в игра, която поначало се води "екшън-приключение" с акцент върху "екшън".
Още в самото си начало Casltevania ще повери в ръцете ви управлението на един доста могъщ персонаж, като преди това ще се погрижи (както е прието) да ви го покаже в пълната му прелест по време на откриващата сцена. Всъщност тя цялата е boss fight (битка с бос) и честно казано - още на този етап се изкушавам да ви кажа, че то това е и цялата Lords of Shadow 2 вкратце - бос след бос, след бос. На практика в тази игра почти няма срещнете по-обикновени противници, освен по време на така наречения backtracking (връщане към вече отключени нива, за да оберете от тях секретите, които не са били достъпни при първото ви преминаване).

More!

Ключовата фраза тук е: "повече". Lords of Shadow 2 предлага повече от всичко, което предлагаше оригиналът: реликви за събиране, секрети за откриване, нива за изследване, умения за усвояване и ъпгрейд. MercurySteam са прецизирали много от леко хаотичните си концепции, дебютирали в предната част - например изумително разнообразна бойна система, организирана около три основни оръжия (Shadow Whip, Void Sword, Chaos Claws), магия (Lights (Void) and Shadow (Chaos) и неизброимо много комбинации между тях.

Сред добавките пък са куп артефакти за събиране (collectables), част от които отиват за ъпгрейд на резервоарите с мана и живота на Гейбриъл/Дракула, други осигуряващи специфични бонуси, като например временно възстановяване на резерва от Void/Chaos магия, забавяне на враговете, добрите стари "лечебни отвари" и други.

По-специално внимание заслужават две неща: драконовият амулет, който, веднъж сглобен, отключва за кратко първичната форма на Дракула - досещате се - с унищожителни последици за мизерниците наоколо, и Kleidos.
Последният въплъщава доста интересна нова интерпретация на познатите ви от предната част "Предизвикателства". Вместо да са вмъкнати като част от изисквания за преминаване на мисиите, те вече са отделени в специална секция и са достъпни на практика по всяко време - стига преди това да ги отключите, събирайки отделните елементи на въпросния Kleidos.
Просто и значително по-елегантно като идея от това, което предлагаше оригиналът.

Дизайнът на нивата също включва куп добри новини. Lords of Shadow 2 е значително по-малко линейна от предшественика си и макар в това отношение MercurySteam да са направили много за разчупване на геймплейната си концепция, не очаквайте играта да ви изненада с класически отворен свят.
Всъщност тук съществен елемент от сюжета са честите преходи, които Дракула (Белмонт) прави между настоящето (несъществуващ, модерен свят) и миналото (мрачният му мегазамък, с размери горе-долу колкото малък град).

Преходът се извършва на специални места, но на сравнително ранен етап от играта ще получите възможност да се прехвърляте между двете измерения относително свободно, като в Замъка на Дракула дори ще имате опция за "бързо пътуване" между различните крила (естествено, след като веднъж вече сте ги посетили).

Отклоняванията от основната мисия за разходки до замъка са, общо взето, два вида: задължителни (когато сюжетът го изисква и тогава "няма не искам, няма недей") и по желание - т.е. когато на вас ви скимне. От първите измъкване няма, а вторите можете да прескочите, но лично аз не ви съветвам по няколко причини. Първо, в Замъка на Дракула ще намерите доста ценни предмети и реликви, които ще са ви от полза, когато се изправите срещу някой от по-трудните противници в играта. Най-малкото една значима част от кристалите, необходими ви за ъпгрейд на двата мана резервоара (Void и Chaos), както и животът на героя ви, се намират тук.

Пак тук ще откриете и едно от най-забавните местенца в Lords of Shadow 2 - магазинчето на Чупакапра. Спомняте си досадните малки гадинки в предната част, които от време на време ви крадяха скъпоценната екипировка и трябваше да ги преследвате през половината ниво, за да я възвърнете. Е, оказва се, че Чупакапра всъщност е само един и в крайна сметка Гейбриъл (вече като всемогъщия Дракула) го е заловил и го е затворил в една от тъмниците на замъка си за наказание за всички неприятности, които му е причинил. Щом го освободите, обаче малкият злодей се оказва изненадващо полезен, понеже в магазина му ще откриете куп ценни неща - кристали за ъпгрейд, реликви за закупуване, както и входа към залата с Kleidos предизвикателства.
"Валутата", разбира се, са натрупаните точки опит, които обаче ще са ви нужни и за ъпгрейд на бойните ви умения, така че не ги харчете с лека ръка.

Всичко точно, ама...

Както виждате, MercurySteam са се постарали в много отношения, за да създадат заглавие, достойно за определението "по-добрият Lords of Shadow". Само дето не им се е получило съвсем. Причината е много проста и се нарича "стелт". Да, това е голямата геймплейна новост в част две и честно казано, след като имах шанса да й се "насладя" многократно (вярвайте ми, в много по-голяма степен, отколкото бих искал), спокойно мога да заключа: "Еми, можехме и без това!"

Ок, като цяло нямам проблем точно със стелт жанра. Всъщност кого лъжа: имам ОГРОМЕН проблем със стелт жанра като цяло и от най-ранна детска и геймърска възраст го избягвам като Дракула - чесън и остри колове.
Когато обаче е в умерени дози съм склонен да го преглътна, само дето в Lords of Shadow 2 стелтът нито е в умерени, нито в дози, а направо оформен като голям, горчив и труден за преглъщане хап.

Малко по-горе споменах, че сюжетът на играта, общо взето, бива (като за Castlevania) и си върши работата, скрепявайки отделните елементи от геймплея. Той обаче милият неистово отказва да бъде слепен и непрекъснато се разпада на съставните си части. Там, където играта блести, е в екшън-приключенските си, примесени с ролеви елементи моменти: битки, изследване на нивата, секрети, събиране на бонус артефакти и реликви - всичко е наред. Повече от "наред" всъщност - направо си плаче "Купи ме!".

После обаче идва първият “стелт” момент и човек започва да се чуди две неща: кой е отговорен за него и колко ще струва, за да бъдат убедени Konami да му забранят да работи върху Lords of Shadow 3?
Първият Голям Проблем (с голямо Г и голямо П) е, че тази игра (да, точно ТАЗИ игра) има нужда от стелт точно толкова, колкото рибата има нужда от колело. Затова винаги когато и където този елемент присъства, той стои не на място, зашит накриво, дразни, вбесява и троши нерви.

Но понеже авторите са били твърдо решени ДА ГО ИМА, винаги, винаги когато се натъкнете на него, той ще ви носи усещането за нещо, което ви е натрапено - изкуствено, насила и обслужващо една-единствена цел: ДА ВИ РАЗВАЛИ КЕФА от иначе страхотната игра.
Особено фрапираща (и по тази причина знаменателна и запомняща се) е мисията, в която ще се изправите срещу Агреус - брат на трагично загиналия в предната част сатир Пан.
Първата част от нея е стелт и на мен лично ми отне ден и половина, докато я премина. Забележете "ДЕН И ПОЛОВИНА". Идеята тук е да се промъкнете покрай Агреус в градините на замъка, но така, че той да не ви чуе. Въпросната градина представлява каменен лабиринт, плочите на който са покрити със сухи листа. Стъпите ли върху тях, гадината ви чува, дотърчава за едно мигване на окото и играта на криеница започва отначало.

Отсега ще ви издам, че "тайна" за преминаване на тази първа част е да използвате максимално способността на Дракула да се превръща за кратко в кървава мъгла, носеща се над земята - така ще си спестите стъпването по листата и няма да вдигате шум. Дори и така обаче цялата стелт епопея ще ви скъса нервичките и ще ви принуди да повтаряте едно и също поне 10-20 че и повече пъти.

Сега идва наистина „забавната част”: след като веднъж се измъкнете от градината и покрай Агреус, не мислете, че сте му се измъкнали. Минути по-късно следва екшън частта от мисията, в която, разбира се, ще трябва да го убиете. Което отнема около 5 минути. По часовник.
Усещате ли тънкия момент тук. Ден и половина срещу пет минути?

Хайде сега отговорете ми кому е било нужно да ме принуждава да се влача с часове по корем като някакъв плъх (ок де, група плъхове - изиграйте играта ще схванете майтапа), промъквайки се зад гърба на някакъв лошковец, само за да го смажа от пердах няколко минути по-късно?

При това "стелт" влаченето да ми отнеме 5 до 10 пъти повече време, отколкото е нужно, за да съсипя тиквеника от пердах?
Единственото що-годе разумно обяснение, което ми хрумва, е, че авторите са били твърдо решени да докарат на играча някакъв странен пристъп на игрална шизофрения - от началото до края на Lords of Shadow 2 да не знае той всемогъщият, безсмъртен, архивампир Дракула ли е или орда опърпани, страхливи плъхове, които предпочитат сенките пред сблъсъка лице в лице?
Дават ти ключовете от лъскаво ферари, а после те карат да вървиш пеш.

Castlevania като Castlevania

За огромно мое (а вярвам и ваше) щастие бързам да ви съобщя, че тези фрагменти от играта са радващо редки и заедно с адски досадните QTE (quick time events) откъси са вмъкнати относително пестеливо, така че шансът да ви съсипят на 100 процента удоволствието от поредната страхотна Castlevania е сравнително малък. Това, разбира се, няма да ви спести миговете, в които ще искате да замерите стената с геймпада си, но хей - тия неща явно се очертават като запазена марка на MercurySteam и рестартирания от тях Castlevania франчайз.

Така че, ако сте изтърпели до края оригиналния Lords of Shadow (който късаше нерви не по-малко ефикасно, но по малко по-друг начин), няма причина да подминете и продължението му. Играта си я бива определено и си струва да заплатите цената от няколко (макар, признавам, на моменти трудни за преглъщане) горчиви геймплейни хапа, за да й се насладите.