Когато бях малък, имаше един популярен анекдот. В него преподавателят пита Иванчо кое е по-далеч - Луната или Китай. Невъзмутимият отговор е Китай, защото според интересна логика Луната се вижда, а Китай - не. Истината, разбира се, е ясна за всеки - Луната е много по-далеч, но това не ни пречи да я чувстваме близка - тя често е нашият приятел в тъмните вечери, нашият събеседник в самотните моменти или просто символ на романтиката, използван толкова много в изкуството. Независимо от конотацията, която й придаваме, тя си остава интересен обект в нашия небосвод, който често бива “заигравката” в много емоционални и интересни снимки или видеа. И днес това е все по-често, тъй като винаги имаме камера със себе си, вградена в смартфона ни. Развитието на технологията ни позволява да творим все повече, но доведе до забвението на фотоапаратите тип “сапунерка”, които изцяло загубиха войната с мобилните ни устройства. Но може ли телефонът в джоба ни да ни приближи максимално до Луната?

Подобно на анекдота в началото, отговорът е ясен за всички, но задължително ли е, ако искаме нещо повече, да се насочим към скъпите DSLR модели? Не, за по-обрания потребител, който не търси най-върховото, е налична и категорията, която запълва нишата между “сапунерките” и професионалните фотоапарати - полупрофесионални и многофункционални модели. В последните дни имах възможност да тествам именно един представител от тази група, който, без дори да се опитва твърде много, ми показа, че владее много хватки, които се намират в далечното бъдеще за телефона ми. Но изненада ли е наистина това?

Не, но други изненади не липсват

И това ме радва изключително много! Едно от най-приятните неща е джаджата, която тестваш, да работи така, както са обещали от производителя. Още по-приятно е, когато тя те изненада с нещо повече. Именно такъв е случаят със суперзум модела FZ82 на Panasonic. За фотоапарат, който в момента се търгува под 700 лева, FZ82 идва като изключително комплексен модел, който ще задоволи нуждите на всеки - независимо дали сега си проправя път във фотографията, или е любител, който обича да пътува и винаги да е близо до случващото се. Защото, повярвайте ми, 60-кратното оптично приближение (фокусно разстояние 20-12000 мм в 35 мм еквивалент, което е удобно и покрива почти всяка ситуация) ще направи именно това. FZ82 има още силни оръжия, за да привлече вниманието, сред които бързият автоматичен фокус, снимането на 4K видео в 30 кадъра в секунда и Full HD (1080p) в 60 кадъра в секунда и функцията, която откриваме в по-високия и съответно по-скъп клас модели на Panasonic - 4K Photo и Post Focus.

Дизайн и управление

Преди да премина към най-същественото, искам да обърна малко внимание на дизайна на апарата и чистото потребителско изживяване, докато го използвате. Външно FZ82 има удобно тяло, което напомня на DSLR. Въпреки че е изработено почти изцяло от пластмаса, усещането е солидно. Ръкохватката е удобна и всички бутони са разположени на местата, на които бихте очаквали да са. Зад спусъка е изведен и прекият път за снимане на видео, което беше високо оценено от моя страна, а с него и трите препорграмируеми бутона. Колелото за избиране на режимите (автоматичен, P, A, S, M, творчески видео, персонализиран, панорама, сцени и творчески) се усеща стабилно и завъртането му има нужната тежест. Приближаването пък става чрез пръстен около спусъка. Удобен е, но спецификата на моторизирания обектив не дава възможност за толкова фино приближение.Положителното впечатление се запазва и отзад. Контролите наподобяват тези на DSLR, като най-приятната изненада може би е 3-инчовият фиксиран сензорен екран с 1 040 000 точки. Той е удобен, достатъчно ярък, но най-голямото му достойнство за мен е чудесната му реакция при допир. От Panasonic са впрегнали това на помощ на режимите като Post Focus, 4K Photo и фокусиране. Последното става чрез докосване на екрана и е възможно дори когато използвате електронния визьор - само трябва да внимавате да не долепите лицето си до екрана. Докато гледате през визьора, просто посочвате фокусна точка върху екрана, а чрез разпъване с палец и показалец можете да увеличите размера й. Така обектът, който искате, ще остане на фокус. Самият визьор е леко изнесен над дисплея, за да e по-удобен, но му липсва гуменото покритие по краищата. Иначе цветовете му не са толкова ярки, колкото на големия дисплей и сякаш е разположен в далечината. Имате възможност да виждате всички настройки, а когато погледнете през него, апаратът фокусира автоматично. Голямата липса е автоматичната смяна от дисплей към визьор, когато погледнете през втория. Това става чрез бутон. 

Всичко това прави FZ82 достатъчно удобен и лек, за да можете да го използвате в почти всяка ситуация. Но дали това важи със същата сила и за възможностите му извън облика?

Сензорът и зумът

Краткият отговор е да. FZ82 има някои много силни страни, има и своите недостатъци, породени най-вече от класа му, но общото впечатление, което остави у мен, е именно за трудоспособността му, подкрепена от широкия ултразум обектив. Фотоапаратът е оборудван с 1/2.3-инчов високочувствителен MOS сензор, който е относително малък, но резолюцията е 18.1 MP - достатъчно, за да създавате големи снимки, годни за печат, но не твърде много, за да бъдат прекалено шумни при по-високите нива на ISO и комбинирано с размера на сензора. Поддържат се стойности от ISO 80 до 3200, но все пак ще трябва да сте готови за шум в по-крайните стойности. Важно е да се отбележи, че блендата е f/2.8 (достига до f/5.9 при максимално приближение) и не е много широка и не пропуска толкова много светлина.

Обработката на изображението е поверено на процесора Venus Engine, който е подобрен спрямо FZ70 и вече поддържа споменатия по-горе 4K/30p режим, но и се грижи за по-добрите изображения спрямо предишното поколение. Въпросът е, че комбинацията с по-малък сензор се отразява и при по-ниско количество светлина ще започнете да забелязвате шум в снимките. Това може да се коригира, ако намалите стойността на ISO, но тогава трябва да заложите на статив. Апаратът разполага с много добра оптична стабилизация (Power OIS), но при по-сериозен зум отново ще трябва разчитате на статив - да, знам, логично заключение. Поне при мен ситуацията беше такава при заснемане на видео с максималните възможности на обектива. Друга добра алтернатива е да използвате формата RAW, ако се чувствате достатъчно подготвени, но голяма част от потребителите на този модел, сред които и аз, вероятно първоначално ще заложат на JPEG. Тук отново ми харесва възможността за избор.

Все пак едно от най-силните оръжия на FZ82 е 60-кратният оптичен зум. Това дава огромна свобода в снимките, която ви приближава към действието. Представете си, че се разхождате из гората и видите животно, което искате да снимате. Ако се приближите до него, ще изпуснете кадъра. Оптичното приближаване обаче ще ви го гарантира. Улових се, че в дните, в които тествах апарата, постоянно търсех точно тези детайли, които иначе не бих успял да снимам. В голяма част от случаите автоматичният фокус се справя на добро ниво, но ако светлината е по-ниска и се опитвате да снимате луната например, може да трябва да изчакате малко, за да бъде на фокус. 18.1 MP сензор е дал възможност на Panasonic да добавят и функцията Intelligent Zoom, която увеличава приближаването до еквивалент на 120x, като все пак се запазва добрият кадър, но в по-ниска от максималната резолюция на фотоса.

Снимките и още за фокуса

FZ82 фокусира бързо и се справя добре с поддържането на фокуса върху обекта, който искате да уловите чрез продължителния автофокус. Минималното фокусно разстояние е 1 см, когато използвате автоматичния Macro, за да уловите приятни кадри отблизо. Минималното разстояние за фокусиране се променя, когато използвате максималния зум и става 1.5 м. Сред фокусните режими влизат засичане на лице, следене на обекта, ръчно избиране на някоя от 49-те зони, ръчно задаване на следене и споменатото по-горе заключване на точно определено място - нещо средно между ръчен и автоматичен фокус. От Panasonic твърдят, че благодарение на системата за контрастен автофокус FZ82 може да “заключи” обекта за 0.09 секунди. Не мога да потвърдя точното време, но мога да потвърдя, че го прави бързо. Качеството на самите снимки е повече от задоволително - особено когато светлината предразполага към това. Балансът на бялото е добър, обектите имат достатъчно детайли, а софтуерът за намаляване на шума е по-агресивен, което може да доведе до загуба на детайлите във фона на снимката.

Добрата новина тук е, че от Pansonic предоставят сериозен набор от инструменти, с които да направите снимките си още по-интересни. И то с лекота. Сред тях е “креативният контрол”, който предоставя 22 ефекта, които да приложите върху кадъра. Налични са и различни “сцени”, които да ви помогнат максимално според ситуацията, която искате да уловите. Автоматичният режим пък подбира по добър начин настройките, а неговата Plus версия дава ръчен контрол върху цветовете и яркостта на снимката.

Както споменах и в началото, една от изненадите е Post Focus. Тя дава възможност да заснемете кадър, като след това, чрез докосване по сензорния екран, да изберете къде да бъде фокусът. Функцията е удобна и приятна и в голяма част от времето ще ви служи добре, когато снимате макро снимки. При по-общия план, поради по-малкия сензор, дълбочината на полето не е толкова голяма, за да усетите по-впечатляващ ефект.

Снимките в пълна резолюция.

4К (не само) видео

Видеото е един от основните фокуси на FZ82 и това си личи от сериозния набор от режими. Апаратът може да заснема UHD 4К в до 30 кадъра в секунда (до 20-ина минути на сесия, като ще ви трябва и по-бърза карта памет), което е огромен плюс спрямо конкурентите му в класа. Комбинирайте това с оптичния зум и статив и ще получите чудесни кадри - било то на природа, забързания град или на семейната ваканция. Ако има повече действие в кадъра, можете да превключите на Full HD (1080p) резолюция и да получите до 60 кадъра в секунда. Режимът е подходящ за последващо забавяне и много впечатляващи резултати. Сред останалите възможности са различни комбинации между резолюция и кадри, като можете да паднете до 240 кадъра в секунда, но при VGA резолюция. При режимите освен автоматичния ще откриете и ръчен, който дава по-голяма свобода и контрол на експозицията.

Друга функция, която ще се уловите, че използвате често, е 4K Photo. Налични са три режима, които помагат да уловите точния момент в качествена снимка. 4K Burst е най-подходящ за бързодвижещи се обекти - просто задържате спуска и апаратът снима, докато не го пуснете.
При 4K Pre-Burst (S/S) натискането на спуска дава начало на бързо снимане, което приключва при повторно натискане. Подходящ е за по-неочаквани ситуации. 4K Pre-Burst е смесица, която улавя снимки една секунда преди натискането и секунда след натискането на бутона. Когато използвате всеки от тях, след това можете да изберете снимката, която ви харесва най-много - това става чрез приплъзване по лентата с всички направени снимки и натискане на Menu, когато си харесате нещо. Много лесно и бързо и резултатите ще ви допаднат, защото ще започнете да хващате онези скоростни моменти, които преди са ви убягвали или са били по-трудни. Поне при мен беше така. Трябва да се отбележи, че при по-ниска светлина може да започнете да забелязвате шум в снимките.

Сред режимите, които открих по-трудно, тъй като са в менюто, интерес буди 4K Live Cropping, който дава възможност за вкарване на допълнително движение в 4K снимката, което можете да използвате по интересен начин. Без да движите апарата, давате точката, от която да има движение, и тази, в която да свърши. След това получавате приятен кадър с движение.

И малките датайли

Тук поставям зареждането през USB, което ме спаси и можех да заредя апарата през нормален кабел за смартфон. Това е удобно и при пътуване, тъй като можете да го включите дори в автомобила. Самата батерия може да свърши бързо, въпреки че по официални данни има живот за до 330 снимки. Причината е, че ако наблегнете повече на приближаването и 4K видеото, животът й пада до под 200 снимки.

Тук добавям и приложението за Android, което освен възможност за разглеждане на снимки и прехвърлянето им дава възможност за снимане от разстояние и дори сериозен набор от настройки въпреки по-скромния си дизайн. Удобно, ако апаратът е на статив и правите обща снимка или дебнете някой ключов момент. FZ82 разполага и с Wi-Fi модул, чрез който можете да прехвърляте снимки в движение, ако искате да ги споделите в социалните мрежи например.

Общото впечатление

Останах изненадан, и то приятно. FZ82 предлага много сериозен пакет от възможности, сред които 4K видео и снимки, чудесен зум и готовност за кадър в почти всяка ситуация, който дори идва на много добра цена (към момента на писане на материала тя е 699 лева). Комплексен модел, приложим в много ситуации. Въпреки някои ограничения в качеството на снимките и фиксирания екран, наложени от цената и класа, в който се намира, моделът има всичко необходимо, за да не се притеснява от конкуренцията - 4K снимките и видео, което можете да правите в по-продължителна сесия спрямо Nikon B700 например (около 10 минути) и пълната липса на тази резолюция при Canon SX60. Докато споменатите модели на Nikon и Canon имат на своя страна подвижни дисплеи, само този на FZ82 е сензорен, което е удобно за много ситуации, включително фиксирането на фокуса. От трите моделът Nikon има най-високата резолюция  (20MP), a тази на Canon е 16MP. Именно 4K снимките и функциите, свързани с тях, за мен остават най-сериозното и уникално предимство на FZ82 в този клас и това е нещото, с което ще експериментирате наистина много, за да уловите още по-интересни кадри.

А сега е време за снимки на Луната, която ще бъде по-близо, отколкото сме свикнали да я виждаме.