Radeon HD 6990

Нов месец -  нова видеокарта. Така я подкарахме напоследък! AMD и Nvidia май се заразиха от „Tick-Tock” идеите на Intel и се чувстват едва ли не задължени да ни радват с дебют на поредното си видео решение средно на всеки тридесетина дни.

Разбира се, точно в този случай (HD 6990) нещата не стоят по този начин. Ако някой е очаквал революционна, нова архитектура, която да разтърси света на компютърната графика, вероятно го очаква горчиво разочарование. Мистериозният Antilles, опасявам се, далеч не е толкова мистериозен, колкото би им се искало на любителите на конспиративните теории. По същество новата/стара карта на AMD е материален израз на една интересна идея, която противно на широко разпространеното разбиране никак не е нова.

Идеята за двупроцесорно графично решение се ражда още в края на 90-те години на миналия век заедно с появата на една (както се оказва впоследствие) доста изпреварила времето си технология на блаженопочившите 3dfx. Става дума за SLI (но не SLI-то на Nvidia), т.е. Scan-Line Interleave, позволяваща на две видеокарти да работят паралелно, удвоявайки (на теория) общата графична производителност. На практика резултатите далеч не бяха толкова обнадеждаващи (дори днес прирастът в скоростта е само процентен, не в пъти), но в крайна сметка ефектът още тогава (в далечната 1996 г.) беше основно психологически и доста сериозен.
Точно както идеята да притежаваш SSC Ultimate Aero с ясното съзнание, че едва ли някога ще се възползваш максимално от умопомрачителните 1287 конски сили на двигателя й.

Накратко – още в зародиша си подобни екзотични решения имаха най-вече и основно роля на имиджови продукти – истински видео чудовища, затвърждаващи водещата роля на един (или друг) производител на пазара за компютърна графика. С времето (и с по-широкото разпространение на SLI/CrossFireX технологиите от ново поколение) подобни карти придобиваха все „по-човешки” облик и от единични, самотни екземпляри, произвеждани в едва няколкостотин до няколко хиляди бройки в световен мащаб, се превърнаха (почти) в ежедневие.

Въпреки това главното им предназначение си остава, каквото винаги е било – инструмент за психологическо въздействие върху потребителите и пазара като цяло; причина за гръмки заглавия от типа на „Най-бързата видеокарта на планетата”.

Не по-различен е случаят и с новия Radeon HD 6990, който по същество представлява чифт R6970 процесори (Cayman), но обединени върху една печатна платка и работещи съвместно в CrossFireX режим.
За да стане по-ясно какво е общото (и различното) между HD 6990 и останалите представители на шестата генерация графични процесори на AMD, ето и една кратка сравнителна таблица. Преди да премина към цифрите, едно кратко пояснение – подобно на досегашния флагман от новата серия (HD 6970) и HD 6990 предлага една интересна иновация – два интегрирани BIOS чипа. Благодарение на нея картата може да работи в два режима – нормален и „отключен” (изборът между които става посредством ръчен, минипревключвател). За да придобиете представа за разликите – ето обещаната таблица:

Що се отнася до промените във вътрешната архитектура на двата Cayman чипа, те са минимални и насочени основно към понижение на пиковата енергийна консумация на картата (ключова цел предвид чудовищните размери на модела). Дизайнът на картата е повече или по-малко традиционен – като изключим впечатляващите й размери (цели 31 сантиметра) (продиктувани от факта, че все пак включва два почти пълноценни графични процесора върху една печатна платка), изненади липсват – поне що се отнася до референтната, тестова бройка.

Ето как изглежда HD 6990 на фона на далеч по-скромния HD 5770

Както може да се очаква, захранването на HD 6990 е реализирано с помощта на два осемпинови PCI PEG конектора и от захранващия блок се очаква да е поне 500-ватов (лично аз нямах проблеми с моя 550-ватов Cooler Master GX).

Картата естествено поддържа и CrossFireX, така че всеки геймър с по-дълбоки бездънни джобове може да си сглоби конфигурация от две такива карти, сдобивайки се на практика с четирипроцесорна графична конфигурация! SICK!

Време е да видим какво може това бебче, но преди това няколко уточнения. Възможно е някои от резултатите от практическите тестове да ви се сторят подозрително ниски. Няма изненада тук предвид на познатата ви тестова платформа:

За съжаление в компанията на графичен монстър като HD 6990 четириядреният Phenom X4 970 дава видима фира и в резултат просто не му стигат силичките, за да насмогне на чудовищната видео производителност, която осигурява картата. Особено показателен тук е резултатът в DirectX 10 заглавие като Far Cry 2, където резултатът са 76 кадъра в секунда – един смешен резултат на фона на 154-те fps, постигнати от колегите на Guru3D, но с тестова платформа, базирана на Intel Core i7 965 работещ на 3750 MHz.

Както и да е – към резултатите.

Стартираме с добрия стар (е, все още не чак толкова стар) 3D Mark 11. Цифрите тук говорят сами за себе си, затова просто ще замълча... в знак на уважение и респект.

Продължаваме с другия традиционен синтетичен тест – Stone Giant.

108 кадъра в секунда! DAMN!

Ето и игрите, където обаче е моментът на разочарование.

Вече натрупалият немалък стаж Far Cry 2 (DX10) се оказа препъникамък за HD 6900

Ограничен от вече задъхващия се Phenom X4 (или по-скоро задъхващата се х86 архитектура), във Far Cry 2 (една, бих казал, морално остаряла игра) HD 6990 се представя посредствено – 76.26 fps. Пак по-добре от 69-те кадъра на HD 6970 (досегашния флагман на шестата AMD генерация), но далеч от 154-те fps на картата в компанията на четириядрен Intel Core i7.

У нас - 48 кадъра в секунда. По света - 65 и повече...

В Crysis: WARHEAD ситуацията е подобна – 48 кадъра в настройки Enthusiast, Full HD и 8хАА (за сравнение резултата на Guru3D при същите параметри е цели 65 fps.

Alien vs. Predator – една от най-тежките, нейтив DirectX 11 заглавия на пазара в момента. HD 6990 я „смила” без особени проблеми – 122 кадъра в секунда, не добър, а зашеметяващ резултат – два пъти по-висок от този на солова HD 6970 карта.

Анализ на резултатите и изводи
Най-бързата карта на планетата – в това съмнение няма. И все пак – просто имиджов продукт. Защо ли? Много просто, приятели – това чудо струва средно 700 евро – цената на една цяла РС конфигурация със съвсем разумни характеристики.

Въпреки това картата изиграва добре ролята си по затвърждаване водещата (макар и временно) позиция на AMD на пазара за графични решения и със сигурност ще има повече от положителен ефект върху продажбите на останалите продукти на компанията – били те от пета или шеста генерация.

На финала няколко важни детайли около HD 6990. В случай че решите да се „прежалите” за подобен модел, добре е да имате предвид основно две неща. Едното е капацитетът на захранващия блок – минимумът са 500 вата, но според мен 750 вата звучат по-разумно. Другото е централният процесор на системата – ако искате да получите максимума от карта като HD 6990, ще ви е необходим бърз чип с поне четири ядра и (уви) не с марка AMD – просто моралната амортизация на х86 архитектура на масовите им процесори вече започва да личи прекалено ярко и както често обичам да казвам напоследък: „Време е Булдозерите да дойдат!”