В последните години името Forza стана синоним на автентично рейсър изживяване от най-висока класа. Forza Motorsport 5 и Forza Motorsport 6 вдигнаха летвата до такава степен, че дори Gran Turismo нямаше как да не се признае за победена. И точно когато Хbox 360/One серията бе на върха на славата си, от нея се отдели по-различно заглавие - Forza Horizon. Тази по-аркадно ориентирана серия ни отведе извън пистите в широките простори и пресечения терен, циментирайки марката Forza като най-доброто, което жанрът може да предложи.

От гледна точка на реализацията Forza 7 представлява един от най-свежите опити за „реалистичен” рейсър в последно време. Поставям реалистичен в кавички по следната причина: без съмнение Forza 7 е по-близо до тази част на спектъра от, да речем, последните Need for Speed игри, но в същото време дизайнерите от Turn 10 са включили някои много добри решения за това, кое да бъде напълно реалистично и кое не. В резултат играта ви дава състезателен елемент, който по отношение на презентация и поведение е доста близо до действителността, като в същото време управлението е точно толкова аркадно, че да позволи на по-неопитните – или просто по-неентусиазираните – да се включват в играта по-лесно, отколкото в Gran Tursimo Sport или Project CARS 2 например.

На границата между два свята

Като по традиция играта започва с тестова обиколка, която ще покаже възможностите ви към момента и ще ви предложи оптималните настройки на автомобила и общата трудност. Няма нищо лошо в това да изберете пълната помощ на компютъра и постепенно, когато започнете да се чувствате по-сигурни, да изключите онези помощни средства, без които можете. Макар и на пистата да има ясни правила и това да не е улично състезание, бързо ще разберете, че управлението във Forza 7 може да бъде достатъчно предизвикателство. Забравете за безумното натискане на газта и каскадите; играта веднага ще ви покаже, че това не е правилният подход.

Усещането отново се подсилва от моментното разтърсване, което настъпва при сблъсък. Визията ви се замъглява, виртуалният пулс затуптява и гледката през предното стъкло се слива в една непрогледна мъгла. Това може би е най-безболезненият начин да изпитате усещането от челен удар и колкото и да дразни, изглежда наистина реалистично. Особено впечатляващи са нощните състезания, при които видимостта не е повече от три-четири метра и трябва да се напрягате, за да може да видите накъде се извива следващият завой. Катастрофа в такава обстановка действа наистина плашещо.

Животът на пистата

Forza 7 се ограничава до пистовите състезания, познати ни от по-старите заглавия от поредицата. В своята кариера ще получите възможност да карате на известни от реалния живот писти като Laguna Seca или Willow Springs, както и на някои специално създадени за играта места. Виртуалните съименници на истинските писти не са напълно действителни, що се отнася до околната среда, тъй като авторите са си позволили да внесат някои промени, за да засилят динамизма и впечатлението от пейзажа. В архитектурно отношение обаче трасетата са непокътнати и всеки метър от тях е възпроизведен точно.

Основният режим в играта е кариерният, където ще може да премерите сили в над сто състезания. Структурата на този режим е издържана в класически начин – започвате като скромен състезател с една кола от първия клас и достъп до състезания от същия клас.

Хубавото е, че в много отношения Forza 7 може да бъде толкова трудна или лесна, колкото искате. Причината е, че нивата на трудност са адски много и така с малко експерименти може да настроите „вашата“ версия на играта. Например, ако на една по-къса и бавна писта усетите, че маневрирате трудно и това води до доста агресивни и опасни ситуации, в движение може да намалите трудността и пред очите ви опонентите ще станат по-тромави и по-лесни за изпреварване. Ако решите да се задълбочите, може допълнително да настроите времето от денонощието, както и климатичните ефекти, съпътстващи състезанието, включително и да зададете поредица от резки промени в хода на една надпревара, които играта възпроизвежда идеално. Особено впечатляващ е дъждът – от невероятните дребни детайли по колата и пистата до значително по-трудното управление на автомобила. Няма да е пресилено, ако кажем, че никога досега в рейсър дъждът не е изглеждал и звучал по-добре.

И около нея

Във Forza 7 има над 700 коли, сред които най-голямата селекция от модели на Ferrari, Porsche и Laborghini във видеоигра. Всички те са пресъздадени по доста добър начин, който съответства на вида и дизайна на техните оригинали. Предполагам, че и се държат по същия начин, тъй като малцина са геймърите, които могат да се похвалят, че са заставали зад волана на BMW Z4 GT3 или на McLaren P1.

Визуално играта е зашеметяваща по начина, по който Forza 6 определено бе по-добра като графика от Forza 5, въпреки че вървят на една и съща конзола. Играта е много красива и наред със състезанията възпроизвежда един зашеметяващ свят, пълен с красиви пейзажи и гледки. В звуково отношение Forza 7 също е адски изпипана. Повечето от двигателите са автентично звучащи, а звукът се променя, когато ъпгрейднете колата с нови ауспуси или турбо система.

Рейсърът си е рейсър

Всички геймъри са наясно, че подобен тип игри са пряко свързани с автомобили, тъй че или сте фен, или не. Ако колите не ви вълнуват по никакъв начин, надали ви е много приятно да карате виртуално кубче ламарина, гледайки задницата му с часове. Аргументът на подобни хора е именно това и че просто няма толкова място за иновативност при този жанр игри, което до някъде е истина. На този етап обаче, гледайки колко добър пакет за чиста забава е Forza Motorsport 7, от моя субективна гледна точка като запален почитател на дигиталното шофиране ми е трудно да пренебрегна притегателната сила и чара на играта. Динамиката и свободата, с които разполага играта, ми дават надежда, че дори хора, които не си падат по такъв тип заглавия, само ако ѝ дадат шанс, ще се забавляват изненадващо много.