За сериала Genius, който бе излъчен по National Geographic, признанията заваляха още през юли, когато той получи 10 номинации за Emmy Аwards. Десетте епизода, описващи живота на Албърт Айнщайн такъв, какъвто най-вероятно не го познаваме, се оказаха телевизионен шедьовър, който не може да се пропусне. А National Geographic доказаха, че могат да правят добри сериали, и се издигнаха до (а може би и надминаха) нивото на преките си конкуренти History Channel, които пък са известни с широкоразпространения сериал "Викинги". Вече е обявено, че ще има втори сезон, който ще разкаже за живота на друг гений от миналото – Пабло Пикасо. И ако трябва да съдим по изкусността, с която първият сезон успя да обхване съдбата на един от най-гениалните физици, живели някога, то можем свободно да възложим големи надежди на втория сезон на сериала. Ето и какво видяхме през първия.

Първа драма по сценарий за Nаtional Geographic

Постиженията на Албърт Айнщайн са известни на всички – това е човек, който съумява да отключи нови разбирания за света и да разклати устоите на знанията до онзи момент. Поколения физици след смъртта му следват неговите теории и работят спрямо и според тях, за да се опитат да ги докажат. Теориите му за начина, по който работят времето и пространството, са довели до радикално изместване на представата ни за начина, по който е устроена Вселената. 

Но адаптацията на биографичната книга за Айнщайн от Уолтър Айзъксън, която идва в първата художествена драма на National Geographic, представена в 10 епизода, е нещо различно. Животът на ексцентричния физик е представен изкусно и истински, доста умерени, но все пак влияещи обрати, карат зрителя почти всяка серия да проверява в Google дали дадено събитие наистина се е случило. (Предупреждение: 99% от нещата, които ще проверите, са напълно достоверни.)

Още от първите епизоди става ясно какъв ще е ритъмът: ще надничаме паралелно в различни периоди от живота на световноизвестния физик. Правят се „прескачания“ между младостта му и старта на образованието му, където е изигран от актьора Джони Флин, и късните му години, където Джефри Ръш се превъплъщава по невероятен начин в рошавия белокос Айнщайн. Начинът, по който геният е представен на зрителя, дава напълно достоверен поглед върху неговата борбеност, сила и бунтовнически дух; виждаме младеж, който се проваля, но не се отказва; физик с необикновени идеи; човек, който се опълчва на въздигането на фашизма през 1930 година в Берлин. Тези неща обаче съвсем не са единственото, заради което мнозина гледат на него като на ексцентрик.

Това, което Айнщайн защитава от първия до последния ден на своята кариера като учен, е свободата на интелектуалното изразяване и именно тази линия следва сериалът неотклонно като тематика. Върху нея се надграждат и други особености на гения: хуманитарната му природа, омразата му към национализма и ксенофобията (той е един от малцината, които по онова време демонстративно отиват да изнесат лекция в университет за чернокожи), любовта към промотирането на човешките права. И най-важното: разграничаването на света на науката от този на военните и правителството. Нещо, зад което Айнщайн стои до последния си дъх. Невероятно ценни и реалистични са и костюмите, локациите и сценографията на продукцията, върху които се разгръща животът на гения, и всички тегоби, успехи, възходи и падения, които изживява той.

Дълбоко в света на... Милева Марич

Айнщайн като учен е познат на целия свят, и то в голяма дълбочина – дори днес негови теории продължават да бъдат разучавани, а някои и доказвани. Това, което сериалът Genius обаче показва също толкова явно, е същността на Айнщайн като мъж и човек. Голяма роля в тази същност заемат интересните взаимоотношения на Айнщайн с първата му съпруга – Милева Марич (в ролята прекрасната Саманта Коли), наричана от него простичко Доли. Сръбкинята по народност също е физик по образование, с дефект на крака по рождение, поради което куца силно.

Запознанството й с Айнщайн в университета бързо довежда до връзка, раждане на извънбрачно момиченце, прекъсване на обучението й и заминаване за Сърбия и после – брак, който продължава от 1903 до 1919 година. Не е ясно какво се случва с първото им дете, но че то е съществувало, личи от писма, разменяни по онова време между двамата, докато Милева все още е в Сърбия. Изключително интересно обаче е представена динамиката между двамата съпрузи в сериала – между актьорите има искряща химия, световете им са изключително близки, а в същото време успяват брутално да се разминат, след като Милева му ражда две (законни) деца и заема позицията на домакиня и майка, а неговата кариера започва шеметно да се развива. Има спекулации за това, че Милева е работила с Айнщайн по всяка една от неговите теории и е отговорна за огромна част от успеха му, в ролята си на подкрепящо звено. Но докато светът носи него право напред и нагоре, Милева остава точно там, където той я е поставил: с престилката вкъщи, потънала в грижи за двамата си сина и започваща да ненавижда съпруга си.

Интересно е предадена появата на бавната ненавист между тях, която убива любовта им и създава минно поле, през което синовете им трудно намират пътя, без нещо да избухне. Не помага и появата на втората съпруга на Айнщайн (неговата братовчедка Елза Айнщайн), с която той започва връзка, преди да се е разделил с Милева и за която се жени само три месеца след официалния им развод. Цялата линия на Милева Марич обаче е един от големите позитиви на сериала, а зрителят остава с доста развълнувано съзнание относно това, дали Марич наистина е помогнала на един от гениите на съвремието да спечели Нобелова награда. Доказателствата за това са само косвени – например той й дава всички пари от въпросната награда, без да задържи и стотинка за себе си; също така съществува и изречение от негово писмо до нея, гласящо: „Ще бъда толкова щастлив и горд, ако сме заедно и успеем да доведем нашата работа върху относителното движение до щастливо заключение“. Но със сигурност катапултирането на Айнщайн в средите на висшето общество, сред най-светлите умове на онова време и контрастното показване на натиска върху Милева да бъде само съпруга и майка създава силно напрежение у зрителя и го кара да се зачуди дали зад гения на преден план не е останал скрит втори гений, който така и не е получил възможност да се изяви.

Време на блестящи умове

Освен мъжа, който стои зад вечното уравнение E = mc2 и който всички опознаваме много по-добре в неговата цялост, като фон на живота на гения Айнщайн в сериала виждаме и много други гении от съвремието му. Лица и имена, които са оставили своя отпечатък в историята и които са живели по едно и също време, в ера, наситена с блестящи умове. И техните пътища неизменно се преплитат в минивойни или съюзи, които пък водят до наистина интересни заключения за зрителя. В сериала например се появява и Фриц Хабер, съвременник на Айнщайн и още един гениален физик, който днес е познат като бащата на химическите оръжия – той е отговорен за създаването на метода Хабер-Бош, синтезиращ амоняк от азотен газ и водороден газ. Откритие, което става основополагащо в синтеза на взривни вещества и впоследствие, голяма част от отровните газове, използвани през Първата световна война. Появява се и Макс Планк, един от първите физици, занимавали се с квантова теория, който революционизира човешките разбирания за атомни и субатомни процеси. Разбира се, надникваме и в сцени, включващи Карл Юнг, Пиер и Мария Кюри, Вернер Хайзенбург (допринесъл неимоверно за атомната теория) и Вилхелм Рьонтген... и много други.

Но в центъра на Genius остава неизменно Айнщайн и не мога да отрека, че гениалността му е представена по много достъпен и все пак образователен начин. Има сцени, в които той обяснява теориите си на странични хора („рисувайки“ във въздуха с въображение) - сцени, които мога да нарека единствено блестящи. А изпълненията на младия и стария Айнщайн (Джони Флин и Джефри Ръш), заедно с второстепенните роли на Саманта Коли, Емили Уотсън, Джошуа Акехърст, Юджийн Саймън, Т. Р. Найт и много други перфектно подбрани актьори, оформят един напълно задоволителен сюжет с перфектен завършек, даващ повод за много размисли.

Ред е на Пикасо!

Вече знаем, че вторият сезон на биографичния сериал ще обхване живота на Пабло Пикасо – легендарния испански художник, който умира през 1973 година на 91 години. Той е избран поради огромното му влияние върху изкуството като цяло и заради изцяло новата визия за изкуство, която пропагандира тогава. Историята, разбира се, има много драматични обрати и изненадващи факти, тъй като Пикасо е имал множество романтични връзки, а също така е живял и по време на две световни войни и испанската Гражданска война. Социалният му кръг пък е включвал имена като Коко Шанел, Ърнест Хемингуей, Анри Матис, Гертруд Щайн и Жак Кусто.

Според National Geographic, Genius е най-гледаната им до момента оригинална продукция – в САЩ сериалът е гледан от около 1,8 милиона души, а в световен план – от около 45 милиона души. Кен Билър, който е изпълнителен продуцент на сериала, подчерта, че до избора на Пикасо за втория сезон се е стигнало след преминаването през много други имена, които днес считаме за гении в дадени области. „Пикасо обаче е някой, който е виждал света в съвсем различна светлина. За нас също така беше важно да покажем, че поредицата Genius не е запазена само за имена в науката.“ Несъмнено иконичният принос на Пикасо в историята ще доведе втория сезон на сериала до истински интересен сюжет – той е автор на над 50 000 картини, бил е креативен и неспокоен и е правил някои много смели избори както в изкуството, така и в живота си. Продукцията ще започне до края на тази година, а премиерата на втори сезон се очаква през пролетта на 2018. Планът отново е в ролята да се превъплътят двама актьори, които да покажат Пикасо в млада и зряла възраст. Продуцентите разкриват и планове да се опитат за третия сезон, ако има такъв, главния протагонист да бъде жена. „Това обаче е по-трудно, тъй като трябва да е силно разпознаваемо име, а изборът от миналото е малък“, казва Билър. „Това не означава, че не е имало жени гении в историята, а само, че за съжаление много от тях са останали незапомнени.“