"Demon's Souls вероятно е една от най-статистически показателните игри, създавани някога, тъй като дава ясен и категоричен отговор на един много често задаван въпрос: колко успешен би бил висококачествен гейминг продукт, ако е разпространяван от по-малък издател, не е масово рекламиран и представлява нова интелектуална собственост."

Вижте още: Колко по-красив ще е Horizon: Zero Dawn на PC от PlayStation 4?

Прибавяме към това и немаловажната подробност, че играта на не особено популярното (през 2011 г.) извън Япония студио, FromSoftware, беше PlayStation 3 ексклузив. Това не попречи на Demon’s Souls да продаде над 1 милион копия до края на 2011.

Още по-впечатляващ обаче беше фактът, че това заглавие постави комерсиалното началото на цял един нов видеоигрален жанр (определено няма да си затворим очите за съществуването на култовата From поредица King's Field, която реално поставя началото на жанра преди оригиналната DS игра). Жанр, който днес масово наричаме Soulslike – игри, притежаващи няколко много специфични отличителни черти. Първо, те са изключително предизвикателни, без обаче да са самоцелно трудни. Второ, притежават комплексна, но здраво стъпила в реалността бойна механика, в която поведението на различните брони и оръжия отговаря доста точно на действителните им характеристики: тежките брони правят героя ти трудно подвижен, но и носят по-добра защита и стабилност; леките оръжия са бързи, но нанасят по-малко поражение и т.н.

На трето място, предлагат изключително оригинален асинхронен мултиплейър/кооп, без аналог в останалите игрални жанрове.

Разбира се, успехът логично ражда следващ опит за успех и скоро Souls серията се сдоби с редица продължения, както и много клонинги, разбира се – кои по-успешни, кои не толкова. Малко са заглавията обаче, които успяха не просто да копират, а да доразвият формулата на From, прибавяйки към нея достатъчно свежи и оригинални идеи, за да мерят без притеснения ръст с всички предходни Souls класики. В моята лична класация всъщност до момента имаше само едно такова заглавие – Nioh на Team Ninja.

Nioh 1.5? Глупости!

Първата част на тази игра се появи в началото на 2017 като PlayStation 4 ексклузив. Три години по-късно Nioh 2 излиза за същата платформа, използва на практика същия енджин и се явява предистория на оригинала.

Това (и двете ранни бети на играта) оставиха у доста хора напълно погрешното впечатление, че "Нинджите" се опитват да изкарат лесни пари от успеха на оригиналното заглавие, което продаде над 2.5 милиона копия.

На всички тях ще кажа: "Nioh 2 си е напълно самостоятелен продукт, който не просто стъпва на брилянтната геймплейна формула на оригинала, а я развива и допълва по начин, по който малко продължения успяват!".

Всъщност трудно ще намерите аспект от Nioh 2, по който играта да не е преживяла някаква форма на позитивна еволюция спрямо оригинала. Истинският плюс на Nioh 2 е обаче фактът, че и на йота не прави компромис със садистичната си (на моменти) трудност. Иначе казано – Team Ninja не са се поддали на чисто комерсиалния натиск да направят продукта си една идея "по-достъпен" за масите в опит да продадат някоя и друга бройка.

Ако има нещо сериозно "в повече", което да предлага Nioh 2, то е "предизвикателства". Играта – без притеснения заявявам – е по-безжалостна от оригиналното Nioh и за това си има съвсем реални геймплейни предпоставки.

Die. Respawn. Die again. Repeat…

Ако ти звучи познато, значи и ти си фанатичен последовател на Souls религията. Лично моят проблем с Nioh беше, че в него след един определен етап от напредването на играта тази формула беше леко счупена. Дали случайно или нарочно, но Team Ninja бяха включили в огромния списък от умения и магии една много специфична комбинация, която буквално тривиализираше иначе доста предизвикателния геймплей. Разбира се, всеки можеше да избере чисто и просто да не използва въпросните магии и умения, но факт беше, че те си бяха налице, така и не бяха нърфнати дори в появилата се няколко месеца по-късно РС версия на играта и до последно си останаха голяма зееща дупка в баланса ѝ.

За щастие с Nioh 2 тази грешка е коригирана. Въпросните умения отново присъстват, но са доста по-умело имплементирани в комплексната бойна и ролева система на играта. Което всъщност е изключително ярка демонстрация на дизайнерска зрялост. Най-лесно би било просто тези скилове да се премахнат и проблемът е решен! Вместо това Team Ninja са се постарали да ги балансират, превръщайки ги в ценен, но не OP (over powered) инструмент в ръцете на умел играч.

В резултат смея да твърдя, че "Нинджите" само за 3 години (и де факто 2 заглавия) постихнаха нещо, за което на From Software им трябваше малко повече. Твърдя това, понеже смятам, че триумфът на създадения лично от тях поджанр всъщност не е нито една от игрите със Souls в името си, а издадената през 2015 Bloodborne.

Там всички комплексни системи и механики, започнали живота си от Demon’s Souls през 2009 (a и от по-рано, ако следите по-внимателно кариерата на From Software и Хидетака Миязаки), намериха своята най-зряла и балансирана реализация. При това в един изключително оригинален и смазващ с атмосфера и арт игрален свят.

От тази гледна точка смятам категорично, че Nioh 2 е за Team Ninja това, което беше Bloodborne за From – една леко сурова първоначална идея, изчистена, балансирана и полирана до блясък; неоставяща почти никакво място за забележки.

Довиждане, Уилям…

В Nioh 2, „Нинджите“ тотално за зарязали „патериците“ от предната част, инсталирани видимо, за да се хвърли един вид метафоричен мост между изключително специфичния и леко шантав японски фолклор и средностатистическия геймър западняк. Това показва увереност на студиото в собствения им продукт и само помага на играта да разгърне потенциала си.

Чисто сюжетно Nioh 2 представлява предговор, развиващ се изцяло на японска територия. Играта грубо е базирана на реални събития от един от най-бурните периоди от японската история – т.нар. Sengoku ера. Sekiro: Shadows Die Twice също е вдъхновена от него, с тази разлика, че там нещата се развиват по време на финала на безкрайната поредица от войни, довели до създаването на шогуната Токугава. Да, същият от „Шогун“ – на Джеймс Клавел.

Разбира се, за разлика от романа и реалната история Nioh 2 не е историческа възстановка, а заплетена фантастична приказка за богове, аристократи и чудовища.

Отново враговете ти ще са както обикновени ашигару (пешаци), нинджи, самураи, а често и самите даймио – господарите феодали на върха на военната йерархия от периода, така и най-разнообразни представители на фолклорната „флора и фауна“. Всъщност Nioh е прелестен начин да се запознаете с изумително богатия и разнообразен японски фолклор, докато си почивате от предната напрегната физически и психически изтощителна битка с корав бос.

Играта включва огромно изобилие от писмени материали по темата, които се отключват с прогреса на историята. Колкото повече пъти се биеш с едни и същи йокай (демони), толкова повече ще научаваш за тях, за произхода им, за специфичните им особености и, разбира се, за най-ефикасните начини да се справиш с тях. Напомня ли ти за нещо? Да, и на мен The Witcher 3: Wild Hunt ми е любима игра, не си единствен, а явно и Team Ninja са фенове.

Използвай каквото ти харесва

Една от най-силните черти на Nioh си остава огромното разнообразие от оръжия, брони, предмети, магии и умения, което играта предлага. В продължението обаче Team Ninja са се постарали да ги подредят и организират по много по-ясен, прегледен и лесен за възприемане начин – нещо, за което оригиналът отнесе доста критики.

Което е по-важното – всеки дребен детайл в играта е подробно описан. За разлика от повечето Souls заглавия, които всеки играч – дори ветераните, трябва да играе буквално с енциклопедия подръка, Nioh 2 включва почти цялата необходима ви информация ингейм – винаги на един бутон разстояние.
Комбинациите от различни стилове на игра са практически неизчерпаеми.

Смея да твърдя, че в това отношение Nioh 2 предлага една идея по-голямо разнообразие от Souls серията, която много често се изиграва от начало до край с едно, максимум 2 оръжия, около които е организиран целият ти билд.

В Nioh 2 има начин да направиш рязък завой буквално по средата на играта без особени последици. Аз лично започнах с любимата си комбинация за всички времена – две катани, но с напредване на мисиите установих, че не съм доволен от поражението, което нанасят. Да, мобилността, която осигурява подобен вид „бързо“ оръжие, е безценна при битките с много от босовете, но при разчистване на мобовете, пръснати из нивата, слабото поражение (поне докато натрупаш точки в Skill, което помага да се скалира силата на атаката) разтегля много всеки сблъсък и изкуствено увеличава игралното време.

Така бързо се сдобих с нов „любимец“ – огромна одушевена брадва с една уникална характеристика – новост за Nioh 2 – Corruption. Реално това е статус ефект, който нанася пряко поражение на Ki – аналога на издръжливостта (стамината) в бойната система на Nioh. Всеки играл предната част знае, че ако се издъниш в Ki мениджмънта и изчерпиш стамината си „до дупка“, това обикновено означава сигурна смърт. Просто защото е равносилно на временна парализа – не можеш да избягаш, не можеш да блокираш, не можеш да атакуваш – парализиран си.

За щастие това важи и за героя ти и за гадините, с които се биеш. Затова много често ликвидирането на стамина (Ki) бара на противника е ключ към бърза победа и специфичен финишър – де факто го убиваш с един удар. Между другото в играта има и оръжия с горе-долу противоположен ефект – Purity. Те се наричат Blessed (благословени) оръжия и помагат да възстановиш част от Ki енергията си, ако блокираш с тях.

Това са само две от новите системи, които добавят допълнителен стратегически слой върху и бездруго изключително детайлната и комплексна бойна и ролева механика на Nioh 2. Ако си тотален min-max нърд и обичаш да се ровиш в тонове сложни статистики в Nioh 2, ще се почувстваш като в рая.

Модерна ли е модерната графика?

Известни критики играта търпи по отношение на визията, която предлага. Много колеги побързаха да аргументират с това малко занижените си оценки, правейки сравнения с наистина топ технологични PlayStation 4 шедьоври като God of War и Uncharted. За мен те са, меко казано, неуместни по няколко причини.

Първо, продукти като God of War и Uncharted са дело на т.нар. first party студиа – т.е. разработчици, които работят ексклузивно с PlayStation платформата от много години насам и боравят с нея на ниво, което е трудно достижимо (и достъпно) за странични (third party) разработчици като Team Ninja.

Второ, тук говорим за съвършено различен вид и клас игра. Докато стори дривън заглавия като God of War и Uncharted могат да си позволят малко по-бавно темпо и да се концентрират върху т.нар. визуален сторителинг, в Nioh 2 пет минути след като пуснеш играта, ще си прекалено зает да оцеляваш и малко ще ти пука за светлосенки и качество на текстурите.

Просто Nioh 2 е от този сорт заглавия, които печелят малко (или почти нищо) от визуален ъпгрейд. За хардкор играчите, които са фенове и търсят активно подобен сорт продукти, графиката е един от последните критерии, формиращи избора и/или решението за покупка.

Спомняте ли си как преди години най-запалените играчи на Counter Strike играеха буквално на резолюции от типа на 320 х 240, защото броят кадри за секунда им беше много по-важен от всяка визия? Е тук принципът е същият. Играта предлага три режима, комбиниращи различно ниво на визия/фреймрейт, но единственият, който мога да препоръчам, е т.нар. Action mode. При него резолюцията, общо взето, е жертвана в името на стабилните 60 кадъра в секунда и при игра от типа на Nioh 2 това е единственият възможен избор. Освен ако не искаш да умираш дори повече от обичайното на фона на прелестна 4К чекърборд визия, разбира се.

Въпреки това не искам да оставаш с впечатление, че Nioh 2 е някаква умопомрачително грозна игра. Team Ninja са се постарали достатъчно в това отношение – най-вече по отношение на осветление и HDR ефекти.

Само добри думи мога да кажа и за цялостното арт излъчване на продукта – особено по отношение качество на анимациите и моделите в играта.

На финала

Твърде лесно (и недостатъчно) би било да кажа, че Nioh 2 е просто „повече Nioh 1”. Според мен това е обида за играта и Team Ninja в частност. Да, разбира се, винаги мога да се измъкна и с традиционното „Ако ти е харесала предната част, тази е must play”.

Въпросът е, че Nioh 2 не е просто поредният Dark Souls клонинг. Играта предлага изключително много собствена и уникална идентичност, свежи идеи – като например рандъм дроп на всевъзможни предмети, брони и крафтинг материали. Това прави създаването на ултимативното оръжие или екипировка мини игра сама по себе си.

Разклоненият характер на мисиите също е запазена марка на Nioh – той ти дава гъвкавост при избора как и накъде да продължиш – дали да видиш следващата порция от основния сюжет, или да свърнеш встрани от отъпкания път, да пограйндиш за нова плячка с по-добри характеристики, или просто да натрупаш малко екстра експириънс, което да ти помогне при тежката битка със следващия супер корав бос.

Към това в Nioh 2 Team Ninja вече са прибавили и нова, малко по-кохерентна и интересна история (макар че не очаквай чудеса тук, все пак говорим за екшън RPG), подобрена визия, много нови и предизвикателни врагове, изчистена и по-балансирана бойна и ролева система, както и куп нови механики, за да има по нещо буквално за всеки вкус, стил и начин на игра.

В заключение мога само да цитирам извода на колегите от Fextralife – сайт, който от години е нещо като неофициалната Мека за всичко, свързано със Souls жанра: Nioh 2: Practically Perfect!