Pyre е нещо различно. Простичко изглеждаща игра, която крие зад двуизмерната си визия изненадваща наративна и геймплей комплексност. Тя е от онези инди диаманти, имащи смелостта и свободата да разчупят познатото, да го свържат с носталгичното и да го превърнат в нещо уникално. И от онези заглавия, които очевидно карат всички ни да звучим като претенциозни сноби.

Истината е, че новата игра на SuperGiant Games – студиото зад шедьовъра Bastion и великолепната Transistor – е заглавие, чиято сложност е пропорционална на уменията и емоционалното ви вложение в нея. Чарът й се крие изцяло в атрактивното комбиниране на два игрови жанра и представянето им чрез визуално впечатляващ арт стил и стилистиката на графична новела. С бонус – брилянтен саундтрак, композиран от Дарън Корб, който има ключова роля в изграждането на неповторимата атмосфера. 

И който ви препоръчвам да пуснете сега.

 Pyre е две игри в едно. От една страна e историята, разказана чрез познати ролеви методи като диалози, кратки скриптирани сцени и развитие на героите ви чрез класическо "дърво на уменията". А от другата стоят т.нар. Ритуали, които представляват двубоите в играта. Погледнато отстрани, никога не бихте предположили, че тези две неща наистина са част от една и съща игра.

В ревюто няма нито един спойлер. Това е история, която трябва да преживеете сами.

Фентъзи баскетбол с пиромански привкус

В Pyre вие сте Читателят - водачът на групата изгнаници Nightwings в Лимбото, наречено Downside, където биват отпъдени престъпниците от държавата на име Commonwealth. В тази си роля вие сте единственият, който може да разчита пътя през звездите, който да ви заведе до определена локация в света на Downside, където се провежда някой от Ритуалите. Трябва да преминете през определен брой от тях, за да бъде отключен „Освобождаващият ритуал“, благодарение на който да се измъкнете от изгнанието и да се завърнете в Commonwealth.

Както споменах по-горе, в тези Ритуали е концентрирана бойната система на играта. Влизате в битка с трима от вашите изгнаници, като целта ви е да изгасите Кладата на противоположния отбор (триумвират), преди те да са направили същото с вашата. Звучи доста простичко, нали? Е, не е толкова лесно. След две преигравания все още не мога да кажа, че съм усвоила до съвършенство странната бойна система, която няма нищо общо с традиционен бой от други ролеви заглавия.

Всеки от героите се управлява по уникален начин и има специални атаки и способности, свързани с расата и класа му.

Всеки от тримата ви шампиони е заобиколен от аура, която обаче изчезва, когато хванете Сферата, която трябва да вкарате в Кладата на другия отбор. Да, можете да контролирате само по един герой, който е абсолютно незащитен, докато носи Сферата. Единственото, което може да прави той, е да подскача и да тича. Тук се появява следващата пречка. Освен че противниците могат да „пропъдят“ шампиона от полето за известно време, като го ударят, той е ограничен и от собствената си Stamina.

Какво можете да направите? Да метнете топката към някой от другите двама герои и да се възползвате от аурата на героя, за да „пропъдите“ някой от срещуположните шампиони. Или пък просто да засилите Сферата в Кладата. Така героят ви дори няма да се наложи да пропуска рунд, както се налага, ако се хвърлите в огъня заедно със сферата. Отново обаче имаме едно голямо „Но!“. Засилването изисква време, през което стоите по средата на полето като безполезна патица. При мен този номер просто не се получаваше.

Подгответе се психически за загуба, но имайте предвид, че тя не е краят на историята.

Оказа се, че най-добрата тактика за моя стил на игра е да използвам двама бързи герои, които да се мятат в Кладата, и един бавен и гигантски (Джодариел, която виждате и на горния скрийншот), който да пази собствената ми Клада. Бойната система е чисто и просто класически случай на спортна игра, в която самостоятелната сила на героя не е от толкова голямо значение, колкото да сте улучили правилната комбинация за ситуацията и стратегическата ви мисъл да върви на същата висока скорост като рефлексите ви. Всеки от героите се управлява по уникален начин, който ви предразполага към постоянна експериментация с различни тактики и комбинации. Но недейте да свиквате с тази огромна свобода на избор и не се осланяйте само на любимите си герои. В един момент играта ще ви подреже крилцата и ще ограничи достъпа ви до определени членове на Nightwings. Няма да казвам защо, но ще ви споделя, че това е една от най-важните точки от наративна и геймплейна гледна точка.

Във всеки случай – подгответе се психически за загуба. Но не от онази, която спира цялостно прогреса. В Pyre загубата е само един естествен елемент от история, която е по-голяма, отколкото предполагате.

В света на Pyre дори коментаторът на битките има изненадващо важна роля в голямата и комплексна картина на играта.

Veni, vidi, vici

„Дойдох, видях, победих“. Една латинска фраза, която прецизно изобразява спецификата на геймплея в 99% от ролевите игри. И която не важи изцяло за Pyre.

Да, наистина отивате до определени места. Като Читателя имате избор между път А и път Б през света на Downside и зашеметяващо красивите му зони. Първият път ще ви сближи с един от героите ви, вторият – с друг. Единият ще ви даде полезен бонус, другият – предмет, който да продадете. Понякога обаче сте оставени с празни ръце. Точно както в истинския живот.

Светът на Pyre е пленително красив и с перфектно изградена атмосфера.

Но винаги виждате нещо. Великолепния свят, който на места изглежда като огрян от слънцето стъклопис, а на други като разлети по лист акварелни бои. Всяка зона от Downside е със собствен уникален арт стил и специфична цветова гама, които в съчетание със саундтрака изграждат точно определена атмосфера, допълваща историята по незабравим начин. Зловещата легенда за една от зоните например беше подсилена от това, че моите Nightwings губеха точки за следващата битка заради твърде дългия си престой в нея. Друга зона пък ми даде шанса да превърна сухоземната си каравана в забавна за управление лодка. Различни терени ще видите и в зоните, в които се осъществяват Ритуалите – с добавяне на препятствия, като трапове с лава, постоянно сгъстяващи се гори или дори досадни Импове, които искат да изпълнявате определени номера за пари. Въпреки привидно ограничения си дизайн играта осигурява богато разнообразие във визуалния департамент. Всъщност бих казала, че на моменти дори е по-красива от любимия ми Bastion.

Нито един визуален елемент не е подбран случайно. Всеки от тях допълва историята на зоната си.

Латинската фраза обаче важи само дотук. Последната й част, „победата“, има по-различен от обичайния смисъл в Pyre. След определено развитие в историята ще получите шанса да се изправите отново срещу някои от опонентите си в предходни Ритуали. И ще се чувствате гузно, когато печелите. Играта не е само вашата история. Nightwings не са единствените изгнаници в Downside. Всеки в това Лимбо има свой тъжен разказ, своя причина да се завърне в Commonwealth.

Имаше момент, в който загубих Ритуал нарочно, за да дам шанс на герой от друг триумвират да спечели свободата си. Не видях по какъв друг начин да се отблагодаря за човещината, проявена от него към моята банда несретници.

Виждате ли, загубата в света на Pyre не означава тъжен край. А победата невинаги е повод за радост. Играта умело си играе с емоцията и емпатичния капацитет на играча си, като го поставя в стилизирани вариации на ситуации, които предизвикват човещината ви по зловещо реалистичен начин. И може би най-впечатляващо във всичко това е осъществяването на метода, по който Pyre ви вкарва в емоционалния водовъртеж на историята си.

Pyre разказва няколко истории наведнъж. Тази на Nightwings, тази на Downside, тази на Commonwealth и тази на отминалите дни. Коя е вашата? Кой е казал, че вие изобщо имате история?

Читателят и други странни същества

Както казах, Pyre на практика представлява 2 игри в едно. И втората част от това дуо е историята, представена чрез стилистика на графична новела. Като Читателя трябва да сте готови да четете наистина много. Книги, упътвания и... диалози. Макар и озвучени (като изключим думите на коментатора по време на Ритуалите), те са на специално измислен за играта език, наречен „сахриан“. Тоест – няма да разбирате нищо от него, но със сигурност ще се зарадвате на експресивността, която добавя в иначе статичните и минималистично анимирани разговори между персонажите.

Ако обичате да четете - това е игра, която не бива да пропускате.

Цялата ви банда от дисфункционални и луди същества е представена чрез няколко уникални статични визии за всеки един от тях, изразяващи отделните им емоции. Познати от комиксите елементи, като избухване на цвят в определена геометрична фигура зад героя подчертава емоционалното му състояние по перфектен начин. Изобщо дизайнът на героите, формата на историята и тези минималистични, но ярки елементи работят в перфектен унисон при изграждането на представата ви за отделните личности, било то включени в Nightwings или някой друг триумвират. 

И някои персонажи са наистина култови. 

Когато си говорех с мой приятел и колега тук, в HiComm, за Pyre, малко след като я завърших за първи път, му споделих една своя доста нетипична за мен мисъл. Че SuperGiant Games са новите Bioware по линия character-driven RPG-та. Все още стоя твърдо зад тази позиция, защото историята в Pyre няма нищо общо с ваша лична цел или с някаква трагедия, от която трябва да спасите света. Pyre е историята на вашите приятели. Историята на света – на Commonwealth и на Downside – се разкрива пред вас само чрез интеракция с другарите ви от Nightwings и персонажите от други триумвирати. Вие сте наблюдател на тяхното приключение и се борите за тяхната свобода. Това е голямото ви проклятие, но и благословия като Читател – четете и помагате за изпълнението на нечий друг идеал. На 8 други идеала. И заедно с тях имате една обща цел, която сякаш е поставена там просто за да имате нещо, което ви обединява извън идеята за приятелство.

Историята на Pyre е изцяло движена от ярките персонажи, които ще срещнете по пътя си.

Наистина нямаше как да не направя паралел между Pyre и може би най-силно движеното от героите си RPG на Bioware – Mass Effect 2. Реално в ME2 голямата история е почти несъществуваща. Драмата около Колекторите, представляваща „голямата заплаха“ и главен куест в играта, се минава за около 6 часа (общо 7 мисии, 8 ако броите туториала). Това, което направи ME2 наистина незабравима игра, бяха героите, които привличате в екипа си. Техните истории, техните куестове, техните лични болки, цели и причини. Без ярките си персонажи и Mass Effect 2, и Pyre са просто две приемливи игри с добри бойни системи. Мозаичната история, разказвана около тези ярки персонажи чрез диалози (и кинематографски сцени в ME2), ги прави толкова специални и неповторими. Както в ME2, така и в Pyre вашият личен избор може да ви лиши от определени фрагменти от мозаичните истории. Но докато в ME2 имате определен скриптиран финал, с дефиниран „перфектен край“, който можете да достигнете, в Pyre всеки финал е горчиво-сладък. Независимо колко добре сте изиграли картите си, тъга и загуба ще има. Те са неизменна част от кръговрата на живота. И независимо до какъв край достигнете в Pyre, винаги ще сте получили история, която няма скоро да забравите. 

На зареждащите екрани получавате цитати и насоки от голямата "Книга на ритуалите", която може да изчетете в играта. 

Краят е само началото

Вече съм на третото си преиграване на Pyre. Все още не съм овладяла бойната система напълно и правя глупави грешки, които понякога ми костват по-бавно развитие и ме карат да правя по-различни избори. Три преигравания и все още не мисля, че съм видяла всичко, което този инди диамант има да предложи.

С това на ум обаче трябва да отбележа, че Pyre не е лъжица за всяка геймърска уста. Тя е брилянтен поклон към класическите ролеви игри със своя фокусиран върху персонажите наративен стил и използването на историята като геймплей механика. Тя успешно комбинира статичността на графичната новела с пластичността и бързината на вдъхновената от спортни игри бойна система. Но нестандартният й подход, накъсан наративен ритъм и планината от текст със сигурност ще отблъснат много от вас.

И все пак ви препоръчвам да я опитате. Да видите колко различни могат да са модерните игри. И как няма нищо лошо в това просто да скитате с фургон през един ръчно нарисуван свят.