На последното си събитие сякаш от нищото Xiaomi представиха робот наречен CyberDog. Те го определят като експериментална машина с отворен код, която „предлага непредвидими възможности“. Това, което засега знаем, че със сигурност може да прави, е да следва стопанина си, да отговаря на гласови команди, да прави задни салта и да развива скорост от 3.2 м/с. Машината е снабдена с всякакви сензори и камери, които ѝ позволяват да се движи полуавтоматично. Също така има Type-C и HDMI портове, така че може да се закрепят и други джаджи към „кучето“. Дизайнът наподобява този на Spot, робота на Boston Dynamics, който може да бъде закупен за $74 500. Това е може би най-любопитната част от този на Xiaomi – струва само $1540 за първите 1000 поръчали.

Емоционална връзка с машина?

Но каква е ползата от такива изобретения? Експериментираме и развиваме нови технологии? Добре, съгласих се. Преди време се беше появила новина за испанско заведение, което използва Spot като сервитьор – супер идея, особено във време на пандемия, но по-скоро атракция в опит да се привлекат повече клиенти. Всъщност роботите, целящи да наподобяват животни, не са нещо ново. Някои видове са направени да изглеждат свръхреалистични и се използват, за да бъдат наблюдавани от по-близо животински видове в естествената им околна среда.

Проблемът идва, когато тези роботи биват проектирани да заменят истински животни в ролята на домашни любимци. Има куп примери на пазара за машини, които се продават под такъв предлог и често биват комуникирани като перфектни за възрастни хора или такива, които по една или друга причина не могат да се грижат за нещо живо. Колкото и да бъдат програмирани да се държат като кучета и котки, това са аранжирани метали, жици, ток и понякога фалшива козина. Достатъчен е само един поглед, за да разберем това.

Трябва да си зададем въпроса, дали е етично да бъде заменяна по такъв начин връзката между две живи същества с такава между човек и робот, който е колкото домашен любимец, толкова и слуга, защото изпълнява всичките ни команди безусловно и няма собствено мнение/характер. Много от собствениците на кучета и котки ги приемат като част от семейството си. Човек залива любимеца си с грижи, нежност, храна, а в замяна получава безусловна любов. Тези взаимоотношения никога (или поне в обозримото бъдеще) не могат да бъдат изградени с машина.

Един по-добър свят

Този тип роботи са малко по-различни от тези в заводите и има много сценарии, в които могат да бъдат полезни. Вместо да бъдат проектирани като компаньони, би било много по-удачно да изпълняват ролята на кучета – водачи за хора с увреждания. Разликата е по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед. Специални организации се занимават с обучаването на такива кучета и са им нужни огромни бюджети, както и време. Например The Canadian Guide Dogs for the Blind всяка година успяват да излъчат едва 23 кучета, като разходите за обучението на всяко възлизат на $74 300. Освен това те не са считани за „домашни любимци“. Когато стопанинът им по една или друга причина вече няма нужда от тях, те биват връщани на организацията и им бива намерен нов собственик, който да се възползва от услугите им.

В робокучетата биха могли да бъдат интегрирани камери и сензори, благодарение на които те да бъдат наясно със заобикалящата ги среда и така ще се справят дори по-ефективно с тази работа. Ако гледаме Spot, то тогава това решение няма да е особено рентабилно, но вземем ли за начална точка цената на CyberDog, дори и да предположим, че ще се вдигне заради интегрирането на допълнителни технологии, пак ще възлезе само на малка част от тези $74 300. Има и много други примери за животни, използвани в практиката, които спокойно могат да бъдат заменени от роботи – от полицейски кучета до впрягове с хъскита. Топката е в полето на компаниите, които ги разработват.

Снимки: Xiaomi

Вижте още: Уникално: робот на два крака пробяга 5 км за 53 минути (ВИДЕО)