След като София и гражданите ѝ паднаха жертва на ледения Ад, е време да се замислим какво стои зад тази внезапна градушка. Из социалните мрежи доминират мненията, че градушката е отмъщение на природата или че е военна разработка, като наскоро закрития американски HAARP. Но дали всъщност това не е... Нещо нормално?

Първо да си изясним понятията

Kакво е градушка, какво прилича, но не е градушка и какво не прилича, но почти Е градушка? Градушката, са падащи от небето ледени зърна прозрачен лед с диаметър над 5 мм. Основната разлика между нея и ледената суграшица е методът на формиране. Градушката се формира единствено в купесто-дъждовни облаци, по-точно в такива с възходящи въздушни течения, висока концентрация на водни капки и средна температура под 0 градуса по Целзий. Издигането на парите в термики (възходящи въздушни течения) ги извежда в слоеве на облака с минусови температури. Да, но на водата ѝ трябва твърд обект, за да премине от пара към течно (а оттам – и в твърдо) състояние. При контакт с кондензационни ядра (прахови частици с размер около 200 нанометра – 0.0002 мм) водата замръзва и формира ледени зърна.

Ледената суграшица, от друга страна, се образува във средновисоки (м/у 1500 и 3000 м), студени слоеве в слоесто-дъждовни облаци, под които се намират в последователност топъл и студен слой на въздуха. Всичко започва с обикновени снежинки, които се разтопяват в топлия фронт и при контакт със студения въздух близо до земята отново замръзват. Така се образува замръзнал дъжд – ледена суграшица.

Снежната суграшица е третият вид – когато образуваните снежни кристали не се разтапят, но падайки, срещат суперохладени (до -40 градуса по Целзий) капки вода. Замръзването на капките около основния кристал образува красиви, заскрежени снежинки, на пръв поглед подобни на топчета стиропор. Често срещани са в планините и са обичани от някои скиори заради ниското сцепление между ските и плътните зърна. По-опитните планинари странят от тази покривка, защото комбинацията от висока плътност и нисък вискозитет създават лавиноопасни ситуации – както сами по себе си, така и като основа за „лавинни дъски“.

Микроскопично изображение на вертикален разрез на зърно градушка - 246 пъти увеличено, за да се види зародишът. Изображение: @Wikipedia

Градушката е като лука – на слоеве

По време на вертикалния си преход към върха на облака капките не се движат през хомогенна среда. Някои слоеве на облака съдържат повече пари или са по-наситени със суперохладени капки вода. Поради това зърната, които достигат до нас, са на слоеве – прозрачен и полупрозрачен лед образуват структура, която при напречен разрез прилича на роза. В зоните с по-голяма концентрация на водни капки зърната растат по-бързо и се покриват с прозрачен лед. Съответно тези с повече водни пари събират множество миниатюрни капчици и ледът става бял.

Град през лятото? Но как?!

Първо, купесто-дъждовните облаци са огромни. Огромни в случая означава до 14 километра по вертикала. Теченията в тях са страшно бързи – издигащите се и снижаващи се ветрове достигат 180 км/ч. При издигането на водните капки към ледения връх на облака течението минава през различни слоеве, като достигат до (рядко и над) тропопаузата, междинната зона на тропо- и стратосферите. На такава височина дори в най-горещото лято температурата спокойно достига -75 градуса по Целзий, а дотам капките минават вертикално през няколко километра под нулата, откъдето се образува и лятната градушка. Всъщност градушки падат основно тогава, защото е много по-лесно да се образуват достатъчно силни възходящи (топли) течения.

Най-важното – как да се пазим от градушка?

Някои от новите метеорологични радари могат да правят разлика между силен дъжд и град. За съжаление голяма част от техниката не може, затова често разчитаме на познанията и съобразителността на метеоролозите за предупреждения за градушка, което прави системата ненадеждна. И все пак, когато ги получим, какво? Известно е, че обстрелват облаците с оръдия, за да предотвратят градушката, но какво всъщност правят тези оръдия?

„Засяването“ на облака с ледообразуващ катализатор е основната цел на тази канонада. Сребърен или натриев йодид (в последно време и готварска сол) се впръсква в градоопасния облак чрез ракети или се спуска от самолет, за да предотврати формирането на големи ледени кристали и да намали размера на падащия град. Основният минус на тази технология е, че трябва да се повтаря често до започването на валежа, тъй като стихията непрекъснато се захранва с нови суперохладени капки.

Най-голямото документирано градово зърно. Изображение: @Wikipedia

За финал – няколко рекорда

Най-голямото документирано зърно е 20.32 см в диаметър, а това с най-голяма обиколка – 47.6 см, при диаметър 18 см. Най-тежкото – 1 кг. За да го опиша по-илюстративно, това са огромни топки лед, които падат с над 40 метра в секунда – достатъчно, за да заседнат в скоростната кутия, след като са влезли през предното стъкло. В перспектива, 5–6-сантиметровите яйчица, които паднаха над София изглеждат пренебрежими, нали?