Изкуство - рециклиране - технологии: трябва да признаем, че това е доста необичайна комбинация, но според учените един ден тя може и да е особено успешна. Както добре знаем, златото и някои други благородни метали са ключови съставки в компютърните чипове и потребителската електроника. За наше съжаление рециклирането на точно определени елементи е изключително трудоемко. Но може би надежда има - японски изследователи са открили, че пигмент, широко използван от художниците, може да извлича метали от златната и платинената група от електронни отпадъци много по-ефективно от конвенционалните абсорбенти на биологична основа. Статията е публикувана в списание Scientific Reports и в нея се твърди, че „количеството злато, което се съдържа в един тон мобилни телефони, е 300 - 400 грама, което е 10 - 80 пъти повече от това в един тон природна руда“. Подобна е ситуацията и с останалите ценни метали. Авторите посочват един конкретен пигмент и това е пруското синьо (още известно като берлинско синьо).

Пруското синьо е първият модерен синтетичен пигмент, като специалистите смятат, че неговият произход се крие в използваното преди хилядолетия египетско синьо. Но след разпадането на Римската империя пигментът не е бил широко използван и в крайна сметка тайната за това, как е направен, е загубена. Преди пигментът да възвърне своята популярност, художниците е трябвало да използват индигова боя, смалта или скъпия ултрамарин, направен от лапис лазули.

Смята се, че пруското синьо е синтезирано за първи път случайно от берлински производител на бои на име Йохан Якоб Дисбах около 1706 г. Дисбах се опитва да направи червен пигмент, който включва смесване на поташ, железен сулфат и изсушен кошенил. Легендата разказва, че използваният поташ е бил „опетнен“ с кръв - най-вероятно при леко порязване, а последвалата реакция създава отличителен син цвят на железен фероцианид и в крайна сметка започва да се нарича пруско синьо. Сред най-известните произведения с акцент върху този пигмент са „Голямата вълна край Канагава“ на Хокусай, „Звездната нощ“ на Винсент ван Гог и много от картините от „синия период“ на Пабло Пикасо.

През вековете пруското синьо е намирало и други приложения - то често се използва за лечение на отравяне с тежки метали от талий или радиоактивен цезий, тъй като неговата мрежова структура може да улови метални йони от тези метали и да предотврати тяхното усвояване от тялото. Пигментът помогна за премахването на цезия от почвата около електроцентрала Фукушима след цунамито през 2011 г. Освен това наночастиците на пигмента се използват от патолозите като маркер за откриване на желязо в изследвания като например проби от биопсия на костен мозък.

Големият списък от полезни действия кара японските учени да проучат други потенциални практически приложения. С помощта на рентгенова и ултравиолетова спектроскопия те демонстрирали как пруското синьо поглъща многовалентни метали - платина, рутений, родий, молибден, осмий и паладий - като в същото време бяха изненадани колко добре пигментът замества железните йони, но успява да запази структурата си.

Според авторите пруското синьо може да реши и едно от предизвикателствата при изхвърлянето на ядрени отпадъци. Настоящата практика включва втечняването на радиоактивни отпадъци, които потенциално могат да се натрупват по стените на специализираните съдове. Това предизвиква неравномерно разпределение на топлината и налага те да бъдат почиствани след всяка употреба - което е едновременно скъп и особено опасен процес. А пруското синьо може да реши няколко проблема наведнъж - по един красив и безопасен начин.

Снимки: Pikrepo

Виж още: Рентген откри причината за избледняването на една от най-известните картини