През XVII век Ейбрахам Миньон създава редица прекрасни шедьоври, сред които е и „Натюрморт с цветя и часовник“. Но с течение на времето някои пигменти са се разградили до такава степен, че променят намерението на художника. Най-видно е това при една конкретна жълта роза, която е станала почти монохромна в сравнение с всички останали цветове.  

Екип от холандски и белгийски учени решава да използва химически и оптични техники за изобразяване, за да изследва елементарното разпределение на различните пигменти, а резултатите от техния труд са публикуван в списанието Science Advances. По този начин те биха могли да направят извод за оригиналната техника на рисуване на Миньон - по-конкретно как художникът е изградил слоеве, за да създаде това, което би било 3D външен вид на оригиналната роза. 
Според авторите с течение на времето пигментите и свързващите вещества на художника в маслените картини неизбежно се влошават, когато са изложени на външни фактори като светлина, относителна влажност, температура и/или излагане на разтворители, както и несъвместими пигментни смеси. Резултатът е обезцветяване и промени в цвета, които могат да повлияят на структурната цялост на боята, причинявайки такива дефекти като загуба на прозрачност, чупливост или микропукнатини. Примери за този вид деградация включват обезцветяването на синия стъклен пигмент Рембранд, използван в няколко картини; подобно явление се наблюдава и в творбите на Едуард Мунк, Винсент ван Гог и Пабло Пикасо. Жълтата роза на Миньон - характерно цвете сред художниците на натюрморти от XVII век според авторите - е имала подобна съдба. За да разбере по-добре как розата се е разградила и да добие по-добра представа за това, как Миньон първоначално е възнамерявал да изглежда розата, екипът използва комбинация от техники за изобразяване - подход, който предишни изследвания показват, че е доста ефективен. 
Сред тях са и макроскопското рентгеново флуоресцентно изображение (MA-XRF), макроскопско рентгеново прахово дифракционно изображение и спектроскопия с отражение, които спомагат за картографирането на разпределението на елементите, присъстващи в боядисаната жълта роза на Миньон, както и 3D микроскопия на боядисана повърхност на розата. Този анализ разкрива детайлите на оригиналната четка, използвана за създаване на 3D илюзията на цветето, която вече не се вижда с просто око. 

Идентифицирането на арсен, калций и сяра например показва дефиницията на цветето и загатва за оригиналното осветление, постигнато чрез използването на светлина и сянка от Миньон, докато разпределението на желязото показва цялостната му форма. „Докато картата на арсена визуализира светлината, удряща цветето със сложни детайли и акценти, които бяха внимателно приложени за дефиниране на цветните венчелистчета и тичинки, разпределението на калция изглежда корелира с очакваните зони на сянка“, пишат авторите. „Това е особено видимо, когато едно от горните венчелистчета хвърля сянка върху съседно венчелистче.“
Разпределението на калция предполага, че Миньон вероятно е използвал и полупрозрачен пигмент, известен като жълто езеро, което е трудно да се идентифицира, след като избледнее. Що се отнася до картата за разпределение на желязото, тя предлага една единствена овална форма, нанесена на по-ранен етап, за да маркира планираната позиция на цветето. 
Въз основа на техния анализ авторите стигат до заключението, че Миньон е използвал тристепенен метод, характерен за много художници на натюрморти от този период. Художникът първо блокира позицията на цветето с монохромно рисуване, а след това очертава детайлите чрез прилагане на полупрозрачни бои като глазури за сенките. Съвременните инструкции за натюрморти за художници препоръчват специфични пигменти (като жълто езеро за отражения) при изобразяване на жълти рози. Изглежда, че Миньон е изучил отблизо този добре документиран процес, което обяснява защо жълтата роза се е разградила повече от другите цветя на картината. 
„И двете пигментни смеси, които са били използвани за създаване или на сенките върху цветето, или на яркожълтите отблясъци, са влошени или избледнели и докато тези слоеве боя са умишлено нанесени тънко, съответстващи на техниката на рисуване на художниците на натюрморти, и двете са причинили повишена видимост на основния, монохромен слой боя с жълта охра, който сега е отговорен за цялостния цветови вид на розата“, заключават авторите. „Това доведе до по-плоско (по-малко 3D) изглеждащо цвете, тъй като фините преходи, определящи тялото на цветето, вече не могат да се възприемат, което е обратният оптичен ефект, първоначално замислен от Миньон.“

Снимки: N. de Keyser et al.

Виж още: Отварянето на бутилка шампанско има доста общо с изстрелването на ракета