Ерик Делварт и неговите колеги от Научноизследователския институт по кръвта (Blood Systems Research Institute) в Сан Франциско са открили в арктическите ледове замразени останки на живи организми, в които са се съхранили две вирусни ДНК вериги, съществували преди 700 години. Използвайки тези материали, учените са отделили чисти РНК и ДНК геноми на два вида древни вируси и са заразили с тях опитни съвременни растения в изолирана лабораторна среда.
За съжаление съвременната наука не знае достатъчно за пътя на историческото развитие на вирусите от различен тип. В момента са известни и класифицирани едва няколко древни вируса, тъй като процесът им на изучаване е доста труден заради факта, че всеки вирус в нормална среда мутира много бързо, а нуклеиновите киселини на техните генетични последователности се разрушават дори при продължително съхранение в замразено състояние.
Едно от местата, където древният генетичен материал е относително запазен, се намира планините Селвин в Канада. Именно там Делварт и неговите колеги са открили биологичният материал в слой на 700 години.
Първият РНК геном, отделен от учените, принадлежи към вируса от тип Cripavirus, който заразява предимно насекомите от различни видове. Учените смятат, че северният елен, в чийто екскременти е бил открит древният вирус, е погълнал заразени насекоми по време на храненето си. Истинската изненада обаче е вторият вирус, който се оказало че не може да бъде причислен към нито един от познатите ни до момента вируси.
Разбира се, целта на учените не е да разработят ново биологично оръжие, способно да затрие целия живот на Земята. Опасността се крие в това, че заради глобалното затопляне на повърхността на ледниците може да се появят останки, съдържащи вируси, които при контакт със съвременните животни могат да се окажат много заразни. Трябва да сме подготвени за борба с тях.