Защо губим спомените си от детството?

За учените дълго време си оставаше загадка защо хората са способни да формират спомени още в ранното детство, но след това не им се удава да си спомнят практически нищо от този период – феномен, наречен „инфантилна амнезия“. Експерименти с гризачи са позволили да се намери отговор – оказва се, че новите клетки, активно формиращи се в младия мозък, разрушават вече създадените спомени.

Новите клетки се появяват в мозъка на млекопитаещите постоянно, но в детинството скоростта на този процес, наречен неврогенеза, е най-висока. В самото начало на живота активността в хипокампуса – областта на мозъка, отговорна за формирането на спомените и обучението, също е много висока. Обичайно високото ниво на тази активност е съпроводено с подобряване на паметта, но свръхвисоките темпове на неврогенезата у децата има противоположен ефект.

За потвърждение на своите предположения учените са увеличили скоростта на неврогенезата в група мишки (този ефект се постига чрез бягане на мишлетата в колело и с някои медикаменти) и съответно са я забавили в другата група. Оказало се, че младите мишки със забавена неврогенеза са имали по-добри способности относно запаметяването от онези, при които растежът на нови мозъчни клетки е бил ускорен.

За другите видове гризачи, морските свинчета и дегутата, които се раждат с по-зрял мозък от мишките, инфантилната амнезия не е характерна, но когато учените са увеличили скоростта на неврогенезата и у тези животни, се е появила загуба на ранните спомени. Изследователите считат, че същият механизъм носи отговорност за инфантилната амнезия у хората. По-рано имаше предположения, че причина за загубата на спомени в ранната детска възраст е заради недостатъка от речево и емоционално развитие в този период. Новото изследване, макар и да не опровергава категорично тази теория, е първото, което описва физиологическия механизъм за потискане на спомените.