Миналото лято австралийски фермери откриха останки от SpaceX Crew-1 Trunk в обработваемите си площи. Последвало изследване установява, че става дума за части дълги по 3 метра и тежащи по 20–30 килограма. Намирането на такива парчета не е често явление, защото повечето от тях изгарят в атмосферата или… си остават в Космоса.

Съществува такъв термин space junk (космически боклук) и в него се помества всичко - от изоставени, неработещи сателити до остатъци от космически тела, които не са попаднали там по естествен начин.

Според NASA има над 23 000 парчета, по-големи от топка за тенис на корт, кръжащи около Земята. SSN (Space Surveillance Network) показва над 27 000. Във всеки един момент един от тези обекти може да бъде притеглен от гравитацията на планетата и да се насочи към повърхността ѝ с над 25 000 км/ч. Както вече установихме, повечето изгарят в атмосферата, а и да се стигне до сблъсък, щетите не могат да се сравняват с тези, които би нанесъл един метеорит със същите размери заради плътност, предварителна инерция и т.н.

Точно на това се надяват всички космически организации, които от десетилетия насам просто изоставят машините си в орбита, когато приключи жизненият им цикъл. Само през 2020 г. над 60% от изстреляните обекти в ниска орбита на Земята, оставят след себе си неизползваеми части, които и до ден днешен се реят там някъде. През следващите 10 години се очаква да бъдат изстреляни над 24 000 сателита, които потенциално ще увеличат замърсяването до невиждани стойности.

С това наслояване на космическото пространство над Земята става все по-трудно прецизното позициониране на нови сателити и увеличава риска от сблъсък. Освен на приложенията за локация това би могло да се отрази неблагоприятно на прогнозите за времето и предаванията на живо. Също така, макар да нямат унищожителния потенциал на метеорит, тези боклуци може да се окажат фатални при директен сблъсък със самолет, кола, къща и всяко друго място, което помещава хора. През 2016 г. SpaceX изостави втората фаза на своя ракета в орбита, след което два резервоара за гориво с размерите на хладилници бяха намерени в Индонезия. За щастие в този случай нямаше пострадали, но това е само поради късмет, който рано или късно ще се изчерпа.

Може би се питате защо това не се регулира и не се предприемат предпазни мерки? Отговорът е прост – NASA оценява риска от жертви на по-малко от 1 към 10 000, което според всеобщите разбирания е приемливо. Само че този коефициент бива увеличен спрямо географското положение. Канадски учени установяват, че заради надморската си височина Джакарта, Дака, Мексико сити, Богота и Лагос са много по-вероятни дестинации за приземяване от Вашингтон, Ню Йорк, Пекин и Москва.

Всъщност има един документиран случай на човек, ударен от парче космически боклук. През вече далечната 1997 г. жена на име Лоти Уилямс като по чудо се разминава без никакви телесни повреди, след като бива уцелена от парче с размерите на сапунерка. Това е късметът, за който говорим, защото резервоарите на SpaceX и намерените отломки в Австралия по-рано тази година са значително по-големи.

Вижте още: Тази карта ще ви върне до периода на Големия взрив (ВИДЕО)