Facebook следи и това, което не публикуваме?

На всички ни се случва да започнем да пишем нов статус, но след това да решим, че е тъпо или че не искаме да го споделяме. В този момент правим най-логичното – изтриваме думите, преди да сме ги пуснали, и забравяме за тях. Facebook нарича това „самоцензура” и според Jennifer Golbeck от Slate социалната мрежа следи и изучава тези непубликувани наши мисли. И за да го кажем още по-директно: Facebook анализира постовете, които съзнателно сме решили да не споделяме.

Следене на самоцензурирани постове

Тази информация е била събирана от над 5 млн. потребители в продължение на 17 дни. Това станало през лятото на 2012 г, а анализаторът към Facebook Adam Kramer и информационният учен Sauvik Das, проследили и анализирали самоцензурираното съдържание. Това станало възможно чрез Javascript код, който е наличен в браузъра. По този начин социалната мрежа е достигнала не само до постовете, които потребителите решили, че трябва да споделят, но и до тези, които започнали да пишат, но се отказали да публикуват. (Това е същата технология, която Google използва в Gmail, за да запазва писмата в папка „временни” – дори когато не е натиснат бутонът „запази”).

Kramer и Das бързат да обяснят, че не се проследяват точните думи и фрази, а фокусът е върху метаданните. Facebook твърди, че този тип събиране на информация е поместен в сегашните Правила на услугата и в Политиката за използване на данни. Според Golbeck Facebook разпознава тези непубликувани постове като действия, защитени от правилата. Можете да прецените сами, ако прочетете повече тук.

Какво печели Facebook (,а ние губим)?

Въпреки че Kramer и Das не са „шпионирали” точното съдържание на самоцензурираните постове, те са успели да уловят много информация по време на проучването, а по-този начин са научили и много за нас. Те знаят, че потребителите задържат средно по 4.52 статуса и 3.2 коментара. Те също направили и демографско проучване на потребителите, за да определят към кой е трябвало да бъде пуснато съобщението, но и каква е евентуалната причина, за да бъде спряно.

Всичко, което се споделя във Facebook е важно за социалната мрежа. Не трябва да забравяме, че тя генерира голяма част от доходите си от показване на реклами и спонсорирано съдържание в NewsFeed-а на потребителите. Всичко, което публикуваме, всичко, от което се интересуваме и хората, с които взаимодействаме е премервано, записвано и анализирано, за да може Facebook да предложи по-подходящи реклами (и да прави повече пари). Когато потребителят реши, че не иска да публикува нещо, Facebook губи тази информация, която е много ценна за мрежата. Според Facebook това проучване е извършено, за да се научи повече за акта на самоцензура. Ако мрежата успее да разбере, защо даден потребител се отказва от пост, може да се направят корекции, които да намалят този процес.

Facebook може и да има своите причини, но не означава, че те са оправдани. Дали Facebook няма да започне да следи и натисканията на всеки бутон? Технологията със сигурност е налична. Има два начина да се спре следенето на самоцензурираните постове. Единият вариант е отказване от мрежата, а вторият – използване на програми, които блокират JavaScript. Смятате ли, че Facebook има правото да следи дори съобщенията, които сме отказали да споделим?

Facebook печели от персоналната ни информация, а ние можем ли?