Чернобилската зона може да е забранена за хората, но откакто реакторът на четвърти блок на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира преди близо 40 години, други форми на живот не само са се преместили, но и са оцелели, адаптирали са се и изглежда процъфтяват.

Част от това може да се дължи на липсата на хора, но поне за един организъм йонизиращата радиация, задържаща се в околните конструкции на реактора, може да е предимство. Там, прилепнала към вътрешните стени на една от най-радиоактивните сгради на Земята, учените са открили странна черна гъба, която всъщност живее най-добрия си живот.

Тази гъба се нарича Cladosporium sphaerospermum и някои учени смятат, че тъмният ѝ пигмент – меланин – може да ѝ позволи да използва йонизираща радиация чрез процес, подобен на начина, по който растенията използват светлината за фотосинтеза. Този предложен механизъм дори се нарича радиосинтеза.

Има и още наистина странно нещо при C. sphaerospermum: въпреки че учените са доказали, че гъбата процъфтява в присъствието на йонизираща радиация, никой не е успял да определи как или защо. Радиосинтезата е теория, която е трудна за доказване. Мистерията започва още в края на 90-те години на миналия век, когато екип, ръководен от микробиолога Нели Жданова от Украинската национална академия на науките, предприема теренно проучване в Чернобилската зона за изключване, за да разбере какъв живот, ако има такъв, може да се намери в убежището около разрушения реактор.

Там те са изумени да открият цяла общност от гъби, документирайки изумителните 37 вида. Забележително е, че тези организми са с тъмен до черен цвят, богати на пигмента меланин. C. sphaerospermum доминира в пробите, като същевременно демонстрира едни от най-високите нива на радиоактивно замърсяване. Колкото и изненадващо да е откритието, случилото се след това задълбочава интригата.

Радиофармакологът Екатерина Дадачова и имунологът Артуро Касадевал – и двамата с постове в Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ в САЩ – ръководеха екип от учени, които откриха, че излагането на C. sphaerospermum на йонизиращо лъчение не уврежда гъбичките по начина, по който би увредило други организми.

Йонизиращото лъчение описва емисиите на частици, достатъчно мощни, за да избият електрони от атомите им, превръщайки ги в йонни форми. На хартия това звучи доста безобидно, но на практика йонизацията може да разруши молекулите, да пречи на биохимичните реакции и дори да разкъса ДНК. Нищо от това не е подходящо за човека, въпреки че може да се използва за унищожаване на раковите клетки, които са особено уязвими към неговите ефекти.

C. sphaerospermum обаче изглежда странно устойчив и дори расте по-добре, когато е облят в йонизиращо лъчение. Други експерименти показват, че йонизиращото лъчение променя поведението на гъбичния меланин – интригуващо наблюдение, което налага по-нататъшно проучване.

Последващата статия на Дадачова и Касадевал от 2008 г. е мястото, където те за първи път предлагат биологичен път, подобен на фотосинтезата.

Гъбата – и други подобни на нея – изглежда улавят йонизираща радиация и я преобразуват в енергия, като меланинът е изпълнявал подобна функция на поглъщащия светлината пигмент хлорофил. В същото време меланинът действа като защитен щит срещу по-вредните ефекти на тази радиация.

Това изглежда се подкрепя от откритията на статия от 2022 г., в която учените описват резултатите от извеждането на C. sphaerospermum в Космоса и закрепването му към външната част на МКС, излагайки го на пълната сила на космическата радиация.

Там сензори, поставени под петриевата паничка, показаха, че по-малко количество радиация прониква през гъбичките, отколкото през контролна проба само с агар.

Целта на тази статия не беше да се демонстрира или изследва радиосинтезата, а да се проучи потенциалът на гъбите като радиационен щит за космически мисии, което е добра идея, но към момента все още не знаем какво всъщност прави гъбата. Учените не са успели да демонстрират фиксация на въглерод, зависима от йонизиращо лъчение, метаболитно усилване от йонизиращо лъчение или определен път за събиране на енергия. Това, което знаем със сигурност, е, че тази скромна черна гъба прави нещо хитро с йонизиращото лъчение, за да оцелее и може би дори да се размножи на място, твърде опасно за безопасното преминаване от хората; че животът наистина намира начин.

Снимка: Unsplash/Rui Tomé/Atlas of Mycology

Виж още: Това е повратната точка, когато стареенето на тялото ви се ускорява