Освен че заема позицията секретар по иновационни и здравни политики на Президента на Република България, Анна-Мари Виламовска е сред 100-те европейски лидери новатори за 2015 г. на класацията New Europe 100. Темата на разговор с нея са иновациите и проектът „Посланик на иновациите и технологиите“, чийто посланик е. Той се реализира в рамките на програмата Youth Spark Live на Microsoft в партньорство с Иновейшън Стартър и цели да обучи ученици от цялата страна на иновативно мислене.

Проектът се фокусира върху младежи, за които тепърва предстои кариерна ориентация. Как тази възможност може да повлияе в избора им на кариера?

Целите на „Посланик на технологиите и иновациите“ са по-широки. Искаме чрез него да помогнем на търсещите, активните и любопитните момичета и момчета на възраст от 15 до 18 да открият удоволствието да създаваш нещо ново и градивно, да намират собствени отговори на често задавани въпроси, да са освен критични потребители и създатели на е-съдържание. Да бъдат уверени и правещи – това ще им помогне да са успешни в днешната кариерна реалност, в която общият знаменател за постигане на успех са именно личните умения и способности. Две от водещите сред тях ще са е-уменията и способността за креативно структурирано мислене.

Желанието ни е да разширим хоризонта на младежите, които ще се включат в проекта – не само да им помогнем да развият или да надградят е-уменията си, но и да им покажем по колко много креативни начини могат да ползват знанията, които вече имат – от училище, от семействата, приятелите и различните си странични интереси, – за да създават нещо ново, което не могат да намерят готово. В този процес искаме и да ги подтикнем да помислят систематично, но сами как да раздробяват „проблема“, който ги интересува, и да предлагат осъществимо решение за него – как да мислят структурирано, но креативно, за да превръщат идеите си в реалност.

Затова създадохме няколко модула, които ще останат активни и след приключването на проекта в края на март. Благодарение на партньорите, които застанаха заедно зад идея­та, проектът има виртуален и физически модул, като вторият се случи и в няколко града извън София. Последното бе съвсем съзнателно и много важно за нас, защото си даваме ясна сметка, че за съжаление продължава да съществува дисбаланс в достъпа до ресурси и възможности във и извън София. През февруари бяхме в Копривщица, Разград, Кубрат, Дерманци и Враца. Най-интересната част ще е целодневният форум в София на 25 март, на който сме си поставили за цел със стоте финалисти от всички кандидатствали в цялата страна да създадем прототипи на проектите, които сами са предложили.

Иновативният подход, на който ще бъдат научени децата, може да им бъде полезен и извън технологичната сфера?

Да, категорично. От една страна, защото структурираното, критично и креативно мис­лене е едно от най-търсените и полезни умения. Но и защото мисля, че истинската иновативност се отключва само когато комбинираме ефективно дигиталната и аналоговата среда. Технологиите са модулатор, а не същност на иновативния подход.

Талант, с който се раждаме, ли е иновативното мислене и как може един човек да се научи да бъде иновативен?

Личностните ни черти са толкова вродени, колкото и възпитани. Затова например е толкова важно активното ранно детско развитие в етапа 2- до 5-годишна възраст. Съществува лавина от изследвания, показваща не само, че през този период се формират основата на личността и нейните възможности, но и рискът този шанс да бъде пропуснат – ефекти, които се проследяват до 30 години напред във времето. Личните черти креативност и интелектуално любопитство са нещо различно от систематичното иновиране в бизнес среда. Но и в трите дизайн мисленето, което ще преподаваме като един от компонентите на проекта, е сред ключовите систематични подходи за иновиране. То цели „систематично иновиране“, което може да е както ориентирано към създаването на конкретен продукт – mission-driven, – така и абстрактно – curiosity-driven innovation.

Съществува ли ситуация, в която иновациите могат да са вредни или да донесат нежелан ефект за иноваторите и обществото?

Ако имате предвид така наречените „разрушителни иновации“ (disruptive innovation) – те успяват заради по-високата им сумарна добавена стойност. За старите модели, процеси и продукти тези иновации са нежелани. Дори заради самото усилие, което всяка промяна изисква. „Посланик на технологиите и иновациите“, както и кампанията за е-умения на Европейската комисия, която подкрепям от 2014 г., са насочени именно към това повече българи да са уверени и правещи, а оттам и успешни в бързо променящата се дигитална среда в личния и професионалния живот. В Европа и България се намираме именно в такъв момент, в който или навременно преминаваме към новата индустриална платформа – дигитализирането на реалната икономика и на публичната сфера, но в пълния смисъл на тази концепция, – или ставаме свидетели на още по-голямо забавяне на икономическия ни растеж. Очакването е, че към 2020 г. 90% от всички работни места ще изискват базисни дигитални умения, се отнася за след само четири години.

„Вредни“ иновации – да, за съжаление, например биологичните оръжия. Именно тук е една от ключовите роли на създаващите политики – да създадат правни рамки, които защитават ключовите права на индивидите и обществото, но съдържат в себе си достатъчно стимули за разработване и разпространение на иновативни продукти и решения.

България е с репутацията на една от най-иновативните страни в региона заради стартъп бума. Каква роля има държавата в това? Имаме ли нужда от фокус на държавните политики и правните рамки, за да стимулираме иновации у нас?

Всъщност немалка, но може да е по-резултатна. Немалка защото, голямата част от тези стартиращи компании са съфинансирани от Европейския инвестиционен фонд – през фондовете Eleven и LauncHub. По подобен начин стои въпросът и с опериращите в България фондове, които инвестират на по-следващ етап, като Empower и BlackPeak Capital. В момента предстои следващата стъпка в развитието им. Значителна роля ще играе и т.нар. Фонд на фондовете. Но ролята на държавата е и в цялостната бизнес среда, както съществуващите в нея проблеми, така и положителните й страни – като по-облекчения режим за създаване на компании. Има няколко ключови нормативни акта, които трябва да бъдат ревизирани, тъй като режимът, който създават в момента, не стимулира трансфера на технологии, създаването на стартиращи компании от университетски научни проекти и публично-частните партньорства в развойната дейност.

Какви съвети бихте дали на хората, които искат да развиват иновативно мислене и подход?

Когато се изправите пред нещо, което ви учудва положително, си задайте въпросите: защо и кои са ключовите елементи, които го правят по-добро от аналозите му. Мисля, че интелектуалното любопитство – предшественикът на иновативното мислене – е колкото вродено, толкова и възпитано. На по-ранна възраст голяма роля играе образованието – формално и неформално – като начин на преподаване и учене и като субстантивно съдържание, мултидисциплинарния подход за решаване на сложни казуси. По-нататък четенето на добра преса и литература, общуването без клишета и концептуални „полуфабрикати“, включително с хора с различни позиции, и пътуването самостоятелно също много помагат. Както и да запазиш детското си любопитство и да възпиташ търпение в себе си, защото без тях би било трудно да намираш наистина иновативни решения.

Най-четени
Всички

Изтеклите схеми на кита за разработка на PlayStation 5 вече ефектно пресъздаден и в 3D (СНИМКИ)

95 | 23.08.2019
Още от Social

Ето няколко съвета как да спечелите големия фотоконкурс на лятото

0 | 07.08.2019