Фотографът Тимоти Алън за баба Стоянка, зомби апокалипсиса и разнообразието

Сред десетките клишета, които българите повтаряме за себе си, лесно може да се открои една силно негативна нихилистична нотка, която до голяма степен оформя мирогледа ни както на лично, така и на национално ниво. Затова сблъсъкът с външни авторитети, които имат трезв поглед над нас или част от битието ни, винаги е освежаващ с позитивните си оттенъци, от които се оказва, че имаме голяма нужда. Един такъв поглед даде известният британски фотограф Тимоти Алън в специално интервю за HiComm малко след като се върна от първите снимки на новия си видеопроект в Родопите.

Автор: Илия Темелков

Източници на разнообразие

Срещам се с г-н Алън в слънчев, но студен и снежен следобед, в който той пие кафе, докато разказва за поредното си приключение в България. Подобно на едно от предните му посещения у нас през 2012 г., когато прави едни от най-емблематичните снимки на паметника на Бузлуджа, и този път българската зима се е показала в най-снежното си амплоа. Въпреки че колата му е затънала и с българския си колега Димитър Караниколов са изгубили 3 дни, за да успеят да я свалят от планината, фотографът говори за случката с интерес и спокойствие, сякаш му е донесла повече удоволствие, отколкото главоболия.

Подобно отношение към живота всъщност не е изненадващо от човек, който е обиколил света, включително и някои от най-добре пазените му кътчета. Своята популярност като пътуващ фотограф Тимоти Алън придобива благодарение на поредицата Human Planet на BBC, за която той е основният фотограф и обикаля над 80 локации в повече от 40 страни из цялата планета. Започнал фотографската си кариера на 27 г., когато пътува до босненския град Мостар, където изпълнява университетски репортажен проект, той става фоторепортер на свободна практика. Само година по-късно вече е щатен фотограф в The Independent, където изкарва няколко години, преди през 2009 г. BBC да му възложи работата по поредицата Human Planet.

За поредицата Human Planet на BBC Тимъти Алън обикаля над 80 локации в повече от 40 страни.

Предизвикателствата на професията

С разнообразните теми и истории, които Тимоти Алън търси, идват и разнообразни предизвикателства както за духа и тялото му, така и за техниката. По време на снимките си в България тази зима той се сблъсква с екстремни температури, които обаче не го притесняват. „Просто трябва да си купиш правилното оборудване“, усмихва се той и допълва, че „за щастие използваме само Canon 5D, Mark III и Mark IV“. Щастието се корени в това, че „щом веднъж събереш малко оборудване и джаджи, обикновено можеш да ги използваш на различните апарати“, като камерите са подходящи и за видео.

Друг огромен плюс е, че днешните DSLR камери са значително по-малки, отколкото преди и ако трябва да се използва кран например, той също е много по-малък.

Другият технологичен напредък, който г-н Алън оценява високо, са дроновете. „Те заеха мястото на много стари техники за снимане, които използвахме с по-големите камери.“ В крайна сметка обаче важното е добрата подготовка, като „най-големият проблем са батериите“, чийто живот може да варира много при различни температури. „За всичко друго има инструменти, които са много евтини, сравнено с преди години“, като с днешната техника човек много лесно може да има оборудване на филмов режисьор.

Когато си говориш с толкова високо оценяван фотограф, няма как да не се опиташ да вземеш някой трик, с който да подобриш собственото си снимане. Съветите на Тимоти Алън са семпли, но важни. За него напълно логично най-важна е камерата – „често снимам на ниска светлина, затова препоръчвам апарат, който може да се справи с тези условия. Бих казал, че дори по-старият Canon 5D Mark I е добър избор. Някой от най-известните ми снимки са правени с него, а втора ръка може да се намери и за 300 долара.“ Вторият му съвет не е толкова очевиден, но е също толкова важен – „трябва да можете да произведете стоката си, да сте тренирани да снимате без значение какво се случва.“ Той обяснява, че работата му като журналист му е помогнала да се подготви за този подход, докато „днес повечето фотографи се отказват прекалено лесно, защото няма кой да им каже да снимат. Така че, ако не получат това, което искат, е все тая.“

Гордост за разнообразие

Освен в техническо отношение основната тема в подхода и изкуството на Тимоти Алън е разнообразието. За него то е обогатяващо, като казва, че „различните неща, които виждам, ме правят по-добър човек, защото се уча от интеракциите си с хората. По-късно може и да забравя, но в конкретния момент се уча.“ Неговата фотография е получавала десетки номинации и награди в различни категории на престижните Travel Photographer of the Year Awards, но въпреки големия си опит той е запазил онзи приключенски дух на пътешественика. Може би затова и една от темите в интервютата му е цинизмът на хората, за който фотографът намира лек в пределите на България.

„Виждам как българите са горди от страната си и просто го казват“, обяснява със сериозен тон, в който се чува специфичният плам на вдъхновения артист, „и това е много освежаващо“. Той разказва, че в Англия, неговата родина, когато някой публикува снимка на националния флаг, другите хора започват да го обиждат. „Това, с което ще се прибера у дома, е напомнянето колко е важно да се подкрепяме и да не гледаме тъмната страна на нещата“, отбелязва г-н Алън, което ме кара да се замисля, че всички имаме нужда да си напомняме за тези прости неща.

„Престоят ми тук ми напомни отново

да не съм циничен спрямо живота.“

 

Въпреки че не е прекарал дълги години в България, фотографът много точно улавя, че „българите много често сте изключително самокритични. Това е като някакъв културен стереотип, а и се притеснявате какво мислят хората за вас“. Това поведение г-н Алън намира за предизвикващо приятни емоции за гостите, тъй като хората тук наистина се интересуват дали харесва страната, храната, дали се чувства добре. „Обожавам това, в моята страна не е готино да харесваш нещата, да поздравяваш – ако се справяш добре с живота, хората не те поздравяват спонтанно“, разказва със смесица от тъга и привързаност той.

Проектно бъдеще

За новия си видеопроект, който е причината да е у нас, Тимоти Алън говори малко и премерено, но бързо става ясно, че е вдъхновен от любимите на всички българи буркани със зимнина. Една от най-популярните му снимки във Facebook показва 84-годишна жена от малко селце в Огражденската планина, която е прие­ла фотографа в дома си, а когато я снимал, го помолила да каже на хората, които видят снимката й, че се казва баба Стоянка.

„Светът бавно отива към края си и когато това стане, хората като баба Стоянка ще са най-малко уязвими – има храната си, добива си и може да оцелее и надживее дори зомби апокалипсис“, обяснява за проекта си той.

За него е впечатляващо колко много хора тук произвеждат сами храната си и как тази култура е жива дори в българските градове, докато в голяма част от Западна Европа е практически изчезнала.

Вдъхновен от този факт, г-н Алън работи по филм, за който разказва с примери от живота, който сякаш е част от миналото за градските хора. „Българите все още са запазили културата на това да задоволяват сами нуждите си. Ако погледнете най-автентичните места, които можете да намерите, виждате целия цикъл на сезоните, тяхната промяна – събирате продуктите, които сте отгледали, консервирате ги, убивате животни, за да ги изядете – всичко това правите, за да оцелеете и без помощта на външния свят.“ Това са и местата, където с помощта на Димитър Караниколов, Тимоти Алън намира историите, които търси. „Ако утре започне Третата световна война, повечето места, където снимахме, въобще няма да усетят.“

Уроците на пътешественика

В разговора ни Тимоти Алън сподели, че според него „всяка страна е различна, всяко място е различно, но се надявам, че се уча в движение – това е смисълът на пътуването според мен“. Тези думи силно резонираха както с личните ми разбирания за пътуването, така и с разказите на г-н Алън за някои от пътуванията му по света, в които, изглежда, винаги подхожда с любопитство и отворен ум. „Изкарвам хляба си с пътуване, но също така продължавам да получавам житейски уроци навсякъде”, допълва той с констатация, която звучи егоистично на пръв поглед.

След като кафето му приключи и се разделихме, се замислих, че пътешествениците взимат по малко от всяко място, до което се докоснат, само за да занесат от него на всяко следващо. Затова и чакам с нетърпение да видя какво още ще занесе Тимоти Алън от България във всяко кътче на света, до което стига.

"Етюд-и-те на София": фоторазказ за живота в забързаната ни столица