Учените по пътя към точното прогнозиране на екологични катастрофи

Невероятната сила на разрушителното земетресение в Япония отново накара учените да се замислят как могат с висока точност да прогнозират подобни катастрофи, а също и как изобщо могат да се предричат екологични катаклизми на Земята. За съжаление към момента няма начин, който да позволява предвиждането на подобна драстична геологична промяна или на края на една или друга екосистема. Ново проучване обаче, проведено от международен екип, може да предизвика истинска сензация в тази област. Благодарение на него, специалистите успели да открият ранни белези за разрушаването на една екосистема.

Да започнем още от 1990 г. Тогава в Атлантическия океан била забелязана стресираща тенденция. Най-често срещаната риба в северната част на океана - атлантическата треска, започнала да изчезва, докато количеството достигнало критични нива. Подобни явления не са прецедент - често те са резултат от прекомерна експлоатация на ресурса и климатични промени. За най-честите причини за дестабилизация на такива екосистеми се смята най-вече нарушаването на връзката между хищник и плячка, т.е. предизвикването на сериозен проблем в хранителната верига.

По време на първото по рода си изследване учени от Холандия и САЩ успяха да открият ранни признаци за нарушение в хранителната верига в две малки езера в щата Уисконсин. Изкуственото повишаване на популацията на костур във водоемите довело екосистемата до критично състояние. Хищните риби започнали да доминират, изяждайки живеещите в езерата дребни риби, хранещи се с водорасли. Изследователите наблюдавали внимателно всички промени във водоемите, отчитайки непрекъснато физическите и химическите данни на водата. Анализирайки резултатите, те открили необичайно колебание в количеството на водораслите за период от приблизително една година и промяна в хранителната мрежа в езерата. Тези колебания били свързани с промяната в поведението на малките рибки, изплашени от присъствието на хищника.

"Представете си: внезапно местата, където досега са били безопасни за тези рибки, са станали ненадеждни. Рибките започват да предпочитат по-плитки води, където вероятността да бъдат изядени е по-малка. Съответно водораслите в дълбоките води остават неизядени, което позволява техния активен растеж", разказва Стивън Карпетнър от университета в Уисконсин.

"Подобни ранни предупредителни сигнали са универсални, затова ние толкова много се вълнуваме", пояснява Мартен Шефър от университета Вагенинген, Холандия. Той допълва, че подобни сигнали могат да помогнат на учените да прогнозират мащабни екологични катастрофи, а също и да определят какви компоненти на една екосистема ще реагират по-активно в усилията си да защитят собственото си оцеляване.

Може би ние не разбираме вълнението на учените и резултатите от подобно проучване ни се струват логични и не особено значителни. Но явно грешим, щом специалистите са на мнение, че това ще им помогне в точното прогнозиране на различни екологични катастрофи на планетата. Да им пожелаем успех!

По материали на www.mignews.com.