ACTA - по пътя към 1984

Винаги съм смятал, че свободата е гарантирана във всяко демократично общество. Наречете ме идеалист или наивник. Всички закони, ограничаващи свободата в интернет, са минавали бързо покрай мен и никога не са успявали да ме стреснат твърде много. Все пак глобалната мрежа е фундаментално твърде различна от всички останали медии и налагането на крайни форми на контрол върху нея е невъзможно. 

В последните няколко месеца, започвайки със SOPA и PIPA, минавайки през затварянето на megaupload и достигайки до ACTA, имам усещането, че целенасочена сила се опитва да ме откаже от моите вярвания. Но надеждата все още прозира. ACTA е подписана само със симпатично мастило (изключително неподходящ подбор на думи от страна на Трайчо Трайков), а евродепутатът Кадир Ариф подаде своята оставка с думите, че ACTA е просто "шарада".

Вчера (06.02.2012) обаче определено събитие ме върна в реалността. Докато пиех сутрешното си кафе, Twitter и няколко души по имейл едновременно ме информираха, че един от най-популярните торент тракери, btjunkie, е затворен доброволно. Макар и нерегламентирано където и да е, това има връзка с актуалните мерки за защита на авторското право и в частност - ACTA. 

В този материал ще се опитам да ви запозная с негативите на това на пръв поглед полезно за обществото търговско споразумение. Преди началото на статията държа да отбележа, че не съм юрист и е възможно използването на юридически неточна терминология. 

Какво е ACTA? 

Колкото и странно да звучи, определянето на ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement, Търговско споразумение за борба с фалшифицирането) с кратки и прости думи е изключително трудно. Текстът на договора е невероятно дълъг и с безпределно сложен и сух стил, което е умишлено. Най-грубо казано, ACTA е международно търговско споразумение, чиято цел е да защити авторското право във всеки негов аспект. По-важните аспекти на тази "защита" може да прочетете долу. 

Пиратството

Държа да започна с ясно разграничаване на изправянето срещу ACTA и защитата на пиратството. Използването на нелицензирани копия на какъв да е софтуер, музика, игри, филми и т.н. е престъпление и то трябва да остане такова. Наивен или не, аргументът с краденето на стоки от супермаркет е напълно валиден. Материалната и интелектуалната собственост по своята същност са идентични, но в своята специфика втората е значително по-лесна за крадене, без да последва каквото и да е наказание. 

Nokla, Adibas, Niky

Една от основните цели на ACTA е да се изправи срещу продукти, които се възползват от известни и вдъхващи доверие търговски марки, за да увеличат продажбите си. Без значение дали те са визуално идентични или просто близки, продажбата на подобни стоки е вредна за обществото, защото те обикновено имат значително по-ниско качество и в някои случаи могат да бъдат опасни за потребителите. Компаниите, държащи правата върху търговските марки, също са ощетени, тъй като по-ниските цени на фалшификатите водят до определени спадове в техните продажби, а в някои случаи и до понижаване на доверието в бранда. Ако необразован потребител закупи спортни обувки с дизайн, идентичен с модел на известна марка и те се разлепят след две седмици, той ще загуби доверие в истинския бранд завинаги. Проблемът е изключително популярен в България и страните от източния блок като цяло. 

Обобщено: ACTA се изправя срещу фалшификатите. 

Генерични лекарства

Вреда, до която може да доведе ACTA, която е значително по-опасна от ограничаването на свободата в интернет, е забраната на генеричните лекарства. В текста на търговското споразумение те са приравнени с фалшификати и дори са обявени за опасни, което е една от най-скандалните клаузи. Защо? Защото огромна част от населението на страни от третия свят оцелява благодарение на генерични лекарства. Това са алтернативни медикаменти, използващи формули, разработени от други компании. Това обаче е напълно законно, след като патентите на тези формули са изтекли, а патентното право в областта на медицината е по-различно от всички други. Все пак човешките животи са по-важни от запазването на патентните права. Знаете ли, че една от най-популярните фармацевтични компании в България, Actavis, всъщност предлага точно генерични лекарства? Това означава, че вашето здраве също разчита на медикаменти, които ACTA се опитва да забрани.

Обобщено: Според ACTA обаче генеричните лекарства са опасни фалшификати, чиито продажби трябва да бъдат забранени. Това всъщност не е така. 

Интелектуална собственост

В най-синтезиран текст ACTA е търговско споразумение против фалшифицирането (counterfeiting). Този принцип се прилага във всички аспекти и по адрес на всякакви типове собственост, включително интелектуална. Скандално е, че ACTA поставя знак за равенство между "споделяне" (sharing) и “фалшифициране” (counterfeiting). Според търговското споразумение всеки споделен в мрежата файл е фалшификат на оригиналния. Това е абсурдно - той е идентичен. 

Нещо повече - възпроизвеждането на файл в присъствието на лица, които не са платили за него, също се класифицира като противозаконен акт. Това означава, че ако слушате музика на публично място, вие сте престъпник, престъпници са и тези, които са я чули. Ако даден човек или институция обяви, че безплатното споделяне на съдържание е законно, той също е престъпник. Мерките срещу такива "престъпления" могат да бъдат крайни (спиране на достъпа до интернет и дори лишаване от свобода), тъй като те спадат в графата "криминални проявления". 

Интернет доставчиците са длъжни да предоставят информация за потреблението на своите потребители, а ако не искат или не разполагат с оборудването, за да направят това, те също са класифицирани като престъпници.

Няма как да не сте чули и за клаузата, според която може да бъдете претърсвани преди международен полет. Откриването на нелегално придобито съдържание на вашия компютър, смартфон или таблет може да доведе до "конфискация или унищожаване" или дори до лишаване от свобода. Клаузата за щастие е опционална и може да не бъде приета. 

Подобно ограничаване на виртуалната свобода е опасно извън рамките на пиратството. Дори споделянето на извадка от онлайн версия на вестник или списание по имейл може да се окаже "криминално проявление". Разбира се, сравнението, според което да прочетете приказка на детето си преди лягане също е престъпление, е хиперболизирано, но то много ясно отразява същността на ACTA. 

Ако пълният текст на ACTA влезе в сила, социалните мрежи не биха могли да съществуват, тъй като те разчитат именно на споделяне на съдържание. Знаехте ли, че всяко споделяне на чужда снимка във Facebook е фалшифициране? А ретуитването не е ли форма на фалшифициране?  

Креативността до огромна степен разчита на използване и надграждане върху вече съществуващи постижения. Всеки от вас, който е запознат поне малко със същността на електронната музика, знае, че тя не би могла да съществува без споделянето, използването и модифицирането на семпли и цели вече създадени парчета. 

"Добрите художници копират, великите – крадат."

Пабло Пикасо

Нарушаване на гражданските и демократични права

Вероятно Джон Лок не е спрял да се обръща в гроба от 2006 г. насам. Тогава започва разглеждането на ACTA и оформянето на текста на споразумението. Първоначално ACTA е разработена от САЩ и Япония през 2006 г., а Канада, страните от Европейския съюз и Швейцария се включват между 2006 и 2007 г. Официалните преговори започват през 2008 г. и в списъка вече фигурират Австралия, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Южна Корея и Сингапур. 

ACTA не е особено законово коректен. Почти всички преговори се водят при нулева прозрачност, поради което проблемът става публичен именно в началото на 2012 г. - след като участничките вече са подписали съгласието си да се включат. WikiLeaks публикува част от ранния текст на ACTA през 2008 г., но на него не бе обърнато твърде много внимание. 

ACTA не е обвързана с нито една международна организация, което означава, че при стартирането на нейното функциониране тя ще бъде отделна институция със собствени органи. Това е неправилно, тъй като законите ще бъдат наложени върху всички членки без тяхното съгласие, т.е. функциите на локалните органи ще бъдат сведени до минимум. Страните, които приемат ACTA, вече имат свои вътрешни закони за защита на авторското право. 

След като Европейският съюз подписа съгласието си да ратифицира ACTA и България (в лицето на българския посланик в Япония Любомир Тодоров) потвърди това, единствените два важни хода, които предстоят за България, е Европейският парламент и Народното събрание да приемат текста на споразумението. Именно затова изразът "симпатично мастило" далеч не е толкова симпатичен. 

Обобщение

ACTA е скандален опит за прокарване на закон за крайно ограничаване на виртуалната свобода с търговски претекст. Опит за прокарване на мерки за ограничаване на виртуалната свобода под формата на търговско споразумение, без прозрачност, без каква да е форма на референдум и дори без гласуване от властите на отделение страни - трудно е да наречем ACTA споразумение, базиращо се на международното право. Зад ACTA застават Американската асоциация на филмовата индустрия, G8 и PhRMA и др. 

Надяваме се Европейският парламент да запази своята негативна позиция по приемането на ACTA, а Народното събрание да оттегли подкрепата си след масовото недоволство в страната. 

Търсенето на авторски права в наши дни трябва да се осъществява чрез фундаментални промени на бизнес моделите, а не чрез брутално ограничаване на свободата с цел налагане на стари и несъвместими със съвременните медии и потребители принципи.