След дълги години на отричане Apple най-накрая стартира музикалната си стрийминг услуга Apple Music. По този начин компанията влиза в пряка конкуренция със Spotify и Google Music в България и десетки други услуги в световен мащаб. Това остава няколко въпроса, като най-същественият за потребителите е дали преходът си заслужава. Това ще покаже само времето, но първите впечатления са също толкова важни, а те не са точно това, което си представяхме от компанията, която промени музикалния бизнес преди повече от 10 години.

 

Моята музика сред милионите песни

Може би най-важното за Apple Music е, че услугата решава два от най-съществените проблеми на повечето си конкуренти. Първият е количеството и качеството на музиката, която е достъпна през услугата. Тук има над 30 млн. парчета, подобно на Spotify и Google, но големият коз на Apple е iTunes Store, където се помещават артисти като The Black Keys и The Beatles, чиято музика не е достъпна за стрийминг. Това означава, че дори да трябва да доплатите за даден албум, все пак има лесен вариант да слушате практически всяка песен, за която се сетите.

Вторият най-генерален проблем, който всеки меломан има със Spotify и другите услуги, е препоръката за нова музика, която в добрите случаи просто не струва. Тук Apple внимателно анализира предпочитанията на потребителите, като разглежда iTunes библиотеката им, което води до наистина добри препоръки. Ако пък нямате iTunes колекция, която да синхронизирате, то Apple ви пита кои жанрове и артисти ви допадат, като тази малка база също води до впечатляващи резултати.

 

Така например тази сутрин отворих Apple Music и в първия таб на приложението, който се казва For You, видях няколко албума. Те бяха комбинация от любими албуми от последните години и няколко нови албума на артисти, които харесвам. Там бяха и няколко плейлисти, кото ме впечатлиха. Една от тях например беше с име Intro to Passion Pit, докато друга се казваше Inspired by Joy Division, като всички те включваха музика, която познавам и обичам, или таква, до която не съм стигал преди, но е силно вероятно да обикна, тъй като ми звучи наистина приятно. Подобна селекция е сред нещата, които Spotify така и не успя да ми даде въпреки годините, в които внимателно създавах плейлисти и оценявах музика.

 

Втора спирка - нова музика и всичко останало

Вторият таб е New, където на теория трябва да видите нова музика - клипове, песни и албуми. Само че там се намират и плейлисти, курирани от Apple, секцията с плейлисти за различни дейности, както и тези от куратори като Shazam, Pitchfork и Rolling Stonе. Тук е мястото в приложението, където, от една страна, можете да се закопаете изключително надълбоко, а, от друга, Apple са сложили всичко, за което няма място в другите секции. Това води до доста объркващо изживяване, което има един важен позитив - няколко плъзгания ви връщат в изходна позиция.

 

Гордостите на Apple

Следващите два таба са Radio и Connect, които са безплатни за използване и са сред гордостите на Apple. В Radio се намират специфични жанрови станции с имена, като All-City и The Mixtape, както и Beats 1 - живото радио на Apple с водещи от ранга на Зейн Лоу и Джули Аденуга. Connect пък е своеобразен Tumblr за музиканти, в който те могат да постват снимки и видеа. Какъв ще е успехът и на двете неща, предстои да видим, но за момента всичко изглежда добре.

 

Финалният таб е My Music, който на практика събира в себе си цялото Music приложение на Apple преди старта на стрийминг услугата. Старите табове са преместени в дълбоки менюта, като например създаването на нова плейлиста става с миниатюрен бутон в таба Playlist на таба My Music. Намирането на повече музика от артист, който вече е в библиотеката ви, е объркващо, а добавянето ѝ към личната библиотека невинаги сработва както трябва.

 

Объркването гарантирано

Независимо къде сте в приложението, ако слушате музика в момента, в долния край на екрана винаги имате малък бар, който може да се изтегли нагоре, за да видите повече информация за песента в момента. Всяка песен пък върви с бутон с три точки, който показва едно доста отблъскващо меню, от което можете да пуснете песента, да я добавите в Up Next листата или да стартирате радио от нея. На същото място са всички опции за добавяне в библиотеката ви, като един най-досадните пропуски е невъзможността да създадете плейлиста директно от Add to a playlist бутона. Друг също толкова досаден момент е това, че няма как да отидете на страницата на артист или албум от менюто с трите точки, което значи, че ако слушате плейлиста с разнообразна музика и сте харесали някоя песен, трябва да използвате търсачката, за да видите повече музика от този артист.

Подобно усещане на леко раздразнение и объркване оставя почти всеки елемент в менажирането на музикалната колекция, като едно от най-фрустриращите неща е менажирането на плейлиста през телефона - нещо, с което Spotify се справя далеч по-добре. По-лошото обаче е, че този процес е също толкова сложен, а може би и далеч по-досаден, когато използвате iTunes, независимо дали е на Mac или Windows. Причината е, че бутонът с трите точки е наличен и там, но имате и десен клик на мишката, като двете менюта са едновременно различни, но с някои препокриващи се функции.

 

Почти навсякъде

Засега Apple Music е достъпна за iOS, OS X и десктоп версиите на Windows, като идва с ъпдейта на iOS до 8.4 и iTunes до версия 12.2. За да използвате услугата, трябва да имате Apple ID акаунт, към който е вързана кредитна или дебитна карта. Тя няма да бъде таксувана за първите три месеца, а цената след това е 4.99 евро на месец за български потребители. Има и опция за фамилен акаунт с до 6 потребители за 7.99 евро месечно.

 

За разлика от Spotify, където имате избор за качеството, файловете в Apple Music са с постоянен битрейт 256 kbps и в AAC формат, което е стандартно за lossless музикални файлове. До старта на iOS 9 можете да запазвате до 25 хил. песни в My Music, което би трябвало да е достатъчно за почти всеки. След премиерата на iOS 9 Apple обещава, че тази цифра ще се повиши до 100 хил., ако все пак настоящата цифра ви се струва малка. Последният детайл, който очакваме през есента, е Apple Music приложение за Android.

 

Моят избор, поне засега

След няколко дни с Apple Music разбирам, че най-големият грях на услугата е, че се опитва да бъде толкова много неща едновременно - заместител на iTunes, стрийминг услуга, радио плейър, място за откриване на нова музика и социална мрежа за музика. Това неминуемо води до обърквания и приложение, което е по-скоро сложно и дълбоко. Също така Apple Music не е музикалната революция, за която немалко меломани се надявахме.

В крайна сметка обаче Apple Music има няколко ключови предимства, заради които заслужава да ѝ се даде шанс. Най-важното е, че човешката намеса в плейлистите и препоръчаната музика се усеща, и то по позитивен начин, който гарантира, че ще чуете нещата, които харесвате или бихте харесали. Другият ключов аспект поне у нас е, че цената е съобразена с местния пазар и е същата като на Spotify, което прави услугата достъпна.

 

Ако решите да тествате Apple Music, но не искате абонаментът ви да се обнови автоматично след гратисния период, вижте как да спрете функцията.

Тагове:
Още от HiComment