“Спектър”: Бонд се завръща... към миналото (ревю)

На 3 ноември се състоя специална премиера на “Спектър”, новия филм, посветен на приключенията на най-известния британски агент - Джеймс Бонд. Преди началото на прожекцията в Синема Сити Парадайз домакините от Heineken потопиха гостите, макар и за малко, в света на агент 007 чрез игри, разработени специално за премиерата, от Dextophobia Rooms.

Събитието беше приятно, но най-дългоочакваният момент за мен беше премиерата на “Спектър”...

Внимание: в текста има информация, която разкрива част от сюжета (т.нар. спойлери). Въпреки че развитието на историята не е непредвидимо, ще отбележа мястото, което трябва да прескочите, ако искате да се предпазите от някои разкрития.

Филмите за Джеймс Бонд имат неповторимо обаяние, което тласка франчайза над 50 години. За този период са създадени 24 филма, а в ролята на находчивия агент от тайните служби на Нейно кралско величество са се превъплъщавали петима прекрасни актьори, преди тя стигне до Даниел Крейг. Въпреки че „Спектър“, който тръгва по кината у нас от този петък, може би е неговото последно превъплъщение в Бонд, очакванията са огромни. Причината? “Казино Роял” (Casino Royale) и „Координати: Скайфол“ (Skyfall). Съвсем умишлено тук не включвам “Спектър на утехата” (Quantum of Solace), който не само е най-слабият от новата поредица с Даниел Крейг, но и сериозно издиша като филм. “Спектър на утехата” се “отличи” със слаба история, много слаб злодей и сценарий, който сякаш беше избързан. Но тук не искам да говоря за него, а за това, което последва, и за хубавите аспекти от рестарта на поредицата, даден от “Казино Роял”.

Рисков ход

Когато в началото на новото хилядолетие стана ясно, че Даниел Крейг ще е следващият Бонд, първата ми реакция беше крайно скептична. Проблемът не беше, че Крейг е русокос със сини очи, а по-скоро не можех да си го представя като изтънчения агент от MI6. Пиърс Броснaн, 007, с когото израснах, имаше определена класа, която пасваше на ролята. Именно това не виждах в Крейг и това ме притесняваше. Когато изгледах „Казино Роял“, опасенията ми се потвърдиха – Крейг не беше Бонд, с който съм свикнал от Броснан, Конъри или Мур, а различен и… страхотен! Той, заедно с режисьора Мартин Кембъл (който ни даде и „Златното око“), изгради нов 007, който да отговори на съвременния тип кино и герои. Признавам, че „Казино Роял“ е любимият ми филм от поредицата и за това ви очакват още препратки към него – приемам го за своеобразен стандарт за филмите с Крейг. Новият Бонд е по-истински със своите емоции, чувства, слабости и тъмни тайни.

В първия филм на Крейг видяхме безскрупулен професионалист, който не се свени да елиминира целта си, стига това да е задачата му. Той е човек на малко думи, а не сладкодумникът, който ни представи Мур. В „Казино Роял“ Бонд е максимално истински и в емоциите си. А това важи и за останалите герои. Злодеят Льошифър, изигран от Мадс Микелсен, не е сенчеста фигура с недоизказани мотиви. Бонд момичето Веспър Линд (Ева Грийн) е силен персонаж, който може да съперничи на 007, а не просто обект на сексуално желание. Именно тези трима герои и техните човешки образи, комбинирани с чудесната режисура, направиха „Казино Роял“ хит.

Откриващата сецана в "Казино Роял"

Прескачам „Спектър на утехата“, директно продължение на първия филм с Крейг, който засегнах малко по-горе, за да стигна до „Координати: Скайфол“ (Skyfall), който върна вярата ми в поредицата. В него екшънът и експлозиите бяха малко, но за сметка на това отново видяхме ранимия и човешки Бонд, режисиран този път от Сам Мендес. Филмът (изключително красиво заснет) се превърна в огромен хит, завоюва две награди „Оскар“ и натрупа най-сериозните приходи в поредицата. Сега е време за завършека на тази сюжетна линия с директното продължение на „Координати: Скайфол“. Повтаря ли се съдбата на „Спектър на утехата“?

“Спектър”

В „Координати: Скайфол“ Бонд победи Раул Силва (Хавиер Бардем), който беше като неговото тъмно алтер его, но не успя да спаси единствената родителска фигура, която имаше – М (в ролята Джуди Денч). Освен нея 007 видя и спомените, които го измъчват, да изчезват, погълнати в огън. Именно откъсването от миналото означаваше, че в „Спектър“ ще видим прероден Бонд – агент, готов за работа, изоставил сантиментите. До голяма степен това е точно така.

Подобно на “Спектър на утехата”, така и новото приключение на Бонд не е точно отделен филм, а по-скоро директно продължение на предшественика си. “Спектър” също така изиграва и ролята на епилог за предишните три филма, тъй като навързва сюжетните им нишки, но го прави по елегантен начин.

В “Спектър” Бонд получава задача от един много важен за него човек. Тя задвижва поредица от събития, които потапят героя в мистериозната престъпна мрежа, наречена СПЕКТЪР, ръководена от Франц Оберхаузер. Ако не желаете да научите повече подробности, можете да прескочите до следващата част от текста. Ако не, време е за малко “спойлери”.

В „Спектър“ историята има две основни направления, които към края на филма се преплитат и всъщност това не никак изненадващо. Интересно, но едната сюжетна, а и части от другата до известна степен (повече, отколкото ми се иска) се припокриват с основния замисъл в „Координати: Скайфол“. Отново правителствен служител (Макс Денби, или Си, изигран от Андрю Скот) оспорва възможностите на MI6 и по-точно инициативата 00, ръководена вече от Гарет Маори (Ралф Файнс). Новоназначеният Ем продължава да се бори с правителствения натиск, на който е подложена агенцията, определяна от някои като старомодна и неефективна. Решението на Cи е изграждането на световна мрежа от сателити (Девет очи), която постоянно следи населението. Според него това, което правят агентите като Бонд, може да се извършва от дронове и милионите системи за наблюдение. В тази ситуация, която наподобява реалните действия на правителствата, осъждани от Едуард Сноудън, Ем трябва да защити програмата 00.

Междувременно Бонд е по следите на Франц Оберхаузер (Кристофър Валц) – ръководител на сенчестата и мистериозна престъпна организация СПЕКТЪР. Смелият агент от MI6 открива, че единственият начин да разнищи световната престъпна мрежа е да предпази Маделин Суон (Леа Сейду), невинната дъщеря на опасен враг, познат ни от “Казино Роял” и “Спектър на утехата”. 007 проследява нишката от Мексико до Италия, през Австрия и Мароко. Оказва се, че Оберхаузер също има за цел да контролира цялата информация (точно както Си, което в рамките на един филм означава, че може би е обща цел), което също се доближава до плана на Силва, предишния злодей, с когото Бонд имаше сблъсък.

Тук е и един от проблемите, които имах със “Спектър”. Приключението на Бонд е интересно и динамично, но надеждата ми то да задълбае малко повече в миналото и в личността на героя на Крейг не се осъществи. Междувременно на втората сюжетна линия със Си й липсва нужната плътност и остава впечатлението, че е там само за да бъде свързващ елемент, който да оформи финала. По-голямата част от сцените с Денби са в офиси или пред компютър, докато той спокойно обяснява, че 00 е отживелица - многократно. Това до известна степен нарушава ритъма, но и спомага филмът да достигне до 2 часа и 30 минути, за да си заслужи прозвището “най-продължителен” Бонд филм. Истината е, че наистина се усеща, а за това спомага и липсата на по-голямо напрежение и тръпка за живота на героите.

Филмът е толкова добър, колкото добър е злодеят му

В момента, в който научих, че Кристофър Валц ще изиграе ролята на злодея в новия филм за Бонд, радост обля душата ми. Истината е, че познавам работата му само от филмите, които му донесоха два „Оскара“ – “Гадни копилета” и “Джанго без окови”. Наградите са напълно заслужени, тъй като Валц просто открадна шоуто. Надявах се, че това ще се запази и тук.

Още в началото на филма предпоставката е именно такава. Около Оберхаузер се изгражда мантия на мистерия, а сцената, в която реално го виждаме за първи път в лице, е майсторски направена – играта със сенките, напрежението, мястото – всичко пасва. За съжаление това е най-доброто, което мога да кажа за злодея. Да, Валц играе точно както в споменатите по-горе филми, но това не е достатъчно и дори е малко. Присъствието му също не е достатъчно, а фигурата му никога не носи страха, който трябва да блика от злодея. Спомнете си Льошифър от “Казино Роял” – това е злодей, който носеше страх. Той беше отчаян, а това го караше да предприема отчайващи действия. Това липсва в “Спектър”, тъй като Оберхаузер в по-голямата част от времето нито присъства във филма, нито напълно излиза от сенчестата си роля, а мотивите му са твърде пресилени.

Ралф Файнс, Наоми Харис (Мънипени, която тук е повече от симпатичната секретарка на Ем) и Бен Уиншоу (Кю, който внася точната доза чар и лек хумор) този път имат по-сериозни роли и се справят добре със задачите си. Моника Белучи, която се появи в рамките на няколко минути (толкова с момичето на Бонд, което е с неговата възраст), беше отлична както винаги, а истинското Бонд момиче е Леа Сейду. Младата актриса изигра ролята си на високо ниво, а сценарият до известна степен й даде възможността да бъде повече от сексуален обект за агента от MI6. Лошото е, че и нейният образ, подобно на злодея, не е напълно развит и предните думи важат само до един момент. В началото тя е именно такава – своенравна, самостоятелна и не се поддава на чара на Бонд – героиня с повече дълбочина. В един момент това се променя, без ясна предпоставка и диалогът и действията остават необосновани. Това е предпоставка за по-скоро нелепа любовна история, отколкото качествена такава. Не, не се стига до чак толкова сериозен спад, но разочарованието остава.

Последно искам да спомена г-н Хинкс, наемен убиец на СПЕКТЪР. В неговата роля влиза Дейв Батиста (“Пазителите на галактиката”). Присъствието му напомня за Челюсти и Одджоб от по-старите части, а и в голяма степен се справя с ролята си. Ако Оберхаузер е интелектуалният противник на Бонд, г-н Хинкс предизвиква физиката му. Това противопоставяне ескалира в една от най-добрите ръкопашни битки, които съм гледал през последната година. Репликите му са максимално ограничени, което го прави едностранен образ, но това е и идеята му.

И така, остана единствено главният герой...

Бонд се завърна, но дали е същият?

Даниел Крейг е на високо ниво като Бонд, въпреки че зависи точно какво търсите от него. В този филм 007 е загубил част от първичното, което толкова много ми допадна в предишните филми. Тук той е по-обран и се доближава повече до филмите с Роджър Мур, отколкото до тези, в които участва. Една от сцените, в която напомни за себе си, е, когато се освобождава от двама противници, докато е с чувал на главата. Общото ми впечатление, че образът става по-традиционен и знакът за това е в първите секунди на “Спектър” и завръщането на старата сцена с дулото на пистолета. Героят се завръща към хумора и т.нар. one-line отговори, дори към “разклатеното” мартини. В първия филм с Крейг на въпроса, как предпочита напитката, той отговоря “Изглежда ли, че ми пука”. Точно това отношение липсва тук, а честно казано повече ми харесваше новият Бонд, който странеше от старата формула…

Визуално красив

Най-вероятно вече сте прочели за откриващата сцена, която е изпълнена в един продължителен кадър (част от нея) и преминава от парада “Денят на мъртвите” в Мексико, през фоайето на хотел, през стаята, чак до покрива на сградата. Кадърът е наистина запомнящ се, а в продължението на лентата ви очакват още множество майсторски направени каскади и екшън сцени. Преследването с автомобили, макар и прекъсвано от поредица хумористични елементи, които не смятам, че имаха толкова място във филма, също показва отличната работа на оператора Хойт Ван Хойтема (“Интерстелар”). В това отношение, включително каскадите, режисурата и ефектите, не мога да изкажа нищо негативно.

Със сигурност “Спектър” не е най-добрият Бонд. Вторият режисиран от Мендес филм за агента отстъпва на “Координати: Скайфол” и е далеч от “Казино Роял”, но е много по-добър от “Спектър на утехата”. В новата лента Бонд прави първи стъпки да се върне към стария образ на 007, което е нож с две остриета и мен със сигурност леко ме поряза. Заслужава ли да го гледате? Ако сте почитатели на поредицата, или просто ви се гледа разтоварващ шпионски филм, “Спектър” е задължителен, но подходете с умерени очаквания – така опасността от разочарованието е по-малка.

Изберете най-добрия филм на годината и спечелете страхотния умен телевизор Philips 55PUS7600.