Два месеца живот с Apple Watch — част 2

Както обещах миналата седмица, време е за втората част от бързия преглед на първите два месеца с Apple Watch. Макар да се фокусира върху умния часовник на Apple, текстът е по-скоро поглед върху мястото на умните часовници като продуктова категория в живота ни. Областите и моментите, в които те са полезни, се разминаха напълно с очакванията ми и именно изживяванията, които очаквах да бъдат лесни и приятни, са относително бавни. От друга страна, ползите от използването на Apple Watch се разкриват постепенно и няма как да бъдат усетени без поне няколко седмици употреба.

Най-добрият фитнес тракър, който съм използвал

Без излишно увъртане, Apple Watch е най-прецизният и лесен за използване фитнес тракър, който съм използвал. Разбира се, това не означава много, тъй като опитът ми се ограничава до Nike Fuelband и няколко модела на Fitbit, които дори не съм притежавал. Останах приятно изненадан от прецизността на пулсомера, приблизителните калории и други метрики, които часовникът отчита. Те са много по-постоянни и достоверни от тези на Nike Fuelband, особено ако смартфонът е в джоба ми по време на спорт. Липсата на GPS модул в Apple Watch обаче е сериозен проблем, който се усеща по време на бягане, колоездене и други кардио натоварвания. Макар да може да изчисли приблизителната дължина на маршрута при бягане, не може да го видите на картата, ако не носите iPhone-а в джоба си — именно това, което се опитвам да избегна. Свободата да спортуваш само с часовник, без относително голям смартфон в джоба, е страхотно чувство, но часовникът не замества метриките от смартфона напълно, а липсата на богата музикална колекция и, особено важно в моя случай, подкасти, е още по-голям проблем. Два месеца по-късно, все още бягам и карам велосипед с iPhone в джоба или раницата.

Workout приложението на Apple Watch е едно от най-добре реализираните, а стартирането на тренировка само с гласова команда спестява относително дълга интеракция със сензорния дисплей. “Start a 10km outdoor running workout” доказва, че перфектният начин за управление на умен часовник е гласовият контрол. Отчитането на силови тренировки, особено при движения от легнало положение, не е толкова прецизно, но комбинацията от време, пулс и движение се справя по-добре от всички други устройства, които съм изпробвал.

Siri еволюира бързо

От около година се старая да използвам Siri и Google Now по-често. Виртуалните асистенти са супер и все по-често са най-бързият начин да свършим дадена задача, особено ако сме склонни да им се доверим.

Гласовото разпознаване на Siri става по-добро постепенно, но при Apple Watch е ключово, че асистентът винаги е на ръката ви. Часовникът увеличи употребата ми на Siri поне двойно. Пускането на музика с бърза гласова команда като “Пусни малко рок от 80-те” или “Пусни последния сингъл на Skrillex” е граничещо с футуристично изживяване, особено когато музиката стартира от домашната аудио система. Siri на китката не прави нищо повече от Siri в джоба, но непосредствеността (просто доближавам китката си до лицето и започвам да говоря) е несравнима.

Статията продължава на следващата страница.

Неочаквано добра четивност

Ако трябва да определя един аспект на Apple Watch, който ме изненада най-силно, то това е колко ясен и четим е дисплеят, включително под ярка слънчева светлина. Текстът в новия шрифт San Francisco се чете отлично, особено имайки предвид, че символите са по-тесни, за да акомодират повече съдържание на един екран.

Рядко виждам снимки на екрана на часовника, но те също изглеждат отлично. При кратките ми сблъсъци с Moto 360 забелязвам същото — изглежда не особено добрите умни часовници от близкото минало са занижили очакванията ми от дисплеите на тази категория устройства.

Съобщенията не са перфектни

Apple отдели много време на версията на iMessage за Apple Watch. Комбинацията от големи анимирани 3D емоджита, изпращане на пулса и digital touch (рисуване и докосване между два часовника) е доста странна, но и характерна за новия дух на компанията, който уважава експериментите повече от всякога. За съжаление не съм сигурен до каква степен те са успешни.

За да използвате пълноценно iMessage в Apple Watch трябва да познавате поне още един човек, който използва часовника. За щастие приятелката ми се вписва в това определение, но не бих казал, че често си изпращаме съобщения през него. Често отговарям с бързо “OK”, “Да”, “Не” или “<3”, но повечето отговори изискват повече текст, който часовникът не може да ми предложи заради езика, на който общуваме. Комуникацията на английски обаче работи чудесно — може да продиктувате изключително дълго съобщение, което ще се преобразува в текст почти в реално време. Допълнителните възможности са по-скоро интересен експеримент, който Стив Джобс би нарекъл хоби.

Заключение

Два месеца след като сложих Apple Watch на китката си за първи път, все още не съм сигурен как точно да структурирам заключението, нито дали бих си го купил, ако не го бях получил като подарък. Ако днес трябва да се откажа от едно от устройствата, които използвам ежедневно, това със сигурност би бил Apple Watch.

Отвъд тази абстрактна крайност, часовникът е наистина приятно устройство, което на първо място ми помага да използвам смартфона си значително по-малко, връщайки си част от офлайн времето. Именно това, според мен, е най-ценният аспект на устройството: Apple Watch се усеща по-близък до обикновен часовник, отколкото до смартфон на китката ми. Използвам го рядко и нямам натрапчивото чувство, че се дигитализирам твърде интензивно.

Ако сте пропуснали, тук можете да прочетете и първа част от "Два месеца живот с Apple Watch"