Хора vs. машини

Все по-често чуваме, че в бъдещето, което надзърта зад ъгъла, работните места ще се изпразнят от хора и ще бъдат изпълнени вместо това с последно поколение компютри, изкуствени интелекти, които ще могат да заменят човешката сила. Дали обаче това наистина е добра идея? В прогреса на човечеството сме се научили да съществуваме в мир и разбирателство с машините въпреки факта, че те отнеха много работни места от индустриалната революция от 19 век до сега. Но дали това, че продължава да се говори от изцяло заменяне на човешката работна ръка с изкуствена такава, няма да обтегне „отношенията” ни с компютрите неимоверно много?

Исторически погледнато

Когато Индустриалната революция настъпва в Англия през 19 век и заменя огромно количество работници с машини, оставяйки множество хора без работа, моментално назрява бунт, воден от Нед Лъд (Ned Ludd)  – човека, повел първия протест „Хора срещу машини”. За да защитят прехраната си във фабриките за текстил, тогава бунтовниците се опитват да унищожат машините – неуспешен опит да върнат стария режим, да се вкопчат в миналото. Това „спиране на прогреса” от тяхна страна е довело до възникването на термина „лудит” (от името на водача на протеста), което в съвременния свят описва „тези, които се противопоставят на индустриализацията, автоматизацията, компютризацията или на новите технологии изобщо”.

Това е първото противопоставяне на хората срещу машините – но със сигурност не и последното. И семето на съмнението и страха е посято, предизвиквайки въпроса: ще бъде ли човечеството изместено един ден от машините, които то е създало? Никой съвременен човек не може да отрече изгодата и подобряването на стандарта благодарение на машините. Със сигурност е много по-икономично и рентабилно, вместо 20 човека да месят хляб, една машина да замесва едновременно 20 хляба, оперирана само от един работник, и то само при нужда.

Това е само един от примерите. След Втората световна война изведнъж вече не е необходим и човек да следи машините – изобретяват се за пръв път машини, които да следят работата на други машини. Отпадат още работни места. Постепенно с развитието на медицината, хранителната промишленост, автомобилната индустрия и други важни области от човешкия свят стана ясно, че машините не само са способни да облекчат живота на хората, но и буквално да станат главен източник на някои от най-важните нововъведения и подобрения в него.

След това

Следващата стъпка, логично, са роботите. Най-скорошното им приложение сякаш е във военния свят – там, където е нужна сериозна сила и се цели опазване на човешкия живот. Те са много по-издръжливи от човека и могат да заменят лесно унищожаващата се човешка плът там, където е нужна намеса от близко естество. Разбира се, тук стоят няколко проблема – и един от най-важните е, че съществува реалната опасност роботите да започнат да избиват, без да подбират дали стрелят срещу враг или свой. Армия от роботи, изправени срещу друга армия от роботи или срещу хора, изглежда като фантастичен филм, изпълнен с ужасяващи сцени. Неизменно идва и съмнението дали ако позволим на роботи да притежават такава бойна сила, тя няма да се обърне срещу нас?

По друг начин разсъждават обаче от iRobot Corporation в Мазачузетс, където съществува високият 3 метра робот Ава. Ава се движи самостоятелно по коридорите, заобикаля препятствия – включително хора. Целта на този робот в бъдеще ще бъде да замени личната визитация на лекарите – той ще обикаля от стая в стая, като от монтиран екран лекарят ще може да разпита пациентите си и да провери състоянието им в момента. Така ще стане възможна „телемедицината”, за която няма нужда от присъствието на лекаря, който може дори да се намира в друг град.

HRP-4 пък е роботът, който „работи” в офис. Този хуманоид засега разнася и налива кафе, разпределя фирмена кореспонденция сред човешките си колеги и разпознава безпогрешно лицата на хората около себе си. Той е създаден от Kawada Industries в Токио и скоро ще бъде продаван на изследователски агенции по целия свят, рекламиран като потенциален пълноценен работник на компютър, изпълняващ задачи като всеки средностатистически финансист, да речем. С тази разлика, че HRP-4 няма да се разсейва с Facebook, да си взима чести почивки за цигара или да има нужда от обедна почивка. Според един от създателите му този тип андроид може спокойно да заеме „секретарска позиция” в идните години. А кой не иска секретарка, която никога не се уморява и е изцяло на твое разположение по всяко време на денонощието?

И това е само началото. Умни коли без шофьори, смарт къщи, които се грижат за домакинството, секретарки и какво ли още не завладяват постепенно света и ни карат да си мислим, че човешката работна ръка наистина е на път да изчезне.

Вижте още на следващата страница!

Изкуствен интелект срещу човешки интелект

От друга страна, назад в историята можем да открием множество предсказания за бъдещето на човечеството, изказани от т.нар. експерти, които предсказания никога не са се сбъднали. За да се случи „победата” на компютърните мозъци над нашите, трябва да достигнем до етап, в който всички хора ще загубят конкуренцията с машините, да станат излишни пред нещо по-съвършено. Твърдението, че човешките същества един ден ще бъдат заместени от интелигентни машини, звучи горе-долу така: чрез биологичната еволюция е възникнал човешкият мозък, електрохимична „машина” с голям потенциал, с множество сложни връзки в себе си, неврони, които ние наричаме „ум” или „съзнание”. Компютърът реално също е електрохимична машина, която дублира функциите на мозъка без усилие, подчинявайки се само на законите на физиката. И тъй като един компютър работи много по-бързо от мозъка, логично той съперничи и дори надминава мозъка в капацитета си за обработка и съхранение на информация. Т.е. възможно е след време многото опити за създаване на изкуствено подобие на човешкия мозък да доведе до вариация на истински интелект.

Но нека си го кажем направо: компютър, който да е изцяло като човек, няма. Има имитации, които обаче не могат да възпроизведат човешката инициативност и въображение. Всъщност тук би следвало да говорим по-скоро за изкуствен интелект срещу човешката природа, защото мисленето на човек съчетава освен интелект неща като интуиция, характер, опит и креативност, които няма как да присъстват в един компютър. Не можем да разграничим човешкия интелект сам по себе си, защото в ежедневието, в работата и в гениалността на човека има много повече фактори от само ума и сухите знания и логиката. Мозъкът не е ключов за успеха и не е единицата, която ни дава надмощие над компютрите – това прави цялата ни същност, съвкупността от качества, които присъстват само в човешкия геном, не и в този на машината. Компютърният интелект може да проследи, заучи и повтори процеса на мисъл, която протича в човешкия мозък, но не и да сътвори негова вариация, която да може да еволюира сама и да се усъвършенства без външна помощ.  Докато накрая пак се окаже, че за целта е нужна помощта на хората, правейки ги отново и безпрекословно създанията с най-висш интелект в света.