Времето може да тече линейно, но процесът на стареене при човека не е такъв.

Вместо постепенен преход, животът ви се колебае и се люлее между бързия растеж в детството и стабилизирането в ранната зрелост, за да достигне ускорение в стареенето с напредването на десетилетията. Едно проучване е идентифицирало повратната точка, в която обикновено се случва това ускорение: около 50-годишна възраст.

След този момент траекторията, по която стареят тъканите и органите ви, е по-стръмна от десетилетията преди това, според проучване на протеините в човешкото тяло в широк диапазон от възрасти на възрастни хора – а вените ви са сред най-бързо влошаващите се. „Въз основа на промените в протеините, свързани със стареенето, разработихме специфични за тъканите протеомни часовници за стареене и характеризирахме траекториите на стареене на ниво органи“, пише екип, ръководен от учени от Китайската академия на науките. „Временният анализ разкри промяна в стареенето около 50-годишна възраст, като кръвоносните съдове са тъкан, която старее рано и е значително податлива на стареене.“

Хората имат изключително дълъг живот в сравнение с повечето други бозайници, но това има и някои недостатъци. Един от тях е намаляването на функциите на органите, което води до повишен риск от хронични заболявания с напредването на възрастта. Ние не разбираме много добре моделите на стареене в отделните органи, затова екипът проучи как протеините в различните тъкани се променят с течение на времето.

„Нашите открития поставят основите за системно разбиране на стареенето на човека през призмата на протеините“, пишат изследователите в публикуваната си статия. Те събраха тъканни проби от общо 76 донори на органи на възраст между 14 и 68 години, които са починали от случайна травма на мозъка. Те също така взеха кръвни проби.

516-те проби – от 13 различни тъкани – обхващаха седем от системите на тялото: сърдечно-съдова (сърце и аорта), храносмилателна (чернодробна, панкреатична и чревна), имунна (далак и лимфни възли), ендокринна (надбъбречна жлеза и бяла мастна тъкан), дихателна (белодробна), кожна (кожа) и мускулно-скелетна (мускулна). Екипът състави каталог на протеините, открити в тези системи, като внимателно отбеляза как нивата им се променят с увеличаването на възрастта на донорите.

„Идентифицирахме протеини, обогатени и подсилени в тъканите“, пишат те, „както и такива, които са общи за всички тъкани и са жизненоважни за основните функции на биологията.“ Изследователите сравниха своите открития с база данни за заболявания и свързаните с тях гени и установиха, че експресията на 48 протеина, свързани със заболявания, се увеличава с възрастта.

Те включват сърдечно-съдови заболявания, фиброза на тъканите, стеатоза на черния дроб и тумори, свързани с черния дроб. Изследователите установиха, че най-значителните промени настъпват между 45 и 55-годишна възраст. Именно в този период много тъкани претърпяват съществена протеомна реорганизация, като най-забележимите промени настъпват в аортата, което показва силна податливост към стареене. Слезката също показва устойчиви промени, както и панкреасът – коремен орган, отговорен за производството на ензими и хормони, които тялото ни използва за разграждане и усвояване на хранителните вещества в храната.

За да тестват своите открития, изследователите изолираха протеин, свързан със стареенето в аортите на мишки, и го инжектираха в млади мишки, за да наблюдават резултатите.

Животните, лекувани с протеина, имаха понижена физическа работоспособност, понижена сила на хватката, по-ниска издръжливост и по-ниско равновесие и координация в сравнение с нелекуваните мишки. Те също така имаха изразени белези на съдово стареене.

Мускулната сила, особено силата на хватката на ръцете, влияе върху способността ни да се справяме с възрастови заболявания и травми, а проучване от 2024 г. във Финландия предполага, че генетичните фактори, които влияят върху мускулната сила, могат да играят роля в здравословното стареене. Предишна работа на американски екип показа още два пика в стареенето, около 44-годишна възраст и отново около 60-годишна възраст.

В това проучване първият пик показа промени в молекулите, свързани с метаболизма на липидите, кофеина и алкохола, както и сърдечно-съдови заболявания и дисфункции на кожата и мускулите. Вторият пик беше свързан с метаболизма на въглехидратите и кофеина, сърдечно-съдовите заболявания, кожата и мускулите, имунната регулация и бъбречната функция.

Снимка: Pexels/Ding et al., Cell, 2025

Виж още: Древна форма на живот, замразена за 40 000 години, се събуди в Аляска