По повод международния ден на жената ви срещаме с една от най-влиятелните и успешни дами в българското висше образование – проф. д-р Миглена Темелкова. Проф. д-р Темелкова е първата жена - ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, което навърши 140 години през 2021 и е един от най-иновативните университети у нас, чийто слоган „Традиции и иновации в XXI век!“ отговаря напълно на това, което предлага на своите студенти. Тя вярва, че реформирането на строго профилираните специалности към по-интердисциплинарна подготовка е необходимо и задължително условие за модерна трансформация на висшето образование в България, и работи усилено в тази посока. Не пропускайте това интервю, за да разберете повече за кариерния път на проф. д-р Темелкова, нуждата и начините за промяна на системата на висшето образование у нас, предизвикателствата пред дамите в технологичния сектор и първите в България мултидисциплинарни образователни продукти.

Екипът ни честити празника на всички дами и ви пожелава приятно четене!

Проф. Темелкова, Вие имате над 20-годишна кариера във висшето образование. Как започна Вашето пътешествие в технологичния и академичния свят?

Започна през 2001 година, когато бях зачислена като редовен докторант в един от университетите в град Варна. През 2007 година защитих докторската си дисертация на тема „Оптимизация на производствени системи в процес на преструктуриране“ в областта на организацията и управлението на производството. Тази тематика днес попада в професионалното направление „Общо инженерство“. През 2010 година пред тогава съществуващата Висша атестационна комисия станах доцент отново по „Общо инженерство“. От 2017 година съм професор по администрация и управление, а от почти 4 години съм ректор на това малко, но бутиково и силно иновативно държавно висше училище.

Ако ме питате за мотива ми да поема по пътя на академичната кариера, то той е по-скоро младежки и дълбоко емоционален. Винаги бях несъгласна, когато в университетите, в които съм учила, преподавател ни е представял лекциите си на база нещо старо и отживяло. В такива случаи бях наясно, че уча неща, които никога няма да ми влязат в професионална употреба, но системата налагаше усвояването на тази остаряла материя, за да си вземеш изпита. И така това младежко бунтарство постепенно прерасна в стремеж да участвам в промяната на системата на висшето образование, да не бъда като преподавателите, които съм отричала като стандарт на поведение в час, да провокирам студентите да мислят, а не да наизустяват, така както и мен са ме провокирали други преподаватели, които са искали да изградят от нас адекватни и аналитични специалисти.

Този подход за изграждане на мислещ специалист е особено ценен днес, когато технологиите се развиват с неимоверна скорост и инженерите и мениджърите следва да отговорят на всички предизвикателства на глобалната макросреда.

Как виждате участието на жените в технологичния бранш през годините?

Аз никога не деля полово хората. И жените, и мъжете имат своето достойно място във всяка сфера. Наблюденията ми обаче показват, че жените са по-емпатични, по-отговорни, по-дисциплинирани. Затова и мнението ми е, че жените могат, ако имат съответните качества, разбира се, да постигат баланс и компромис в кризисни и тежки ситуации, докато при мъжете сработва инстинктивно мъжкото и те са по-малко склонни на отстъпки при конфликти или тежки междуличностни отношения в работна среда. Сега се сещам за един приятел, който през 2019 година, когато станах ректор, ми каза: „Знаеш ли, колегите ти от Висшето училище по телекомуникации и пощи са мъдри хора, защото, ако направиш мъж ръководител, то той ще си намери много свободно време, но ако направиш жена – тя ще превърне работното си място в дом“. И сега като се замисля, този приятел беше прав, защото моят работен ден продължава над 10 часа всеки ден, нерядко и в почивни дни можете да ме срещнете във Висшето училище по телекомуникации и пощи.

Същото е и в технологичния бранш. Познавам много добри дами – програмисти, мениджъри на едни от най-големите технологични гиганти в света. За пример само ще ви дам д-р Боряна Манолова, която е изпълнителен директор на Сименс – България и която е председател на нашето настоятелство. Друг пример ще ви посоча – доц. д-р Егнар Йоздикилилер, която е наш привлечен преподавател от Истанбулския технически университет и която е сред най-добрите специалисти в южната ни съседка по географски информационни системи. Като пример мога да посоча и съотношението в приеманите дами по нашите инженерни специалности – техният брой е почти равен на представителите на силния пол в тези специалности.

Затова като обобщение мога да кажа, че жените и мъжете не са на състезание нито в професиите, нито в живота. Те са партньори и благодарение на опита десетки години назад, предимно на мъжете в областта на инженерството, днес дамите навлизат в технологичния бранш уверено и с капацитет.

Вие сте първата жена, избрана за ректор за мандат от 4 години в историята на Висше училище по телекомуникации и пощи. Какви според Вас са някои от предизвикателствата, пред които са изправени жените в технологиите, и как могат да бъдат адресирани и на академично ниво?

Предизвикателствата произтичат от физиологията ни. Ние сме и майки, и съпруги, и работещи. И всяка жена, без значение в кой бранш работи, е изправена пред предизвикателството как да съвмести тези важни за нея и семейството роли. Лично при мен това се получи благодарение на подкрепата на семейството ми, благодарение на липсата на състезание между мъжа и жената и благодарение на осъзнаването, че сме партньори, събрали се, за да живеят в хармония и да внасят хармония и в света на децата.

И дамите, които градят кариера в технологичния бранш, и дамите, отдали се на академично развитие, имат едни и същи проблеми и те са свързани не само с кариерното израстване, а с ценността и значимостта на децата и тяхното възпитание, семейството и неговата хармоничност.

За мен лично предизвикателство бе да успеем да стартираме първите в България мултидисциплинарни образователни продукти и съм горда, че от 15 септември тази година имаме първите студенти по „Софтуерно проектиране в медицината“, „Телемедицина“, „Комуникационни системи за организация на въздушното движение“, „Дигитално предприемачество и високи технологии“, „Дигитална публична администрация“. Студентските книжки на студентите в тези иновативни специалности връчи лично българският президент Румен Радев.

Какви са водещите тенденции в технологичното образование през 2023 г. в България и в глобален мащаб?

Много отдавна водещ е интердисциплинарният подход при изграждането на инженерите. Това отдавна е утвърдена практика в силно развитите американски университети, но в България и законодателството, и Национална агенция по оценяване и акредитация не са отразили тази тенденция в световното икономическо развитие и поради тази причина изоставаме много от реалните изисквания на икономиката и пазара на труда. Само един пример ще ви дам: може ли инженер да създаде софтуер за задвижване на изкуствена става, ако няма фундаментални познания по анатомия?

Днес чистите инженери, чистите мениджъри, чистите химици не се търсят на пазара на труда. Търсят се интердисциплинарно подготвени кадри – специалисти, които имат знания и умения в няколко научни области.

Затова и ние сме първите, които от една година предлагаме такива интердисциплинарни инженерни бакалавърски специалности, които сме разработили съвместно с нашите колеги от медицинските университети в Плевен и Пловдив и от Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Завършилите тези иновативни специалности – професии на бъдещето ги наричам аз – ще получат първите в България дипломи, издадени едновременно от два университета.

Какви са предизвикателствата пред българското висше образование и по-специално пред Вашия университет? С какво се отличавате Висшето училище по телекомуникации и пощи от останалите университети? Работите ли с международни партньори?

Предизвикателствата са свързани с въвеждането на интердисциплинарността като водещ приоритет в българското висше образование. За това обаче трябва политическа воля и разумно управление в Министерството на образованието и науката, защото при последното редовно правителство за 6 месеца висшето образование беше „взривявано“ от несъстоятелни и лишени от логика реформи, опитвани да бъдат наложени силово – нещо, което в университетите не се е случвало дори преди 9 септември 1944 г.

Висшето училище по телекомуникации и пощи е сред най-малките държавни висши училища, но е пример за това как малката структура може бързо да се адаптира и да бъде гъвкава, за да отговори на изискванията на работодателите. Във Висшето училище по телекомуникации и пощи всяка специалност е уникална – предлага се само при нас и няма аналог в друг български, а дори и балкански университет. При нас връзката с бизнеса е първостепенен фактор, който определя учебните планове и учебното съдържание на всяка специалност. Изготвяме учебната документация заедно с нашите над 50 бизнес партньори, сред които са едни от най-големите телекомуникационни и ИТ гиганти – А1, Huawei, Simens, IBM, Atos, DXS Technology, Hillstone, Fibrant – Genmany, чрез които имаме опция за партньорство и с компанията на Илон Мъск Tesla, Национална компания Индустриални зони, Национална компания Железопътна инфраструктура, Българска асоциация за информационни технологии, Асоциация на технологичната индустрия, Българска национална телевизия. 25% от преподавателския ни състав е част от тези мегакомпании и обучава студентите буквално по стандарта на най-големите световни работодатели. Стажовете и практиките на студентите се провеждат в тези технологични компании лидери и това прави нашата диплома много търсена на пазара на труда, а възпитаниците ни са сред елита в телекомуникационния и ИТ сектора.

Всичко това прави Висшето училище по телекомуникации и пощи предпочитан университет за кандидат-студентите през последните няколко години. По данни от националната рейтингова система на висшето образование ние сме университетът, който единствен от техническите университети у нас увеличава броя на приеманите студенти с близо 50% за разлика от масовия отлив на кандидат-студентите от инженерни специалности. Най-търсени са специалностите ни в областта на компютърните и комуникационните технологии и сред кандидат-студентите от чужбина и по този критерий изпреварваме големите инженерни ВУЗ-ове в Бъргария.

Успяваме ли да отговорим на огромното търсене на специализирани ИТ кадри?

Глобално погледнато – българското висше образование е длъжник на ИТ сектора. Причините са свързани с множеството бюрократични процедури, които един ВУЗ трябва да преодолее пред Национална агенция по оценяване и акредитация, за да получи правото да обучава по интердисциплинарни учебни планове. Само за пример ще посоча, че ние внесохме за първи път документи за нашите интердисциплинарни специалности през април 2022 г., а получихме акредитация през декември 2022 г. Нали сме дигитални! Как да възпитаваме дигитални инженери, когато администрацията ни е тромава и аналогова? А същевременно този пример онагледява крещящата нужда от такива инженери.

Дайте съвет на младите жени, които са решили да се развиват професионално в областта на технологиите?

При силна мотивация няма невъзможни неща!

Можете ли да ни разкажете за вдъхновяващи жени от технологичния свят, които са повлияли на кариерата Ви?

За мен пример е д-р Боряна Манолова – изпълнителният директор на Сименс – България. Това е дама, която, където и да се появи, винаги привнася стил и мекота, но и стандарт за качество и стабилност. Същевременно успешно въплъщава ролята и на бизнес дама, и на съпруга, и на майка.

Повече за Висшето училище по телекомуникации и пощи ще намерите тук.

Снимки: личен архив