Ако решите да проверите какви асоциации правят хората с Apple, най-вероятно една дума ще доминира техните отговори - iPhone. Едва ли е лъжа, ако кажем, че днес американският гигант доста често е споменаван просто като "компанията, която прави и продава iPhone" и, разбира се, печели огромни суми от това. Наистина доста неща се промениха, откакто през 2007 г. на пазара излезе първият смартфон на Apple. Роди се технологичен и културен феномен, регистрирани бяха невероятни продажби и печалби, но какво всъщност означава всичко това за компанията, тръгнала от един скромен гараж в калифорнийско предградие?

Истината е, че преди десет години едва ли някой можеше да си представи влиянието, което творението на Стив Джобс ще има върху обществото и самата компания. Днес продажбите на iPhone дават над 60 процента от приходите на Apple, което закономерно кара мнозина да виждат в компанията преди всичко един iPhone производител. Но дали наистина е така? Краткият отговор, разбира се, е "не".

И може ли един мобилен телефон да промени така драматично компания от подобен калибър?

Нека най-напред изясним едно нещо - никой не омаловажава постигнатото от тази малка мобилна слушалка, наречена iPhone. За първите си десет години на пазара от телефона са продадени най-малко 1.2 милиарда бройки, което го прави един от най-успешните продукти изобщо. Отново iPhone бе този, който постави началото на цялата iOS екосистема, която днес обхваща iPod touch, iPad, Apple Watch и Apple TV и с която общата бройка на продадените iУстройства наближава 1.8 милиарда. Предвид очаквания с голям интерес дебют на следващия iPhone през есента, доста вероятно е до края на 2018 г. бройката да надмине 2 милиарда. И тези устройства не са никак евтини, както добре знаем - преди края на годината iOS продуктите ще са донесли на Apple повече от един трилион долара в приходи.

Наистина е трудно да си представим реално аспектите на този успех. Но нека опитаме - през последното тримесечие Apple е продала малко под 80 милиона телефона, или около 900 000 на ден. Денят има около 86 400 секунди, така че сметките показват, че всяка секунда се продават десет телефона. Невероятно е, знам.

С такива внушителни цифри вероятно вече е по-лесно да си обясним влиянието на iPhone върху имиджа и бизнеса на своите създатели. Мащабите на производствената верига - от дизайна, през подизпълнителите и доставчиците до търговската верига - изискват невероятна прецизност. Казано направо, за да произведеш и продадеш 212 милиона телефона (това е направила Apple през 2016 г.), се искат много по-различни и комплексни процеси, политики и отношения с партньорите, отколкото ако правиш същото с относително скромните 6 милиона Мас компютъра. Как успя Apple да постигне този преход от нишов производител към пазарна доминация от безпрецедентен мащаб? При един от гениалните си ходове Стив Джобс привлече опитен търговец на име Тим Кук. С подкрепата и ценните съвети на съоснователя на Apple бъдещият изпълнителен директор подбра добър екип, постави нови правила и сключи важни партньорства. В много отношения Apple стана напълно нова компания.

Макар и не съвсем

Едно нещо не се промени в Apple въпреки парите, славата и култовия статус: стремежът към пълен контрол чрез интеграция на хардуера и софтуера. Това е една от най-старите черти на компанията, критиката към която съществува от също толкова дълго време. Почти веднага след като Стив Джобс обяви iOS като собствената затворена система на iPhone, някои експерти побързаха да го разкритикуват с аргумента, че прави същата грешка, която обрече Macintosh преди това.

Днес тази критика просто се огъва под напора на цифрите, които очевидно говорят за успеха на идеята. Наистина, заключвайки хардуер и софтуер под собствен контрол, Apple се ограничи до скромен процент от пазара на смартфони - някъде около 14 процента. Но с между 80 и 85 процента от приходите от същите тези мобилни телефони Apple упражнява финансова доминация без конкуренция.

Друга константа в политиката на Apple е неутолимият апетит за собствен надежден хардуер, който доведе до създаването на Ах процесорите, вместо компанията да разчита на външни доставчици, които невинаги са надеждни. Когато Джобс обяви това решение, отново имаше критика, а днес чиповете на iPhone и iPad редовно побеждават конкуренцията в тестове.

Запазената марка в дизайна

Да не забравяме, разбира се, и неповторимия афинитет на компанията към дизайна. Това е черта, която датира още от работата на Хартмут Еслингер по белия и елегантен Apple IIc от 1984 г. Младият тогава немски промишлен дизайнер получава баснословната сума от един милион долара на година, за да превърне Apple от поредното име в Силициевата долина в глобална марка. Когато Джобс се връща в компанията през 1997 г., той измъква бъдещия сър Джонатан Айв от дълбините на организационната структура, което поставя началото на съвременния подход на Apple към дизайна на продуктите. Първият хит от тогава е Bondi Blue iMac, а днес почеркът на Айв и неговите последователи е навсякъде в продуктовия каталог.

Говорейки за Мас, след като от известно време Apple уж пренебрегваше своята класическа линия персонални компютри, компанията неотдавна анонсира нов iMac като топ модел на годината. За 2018 г. пък се подготвя напълно модулен модел, който ще замени Mac Pro. Както виждате, за компания, която е станала синоним на iPhone, Apple има доста широки амбиции.

Като всяка компания от такъв калибър Apple също е обект на най-различни пикантни слухове, разкриващи любопитни подробности от коридорите на властта в Купертино. Старши вицепрезидентът Фил Шилър е критикуван, че прекалено дълго време се противопоставя на тъч клавиатурата, докато друг високопоставен служител се опитва да си припише прекалено много заслуги. Шефът на iOS от 2007 г. до 2012 г. Скот Форстал също е сред жертвите на системата, която сам е създал. Злите езици го описват като прекалено амбициозен и труден. Откакто се махна от Apple, Форстал не е коментирал нито веднъж своите 22 години в компанията. Всъщност интригите са толкова много, че дори им е посветена цяла нова книга - The One Device: The Secret History of the iPhone.

Memento mori

При всичките си положителни постижения и иновации през годините Apple сякаш не може да се отърси от една прокоба - "Apple е обречена". Цитирайки различни причини, нейните критици постоянно търсят начини да провъзгласят края на компанията. Тази тенденция съпътства Apple още от самото ѝ начало, като причините са различни - от финансови проблеми, през лошо ръководство до прекалени крайности. Честно казано, тази "мантра" ми напомня на любимото ми шоу Satuday Night Live, което периодично също се опитват да заклеймят като Satuday Night Dead. Но то успя да просъществува вече повече от 40 години, което го превърна в безпрецедентен феномен в тв бизнеса. По същия начин Apple вече няколко десетилетия не само оцеля, но се превърна в съвременен бизнес колос. Всъщност в известна степен шефовете на компанията трябва да са благодарни за това, че им се напомня за превратностите на съдбата. Защото само когато Apple започне да се прехласва по собствената си слава и цифри, както направиха това BlackВerry и Nokia, тогава компанията наистина ще бъде обречена.