Ираван Хира е едно от най-разпознаваемите лица на българския ИТ сектор. Изпълнителният директор на Hewlett Packard Enterprise, operated by Selectium работи в HP от отварянето на първия офис на една от най-важните компании в историята на информационните технологии в страната през 1998 г., като заема различни търговски и управленски позиции, включително генерален директор на „Хюлет-Пакард Ентърпрайз“ за България (HPЕ) и на „Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Център“. Има магистърска степен по изчислителна техника от ТУ - София.

Той ни обясни каква е причината изкуственият интелект да се появи точно сега, в кои сфери се очаква да навлезе, как ще се отрази това на пазара на труда и защо българският технологичен сектор е на прага да преминe в следващата си фаза на развитие. Повод за разговора ни стана не само богатият му опит и експертиза, но и предстоящата конференция „Интелигентни ИТ решения. Посока: Изкуствен интелект“, организирана от HPE. Събитието ще се проведе на 23 октомври в София Тех Парк и ще събере специалисти в областта, включително специалния гост - Рик Вера. Повече за конференцията ще намерите в края на статията.

 

Напоследък слушаме много за изкуствения интелект (AI), как ще промени света. Според вас кои са социалните сфери, в които ще видим най-голяма промяна, движена от системи, базирани на изкуствен интелект, да кажем – в средносрочен план? Всъщност нека да изясним първо какво е изкуствен интелект според разбиранията в момента, защото днес си говорим за аналитичния AI, който притежава само когнитивни способности, а не за някаква теоретична всевиждаща и превъзхождаща човечеството самодостатъчна форма, която може да ни унищожи.

Наскоро гледах един филм от 2001 г. на Спилбърг за изкуствения интелект. От тогавашната гледна точка е изглеждало сякаш нещата ще се случат след 100 години, но виждате, че по-малко от 19 г. по-късно вече ползваме на практика изкуствен интелект под някаква форма. Това е софтуер, всъщност не само софтуер – инструменти, които ни помагат. Аз мога да обясня наличието му със следната метафора. Преди време хората, за да могат да строят по-големи къщи и архитектурни обекти, са преминали към машините – камиони, кранове и т.н., за да им помогнат за физическия труд. Днес човечеството вече преминава в този етап, в който навлизат нови инструменти, които да ни подкрепят за умствения труд. Разбира се, изкуственият интелект не е нещо имагинерно, не е дошло от космоса – става въпрос за чисто технологична еволюция, започвайки от компютрите, от софтуера.

 

Технологичната еволюция е сравнително плавен процес, но ако погледнем последните две десетилетия, ще осъзнаем, че животът се е променил рязко и драстично. Изкуственият интелект като концепция пък присъства в литературата от векове, а научните изследвания в областта са започнали преди почти 60 години. Защо точно днес говорим да изкуствен интелект на практика, какво всъщност се случи, че той стана възможен?

Защото се случиха две неща. Първо вече имаме достатъчно мощен хардуер, който да обработва много бързо всякаква информация. Второ – налице е горивото за изкуствения интелект – данните. Днес 97% от данните, които се генерират от хора, машини, датчици, се губят в пространството – не се обработват. Ние използваме едва 2-3% от всичката информация. Разбира се, когато разполагаме с много силни изчислителни машини и съответните алгоритми и софтуер, които да ги обработват и анализират, вече може да правим изводи на базата на по-богата информация и да предвиждаме някакво поведение.

Иначе AI вече е наличен навсякъде

Във всеки телефон вече има гласов асистент. Сами наблюдавате как във всяка нова версия той се подобрява. Всъщност това приложение не разсъждава само, то следи голямо количество от информация, поведението на клиента и на базата на това почва да дава предположения и използвайки обратната връзка от клиента, се учи. Този процес далеч не засяха само персоналните устройства. Наскоро прочетох в едно изследване, че 77 млн. американци ползват гласов асистент в колата си. В домовете също започват да навлизат подобни помощници.

В бизнеса нарастването на AI се вижда много ясно в няколко сектора. Във финансовия AI се използва много сериозно, за да се следят кражби, злонамерено поведение, пране на пари – милиарди транзакции се анализират, за да може да се предвиждат злоупотреби. В здравеопазването също се въвеждат AI-базирани системи.

В спорта също имаме примери, особено в колективните спортове – футбол, американски футбол, – където датчици следят поведението на играчите и тези на съперника, други сензори проследяват състоянието на атлетите, така че треньорът и щабът в реално време да могат да направят анализи. Цялата тази информация дава възможност на един отбор наистина да стане най-добрият в света, без да притежава Кристиано Роналдо или Меси.

 

Защо всъщност трябва AI за този анализ и прогнози?

Просто защото машините могат да го правят много по-бързо и по-безпогрешно. Като хора ние трябва да впрегнем усилията си не в скучните, повтаряеми дейности, които могат да бъдат автоматизирани, а да се насочим към креативните неща. Давам пример: една от причините Мерцедес във Формула 1 да са непобедими толкова години е не само защото са внедрили най-модерните технологии в производството на двигателите и на шасито. Те използват събиране на информация за поведението на колата и конкурентите си в реално време. След всяка тренировка правят различен анализ на представянето и околната среда и компютърът дава 5-6 сценария каква трябва да е стратегията за следващия ден: с какви гуми да се кара, с каква скорост, кога да се влиза в бокса. Човекът с неговия опит, с неговата интуиция и понякога с възможността да поеме риск избира стратегията, на която да се заложи. Там е красотата на AI – освобождава хората да правят нещо, което е много по-интересно и по-забавно и носещо повече полза. Дори без да го усещаме, AI навлиза под формата на автоматизация, съответно не само да автоматизира труда ни, но и да дава различни предположения и сценарии как ние да се развиваме.

Споменахте здравеопазването като сфера за навлизане на AI. Има ли конкретни примери?

Например болестта на Алцхаймер. Виждаме, че точно това е болестта на днешното поколение, една от най-големите заплахи, за която няма лечение, тъй като дори не са идентифицирани причините, които водят до нея. Hewlett Packard Enterprise работи по проект в тази сфера с Германския център за невродегенеративни болести (DZNE). Те събират 30 000 доброволци, които в продължение на следващите 30 г. на определен период от време се подлагат на подробни медицински изследвания, а данните от тях се събират. Ако след години някой от контролната група се разболее, тази огромна база от данни може да се анализира в реално време и потенциално да се открият разликите и причините за разболяването му – дали е свързано със стрес, храна, посещаване на определено място. След това ще се проследява и самото развитие при заболелите и ще се направят различните взаимовръзки. Ще е по-лесно да се открие защо определени процеси от протичането на болестта се случват. Така ще се търсят отговори на въпросите, какво пречи и какво ускорява развитието на тази болест и какво можем да направим. Докторите и днес разполагат с много от тази информация за индивидуални пациенти, но няма как да я съберат и анализират. Изкуственият интелект обаче е способен на това. Да не говорим за изследване и откриване на нови лечения.

 

Ясно е, че бизнесът се стреми да въведе повече AI, защото вижда реална полза от това. В същото време обаче какво мислите за изместването на традиционните работни места и професии от машини и алгоритми? Има страхове сред хората, че процесът се случва прекалено бързо и че преквалификацията към друга, дори по-творческа работа, няма да се случи в мащабите, в които е нужно. Това потенциално е основа за сериозни социални сътресения. 

Със сигурност може да звучи и като заплаха, и като възможност. Представете си една черно-бяла снимка, която е направена през 1930-те в завод в САЩ. На нея виждате 7-8 работници, които са вдигнали автомобил на някакъв стенд и тези души, омазани в масло, хванали гаечни ключове и други инструменти, се въртят около него и се опитват да произведат една кола в рамките на няколко дни. Ако направим същата снимка в съвременен завод за автомобили, ще видите едно хале, което е бяло, светло, цветно, с едни роботи – жълти и оранжеви „ръце“, които сглобяват колите – и няма да имате човек в кадър. Тоест тези 7-8 работни места са изчезнали още преди появата на AI. Хубавото е, че редом до тези снимки има и други, на които се виждат едни специалисти с бели престилки, които проектират и конструират бъдещите роботи, тези, които ги сглобяват, други – които ги програмират.

С навлизането на технологиите ще изчезнат професии, които са вредни за здравето, които са повтаряеми, в които няма добавена стойност

През 30-те не е имало програмисти, инженери на роботи и т.н. Днес вероятно специалистите в компаниите, които ги заемат, са много повече от тези 8 човека, чиито професии са изчезнали. Анализите, които ние сме направили, показват че през 2022 г. около 75 млн. работни позиции ще престанат да съществуват в световен мащаб благодарение на навлизането на AI и нови технологии, но в същото време ще се появят нови 133 млн. работни места.

 

Можем ли да дадем примери?

Застрашените професии са разнообразни. Например анализаторите на стоковата борса, които правят оценка на някоя компания – дори днес има софтуер, който може да замени 4000 подобни позиции. Също често се дава пример с Amazon, където складовете са оптимизирани със софтуер до такава степен, че ефективността е увеличена максимално, а нуждата от човешка намеса е минимална. Има много други примери. 

По-важното е да се знае кои са професиите, които ще растат, които не могат да бъдат заменени. Те са тези, в които се внася творчество. Най-лесният пример е развлекателната индустрия – няма как компютър да създаде песен като Бийтълс. Машината може да копира и да пресъздаде. Създаването ще е приоритет и основна задача на хората. Архитектурата, дизайнът, рисуването ще бъдат с много по-голям фокус в бъдещето. Но далеч не само те. Създаването не е нужно да е свързано с изкуство – би могло да става въпрос за измислянето на нов софтуер или нови продукти.

Дали образователната система ще може да се справи с подобна промяна? Как да очакваме хора, които нямат талант и образование и са работили нискоквалифицирана работа, изведнъж да станат творци?

Мога да дам пример с владеенето на чужди езици. Преди 30 г. не е било ключово да владеете какъвто и да е втори език, за да си намерите работа. Днес децата излизат от училище с минимум два чужди езика и това невинаги е достатъчно. По същия начин в момента цифровите умения очевидно са сред способностите, върху които трябва да се фокусираме. По-сложната промяна в образователната система е точно създаването на тези компетенции. Старата практика беше да ни подготвят да бъдем добри и изпълнителни, защото имаше подреден строй и в него трябваше да бъдем добри работници. В днешно време подредените не са най-печелившите. Представете си, ако Facebook беше подреден, сигурно щеше да е като една книга, тип дневник или лексикон. Facebook, Uber, тези които наричат disruptors – дразнителите, разрушителите, – това са успешните бизнеси и хора в сегашния момент. Наличието на такива успешни модели показва, че става въпрос за качества, които очевидно са заложени при хората, но не са развити достатъчно. Образователната система трябва да ни научи на критично мислене, да гледаме от всички страни (не само от тази, която учителите ни карат), да ни предизвиква да си задаваме въпросите „защо“ и „как“, да работим в екип.

Културните различния също трябва да бъдат на фокус

Може би не е нужно вече да се фокусираме върху изучаването на чужди езици, защото ако не днес, то в близко бъдеще ще правите подобно интервю с мой колега от Китай, без той да знае български, а вие – мандарин. Просто ще сте със слушалки, в които в реално време ще получавате достатъчно добър машинен превод. Но това, което трябва да владеете и двамата, е да можете да работите в различни култури. Да знаете как да поддържате отношения помежду си.  За езиците ще ни помогне изкуственият интелект. Докато при разбирането на друга култура е нужна емоция, интуиция, емпатия. Това е непосилно за компютрите.

 

Това е интересно виждане, защото знаем, че в България има немалко аутсорсинг компании, които разчитат основно на езиковите умения на служителите си. Всъщност как виждате бъдещето на аутсорсинг сектора в България по принцип? Не от скоро се говори, че има прегряване, изчерпване на потенциала (най-вече човешкия) за IT аутсорсинг бизнеса в България? Ще се превърне ли страната в още по-сериозен фактор в IT индустрията в световен мащаб, или растежът от гледна точка на брой компании и служители, които наема този сектор, ще спре? Трябва ли секторът да се фокусира в нещо по-различно?

Индустрията трябва да се развива, за да бъде успешна. Години наред България успява да бъде една от най-привлекателните дестинации за аутсорсинг, но е очевидно, първо, че самият пазар прегрява, и второ – конкуренцията на други, по-далечни държави, се повишава. Все по-млади икономики ще почнат да ни стават преки конкуренти. Тоест в момента тази индустрия е подложена на два натиска – вътрешния недостиг на кадри, който засяга цялата държава, а от друга страна – външните фактори.

Наблюдавахме сериозни количествени натрупвания през последните 15 г. - с толкова бърз ръст в хора, които да се занимават с IT, аутсорсинг на бизнес процеси и т.н. Този ръст ни позволява вече да започнем да трупаме знания и опит. Индустрията е готова и вече влиза в следващия си етап – създаването. Неслучайно наскоро Bosch откриха своя R&D център. Ще виждаме все повече компании, които идват тук не защото искат аутсорсинг, не просто да прехвърлят задачи към нас само заради по-добра себестойност. Те вече забелязват, че в България има хора, които могат да създават нещо повече. Нивото започва да се вдига.

HPE е пример за това. Започнахме като колцентър, след което пораснахме в център за изнесени услуги и т.н. до момента, в който днес вече сме център за поддръжка от най-високо ниво. На по-високо от нашето ниво има центрове само в 1-2 държави по света. Ние няма накъде да растем повече, затова, дай боже, следващата стъпка да е в посока развойни дейности.

Освен навлизането на чужди компании друга възможност е българските служители, които са работели за големи компании, тези които имат предприемчиво мислене, да напускат корпоративния сектор и да създават свои стартъпи. Имайки опита, уменията, контактите, които са придобили в една международна среда, е много по-лесно да основат стартъп. Така че виждаме как този сектор ще се трансформира стъпка по стъпка и навлиза в следващия си етап на развитие, в който наистина се надявам тук да се създават продукти и услуги с добавена стойност.

 

Да се върнем на AI. Каква е стратегията на HPE по отношение на изкуствения интелект?

Преди години HP като корпорация беше компания, която предлагаше всичко – от крайните устройства (персонални компютри, периферия и т.н.) за потребители до суперкомпютрите, софтуера и аутсорсинга. Компания, при която клиентът на едно място можеше да напазарува всичко. Очевидно такава беше действителността в предишния период на развитие на икономиката и тогава това беше едно добро решение. В момента сме в ситуация, в която най-важното пред един бизнес е да е бърз и гъвкав. Компанията усети, че размерът вече не е предимство, а голям недостатък. Да промениш организация от такъв размер и да гониш конкурент, който е малък (вижте какво стана с Uber и Netflix), който се появява от един гараж или апартамент с двама човека и една апликация на един телефон, за една 120-милиардна компания е невъзможно. Затова през 2015 г. HP се раздели на 4 отделни компании, като всяка от тях има различен фокус. Hewlett Packard Enterprise се фокусира върху традиционните си силни инженерингови практики, които имаме още от създаването си, от 1939 г. Ние сме силни в ИТ инфраструктурата, която седи на заден план – т.нар. изчислителни центрове.

Има 2 или 3 основни компонента, които са нужни, за да се въведе AI успешно

Трябва да имаме достатъчно данни, да разполагаме с изчислителна мощ за обработката им и да разполагаме със софтуера, който да прави тези анализи. Ако така раздробим задачата за AI, HPE се фокусира в създаване на инфраструктура, която е достатъчно мощна, за да може да прави изчисления в реално време. От друга страна тя трябва и да е скалируема – ако вземем супер мощна система, която не може да се променя, това пречи на бизнеса. Тоест нашата цел е инфраструктурата да заема флуидна форма, да можем да предлагаме инфраструктурни решения и за малки, и за големи. За това има много ясен път – не да се купува и добавя, а наистина да има гъвкав модел, така че ако днес на бизнеса му трябва по-малко изчислителна мощ, да плаща и да ползва по-малко. Това важи и в обратна посока. Ако е нужно да се увеличи капацитетът в някакъв период, да може бързо да се добавя такъв, след което отново толкова бързо да може да се ограничат разходите и ресурсите при отминаването на конкретен цикъл. Тоест движението скалиране нагоре-надолу да бъде наистина гъвкаво и безпроблемно. Ние предлагаме точно такива адаптивни, хибридни, надеждни информационни системи за инфраструктурата.  

Колкото до AI, в HPE вече разполагаме с AI под формата на продукт. Не си представяйте робот с логото на HP да ви посрещне и да каже „заповядайте“. Това е един софтуер, който седи в нашите системи и до голяма степен отменя много трудоемката и не толкова приятна системноадминистраторска работа на инженерите, които работят в изчислителните центрове. Техният труд стои малко на заден план, но реално всяко добавяне на нещо или изменение в софтуера, добавяне на нов клиент или услуга изискват да се пренастроят всички сървъри, мрежови устройства, дискове за съхранение на данни. Тази работа е много неблагодарна, трудоемка, времеемка, бизнесът се забавя, клиентите негодуват. В момента работим този процес да бъде автоматизиран – да има софтуер, който да може да помага на администратора. При постъпване на заявка да се направи промяна, той веднага да може да сметне къде да се добавят допълнителни сървъри, да се намали дисковото пространство, да се увеличи капацитетът за пренос на данни и това да се случи в реално време. Този софтуер освен това се учи да следи поведението, тоест като добави определен капацитет, да може след това да прецени дали той е бил достатъчен и за следваща подобна заявка да може да нанесе правилните корекции, ако е нужно, и така да предоставя постоянно подобряваща се услуга.

В крайна сметка целта наистина е да се автоматизира работата на един изчислителен център, така че той да може, освен да оперира, и да се грижи сам за себе си – да предвижда къде ще се случат проблеми на базата на опита си. Представете си какви възможности дава например това да се поръча резервна част, преди нещо да се е счупило. Да кажем, ако системата засече, че някой харддиск започва да дава отклонения, веднага софтуерът да се свърже през мрежата с другия софтуер (на доставчика на резервни части), да опише проблема и да поиска определена резервна част, тя да се изпрати към спедитор и куриер да позвъни на вратата ви с инструкции днес вечерта да смените този диск, който дава дефект. Това вече е реалност днес. Утре може да има и роботче, което да смени самата част.

 

Напоследък все повече големи компании инвестират в нови дейта центрове. Каква е ролята на HPE в този процес?

Българският бизнес, не само най-големите компании, е много иновативен и търси всякакви начини за промяна, което включва и изграждане на изчислителни центрове. Не съм сигурен дали самото изграждане на такъв е най-добрата стратегия, защото има сериозни разходи. По-голямата промяна, която забелязваме, е тази на бизнес моделите. Клиентите свикнаха на консуматорско поведение. Например че няма нужда да си купуваш диск за съхранение на снимките вкъщи, а можеш да се абонираш за облачна услуга и да достъпваш файловете си навсякъде, по всяко време. Доверието към облачните технологии расте. Частните потребители свикнаха не да инвестират в хардуер, а да плащат за услуга. Същото поведение вече се забелязва и при големите клиенти – те желаят да получат същото познато клиентско преживяване и за бизнес цели. Само че имат ограничения – казват, че данните трябва да са при тях поради регулации или вътрешнокорпоративни правила, а от друга страна не могат да си позволят или не искат да направят големите инвестиции.

Това, което HPE предлага в момента, е един хибриден модел, който сме нарекли GreenLake. Накратко той е следният: HP отива при клиента, анализира какви потребности има той, калкулира какъв размер архив ще е необходим за неговите нужди и сключваме договор за потребление. Тоест, ако този месец съхранявате това количество информация, цената е толкова. Ако в следващия имате изменение нагоре или надолу, цената се коригира в съответната посока. Подобна стратегия има две предимства за клиентите – те печелят, защото не правят сериозна инвестиция, която не е ясно дали ще им е нужна или не, и второ – дава им гъвкавост, ако бизнесът им рязко нарасне. Но взаимоотношенията между доставчик и клиент са променени – те са партньорства, в които и ние вече носим риск и сме много по-ангажирани с клиентите си, за да са успешни, а от друга страна им създаваме т.нар. клиентско преживяване, което им е познато от работата с облачните технологии, без да правят компромис с това, къде се намират данните им. Накратко, от финансова гледна точка нещата изглеждат все едно ползват облачни система, а технологично погледнато, инфраструктурата и данните са при тях.

Подобен модел търсят и голяма част от доставчиците на услуги в България – да намерят начин, по който да са съпричастни към клиентите си и да им осигуряват конкурентно предимство.

 

Говорейки за AI и бъдещето на професиите, вие сте един от най-популярните работодатели в страната. Какво търсите в кандидатите за работа при вас?

Ако отворите обявите за работа, без значение дали на HP или на друга компания, ще видите много изисквания по отношение на придобита професионална квалификация. Моето мнение е, че това е много важно, но в същото време техническите умения и знания могат да се придобият допълнително. Хубаво е да имаме от ден 1 подготвени хора, които могат да влязат веднага в работата. Но не това е най-важното, всъщност търсим и няколко други качества.

На първо място е ценностната система, която трябва да отговаря на тази на компанията – уважение, екипност, ангажираност – неща, на които сме възпитавани в семейството си. Ние като фирми е много трудно да превъзпитаме подобни качества. Целта ни е да съберем хора с еднаква ценността система и така да създадем силен екип. Видели сте го и в други компании – в хубавите фирми хората се сближават не само заради работата, а най-вече защото споделят сходни виждания.

На второ място е умението да работиш в екип – няма супермени вече, имаме екипи, които могат да правят супер екип

Друго търсено качество е възможността за поемане на разумен риск. Ако пресмятаме риска за всяко решение, което трябва да направим, вероятно ще стигнем до извода да не го правим. Точно затова са ни нужни хора, които да предизвикват статуквото.

Не на последно място търсим инициативност. Търсим специалисти, които не просто се оплакват от проблемите, но и търсят решения за тях.

Ако над всичко това човекът притежава технологичните умения и езиците, той ще е перфектният за нас служител. Но дори да ги няма, ако е налице останалото, технологичните умения можем да ги повишим, както правят немалко компании.  

 

Повече за актуалните възможности и предизвикателства пред AI можете да разберете по време на годишната конференция на Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium „Интелигентни ИТ решения. Посока: Изкуствен интелект“. Събитието, което ще се проведе на 23 октомври в София Тех Парк, се очаква да събере над 250 висши мениджъри от частния и публичния сектор, предприемачи, технологични иноватори и консултанти, представители на НПО и медиите. Входът е безплатен, като се изисква регистрация на сайта: https://selectium.com/events/bulgaria/intelligent-it-sofia-2019/

Тази година фокусът на конференцията ще бъде върху бъдещето на технологиите в контекста на изкуствения интелект, Интернет на нещата и големите данни. Лектори от HPE, SAS, Veeam, Red Hat и други ще разкажат как отговарят на предизвикателствата на новите технологии и ще споделят примери на успешни практики при внедряването им. Програмата включва панелни дискусии и паралелни технически сесии.

HiComm е медиен партньор на събитието.  

 

Още от HiComment