Как да се справим с интернет параноята

Със сигурност имате поне един познат, който обожава да се впуска в бездънната яма на темата "следене в интернет", а не е изключено това да сте самите вие. Хората, които за по-кратко ще наричаме интернет параноици, вярват, че голямата цел на всички корпорации, институции, политици, рекламодатели и дори потребителите е да ги следят, търсейки всевъзможни хитри начини да се възползват от личната информация, която придобиват. Възможно е те да са напълно прави, всъщност шансът е огромен, макар някои схващания да са крайно преувеличени. Разкритията около Prism, за които може да прочетете повече тук, доказват, че оруелската представа за САЩ, която се върти из медийното пространство на Европа (и не само) от години, може би не е чак толкова конспиративна. Постоянно споделяме информация за масивни пробиви в системите на основните платформи, които използваме - преди по-малко от седмица неизвестни злонамерени потребители откраднаха лична информация за около шест милиона Facebook профила. Не е ясно доколко са почтени и намеренията на самите компании, на които предоставяте части от своя живот. Почувствахте ли се вече несигурни? Няма нужда. Продължавайте да четете спокойно напред.

Параноята и хипохондрията

В крайно общ ред на мисли разликите между параноята и хипохондрията не са особено големи и спокойно бихме могли да разгледаме втората като медицинско наименование за подвид на първата. Интернет параноята от своя страна може да се разгледа и като интернет хипохондрия, но точното определение надали има особено голямо значение.

В подобни ситуации каналът обикновено не е причина, а катализатор на събитията. Пример са актуалните протести, които, противно на мнението на Христо Монов, не са създадени от технологиите, а от хората, които го използват. С времето каналите стават по-бързи и устойчиви, благодарение на което всичко, което се е случвало извън тях преди, също се ускорява и усилва. Това се отнася и за параноята: ако даден интернет потребител е предразположен да страда от чувство за несигурност, мания за следене и да вярва, че околният свят работи срещу него, интернет ежедневието е невъобразимо благоприятна почва за развитие на тези настроения.

Нужда от свикване с истината

Разковничето на сложния и деликатен въпрос за интернет параноята се крие в малката, но съществена разлика между отричането на параноята и отричането на мотивите зад нея. Като човек, който се определя като крайно спокоен и позитивен интернет потребител, аз също вярвам, че огромна част от информацията, която споделям в мрежата, се използва за много повече, отколкото ми казва компанията, на която я предоставям. Примерите варират от безобидното рекламно таргетиране на Google и Facebook, през предложенията за потенциални покупки на Amazon до възможност за проникване във финансови акаунти от измамни мрежи и директно крадене на поверителни данни чрез хакерски похвати. Всичко това се случва ежедневно, но постоянната мисъл за опасността, на която се излагаме, като използваме интернет за почти всичко, което правим, може да бъде самоунищожителна. Представете си, че мислите задълбочено преди всяко действие, което предприемате онлайн, пресъздавайки възможни сценарии, в които трето лице или компания се възползват от вас. Би било неприятно, нали?

Истината е, че тези страни, които имат нужда от вашата лична информация от какъв да е тип, имат каналите да си я набавят, без дори да разберете. Ако искате да запазите здравия си сън нощем и да се възползвате максимално добре от онлайн присъствието си, обаче трябва просто да не ви пука за това.

Статията продължава на следващата страница.

Не всички искат да ви оберат

Нужно е да поставим граница, която разделя позитивното използване на онлайн информация от престъплението. Ако наистина смятате, че Google и Facebook работят против вас, може би било добре да отделите няколко часа, за да се запознаете подробно с клаузите им за употреба. Именно тогава ще установите, че 90% от действията, които намирате за неприемливи, всъщност са такива, с които сте се съгласили по време на регистрацията си. Не бива да забравяме, че може да не поставяте отметката до "Съгласен съм и приемам общите условия за ползване" и никога да не използвате платформите на коя да е компания. Изборът, който правите, е напълно съзнателен и отговорен.

Озадачаващо е настроените на голяма част от интернет потребителите относно прецизното таргетиране на реклами. Като близки до максимален брой читатели пример използвам Google, Facebook и Amazon. Всъщност какво лошо има в това да ви се маркетират продукти и услуги, които вероятно бихте ползвали, вместо поредната натрапчива анимирана реклама за отслабване, която изглежда сякаш е направена в курс за начинаещи по Flash? Не мисля, че има нещо нередно в ежедневните мейли на Amazon, в които обикновено има списъци с продукти, които са стряскащо близки до това, от което имаме нужда или което би ни доставило удоволствие. Предпочитам интересен подбор от технологични джаджи и игри, отколкото тестове за бременност и бутикови дрехи за морски свинчета. Звучи налудничаво, но без таргетиране и профайлинг може би бихте получили нюзлетър именно за това.

Следенето не е само онлайн

Из мрежата се намират интересни статистики за това, колко камери заснемат средностатистически жител на Ню Йорк за един ден. Числото е огромно и това е шокиращ фактор, но е и доказателство, че следенето не е само във виртуалното пространство. Години преди интернет да стане масова част от ежедневието ни, институциите разполагат със средства за следене, подслушване и прихващане на информация, през чиито продължения минаваме всеки ден. Всеки дигитален комуникационен протокол може да бъде разбит, дори сложно криптираните, но и привидно сигурното ви офлайн общуване е лесно за проследяване. Прецизното таргетиране на рекламно съдържание пък е много по-старо от интернет. Няма нужда да се впускаме в подробности, но пипълметричните устройства отдавна са в услуга на маркетолозите, а навиците и местата, които идеалният потребител практикува и посещава, са част от всяка уважаваща себе си рекламна стратегия. Отново интернет е просто силен катализатор за парадигми, които съществуват от десетилетия и дори векове.

Запазете спокойствие. Ако живеете почтен живот и в мазето ви няма проект за дистанционно активирано атомно оръжие, институциите вероятно не се вълнуват от вас. Колкото и болезнено да звучи, вашето съществуване едва ли е толкова интересно за трети страни. Открийте идеалното количество информация, която сте готови да споделяте, и съществувайте спокойно в мрежата, полагайки параноична грижа единствено за финансовите си акаунти.

Очакваме ви в коментарите.