Какво се случи с безжичните USB и HDMI?

Декември 2011. Ако сте присъствали на CES преди малко по-вече от четири години, вероятно на този ден сте се събудили и с учудване сте установили, че в дома ви липсват две неща: куп безжични USB устройства и връзка между любимия ви медиен плейър и HD телевизора в хола през HDMI и без кабели.

Да, става дума за технологии, които, ако се вярва на щедрите обещания, дадени през 2007, вече трябваше отдавна да са се настанили удобно в мрежата от високотехнологични устройства около нас и да са ни отървали окончателно от тиранията на досадните свързващи кабели. Уви, почти една петилетка по-късно от Wireless USB и HDMI стандартите няма и помен, а междувременно светът на високите технологии бавно и полека направи още една стъпка напред в еволюцията в сферата на протоколите за пренос на данни. Днес вече на дневен ред са USB 3.0, а скоро и перспективният нов интерфейс Lightpeak.

Какво се случи за тези няколко години и къде се дянаха тези две многообещаващи идеи за безжичен пренос на информация? По следите на тази мистерия ще поемем днес.

Да се върнем отново за момент към онова емблематично издание на Consumer Electronics Show през 2007. Тогава група компании, част от консорциума, разработващ и налагащ стандарта USB, с гордост демонстрираше на сцената няколко прототипа на цифрови камери, които прехвърляха снимки към намиращо се близо до тях РС. Пространството между тях и компютъра беше запълнено единствено с рядък въздух – трансферът на данни се извършваше по изцяло безжичен способ. В друг павилион наблизо принтер печаташе документ след документ, без да е свързан с друг кабел освен захранващия. Малко по-нататък пък Philips демонстрираха телевизор, окомплектован с безжичен HDMI адаптер, който получаваше входен сигнал от медиен плейър, намиращ се в другия край на помещението.

Очаровани, всички ние затаихме дъх в очакване тези две страхотни нови технологии да извървят пътя от демонстрационни прототипи до масови продукти, които веднъж завинаги да сложат край на плетеницата от кабели, опасваща всеки дом и офис.

USB се препъва

По всички правила на науката (и пазара) безжичната USB комуникация трябваше да даде старта на една истинска мини революция в средите на битовата и офис техниката. На теория в радиус от три метра тя трябваше да гарантира скорости, съпоставими с тези на масовия USB 2.0 протокол, и да оперира в ултра широколентовия радиоспектър, което щеше да я направи изключително устойчива на смущения и да премахне нуждата от пряк фронт на видимост между приемник и предавател.

Всичко това звучеше прекрасно на теория, но сблъсъкът с реалността за тази технология започна още в момента, в който периодът между анонсиране на стандарта и премахване на законовите ограничения върху радиоразпръскването в ултра широколентовият диапазон (от 2.1 до 10.6 GHz) се проточи прекалено много. На всичкото отгоре в момента, в който излъчването в този спектър най-после беше разрешено, се оказа, че кажи-речи всяка държава по света е възприела свои собствени правила по темата и вместо единен стандарт на финала производителите получиха поредната легална какофония.

Междувременно процесът на налагане и възприемане на Wi-Fi стандарта вървеше с пълна сила. Така на пазара бързо се появиха принтери с вградени 802.11n адаптери, които без проблем печатаха безжично, цифрови камери като модела CL80 на Samsung с Wi-Fi поддръжка и дори лаптопи, предлагащи Wi-Di (Wireless Display) функции – разработена от Intel технология за безжичен пренос на HD видеосигнал.

В един момент Wireless USB стандартът внезапно стана излишен, изправен пред алтернативата на Wi-Fi. Появата на устройства като iPhone (и камерафоните въобще), които директно качват всички заснети с тях цифрови снимки и видеоклипове в интернет, окончателно погреба идеята за безжичен аналог на добрата стара, универсална серийна шина.

По-удобно е с кабел... май

Друга, не по-малко важна причина за постепенното отмиране на тази идея беше (колкото и странно да звучи) масовото разпространение на USB стандарта. В момента, в който много производители започнаха да предлагат зареждането през USB кабел като алтернатива за зареждането с помощта на отделен адаптер, наличието на кабелна връзка започна да изглежда далеч по-смислено отколкото замяната й с безжична.

Уморени от хаоса, създаден от производителите на мобилни устройства, предлагащи цял куп зарядни с малка или никаква съвместимост между различните марки и модели, потребителите с радост възприеха кабелната USB връзка и я приветстваха заради нейната универсалност. Днес дори се обмисля повишаване волтажа на USB портовете, за да може през тях да се зареждат и други устройства освен телефони и портативни плейъри (таблети например).

И тъй като за момента безжичният пренос на енергия е технология, за която е все още рано да се говори, добре познатото ни дискретно USB кабелче явно ще ни прави компания още доста дълго време.

Безжична телевизия

И докато преносът на USB данни без кабел е нещо, без което, оказва се, бихме могли да оцелеем, не по този начин стои въпросът с безжичния пренос на видео и звук в системите за домашно кино. С особена сила това важи за хората, които например искат да монтират телевизора си на стената – представете си колко по-удобно би било това, ако не се налага да се чудят къде точно да дянат половин дузината кабели, които стърчат от задния му капак.

Въпреки смелите твърдения на производителите, според които до края на 2010 безжичното предаване на HDMI сигнал би трябвало да е де факто стандарт на HDTV пазара, днес по-интересни технологии като опцията за връзка с интернет (т.нар. smart телевизия) и 3D изместиха тази тема от фокуса на големите корпорации.

Естествено доста спорно е кое би било по-полезно за средностатистическия потребител днес – натрапеното му и все още доста зле реализирано 3D, уеб интеграцията (леко безсмислена при наличието на РС в почти всеки дом) или възможността за безжична връзка между компютъра или мултимедийния плейър и телевизора. Явно производителите смятат, че ако някой има наистина сериозна нужда от подобна опция, той винаги може да закупи някои от предлаганите и в момента Wireless HDMI адаптери и да ги добави към домашния си развлекателен център. Друг е въпросът, че цените там са доста солени и понякога достигат тези на отделен плейър плюс озвучителна система.

Още преди да има шанс да се наложи масово, Wireless USB технологията изгуби смисъла си. Не така стоят нещата с безжичния HDMI стандарт обаче!

Въпреки това безжичната видео технология наваксва бързо пропуските си през годините, но изненадващо най-сериозните успехи на този фронт идват от страна на персоналните компютри, а не на големите играчи на тв пазара. Един добър пример е споменатата вече Wi-Di технология на Intel. Не по-малко интересни изглеждат и продукти като Wavi Xtion моделът на Asus, предлагащ функции, доста сходни с тези на прословутия Kinect за Xbox 360. Появилите се неотдавна Samsung Central Station монитори, комбиниращи безжичен USB хъб и дисплей адаптер, също изглеждат многообещаващо.

Дали и доколко Wireless HDMI изобщо ще се наложи като единен стандарт за безжичен пренос на видео данни, разбира се, е спорно, но рано или късно някой трябва да измисли достатъчно евтина и масова технология, която да сложи край на кабелната тирания. И колкото по-скоро – толкова по-добре!