Милиони хора стриймват музиката си. Някои използват Spotify, други Google Play Music, а трети разчитат на Apple Music. Огромната част от тях обаче предпочитат YouTube по една единствена причина - там има всичко, при това напълно безплатно.

И докато може да се спори дали YouTube е музикална стрийминг услуга или сайт за видео споделяне, то едно е сигурно - съвременният човек не сваля музика.

Най-известната стрийминг услуга все още си остава Spotify. Компанията продължава експанзията си и увеличаването на базата с абонати, запазвайки и безплатния си абонамент, който е удобен за много хора. Конкуренция имаме в лицето на Pandora, Google Play Music, Apple Music и Deezer. Съществуват и други, но пазарният им дял е толкова малък, че не заслужават внимание в този материал.

В България можете да се абонирате за всички от изброените услуги, без Pandora. Тествах три месеца Apple Music, а Spotify използвам от години. Тъй като Google Play Music не получава заслуженото медийно отразяване, реших, че е време да се възползвам от промоционалния тримесечен безплатен тестов период и да натрупам впечатления и за него.

Добрите неща 

Google Play Music определено има предимства пред конкуренцията. Първото и най-важно за мен е облачното пространство, което идва с/без абонамент.

Всеки потребител, който има гугълски акаунт, може да качи 50 000 песни в облака, напълно безплатно, без да се обвързва с абонамент. След това може да си ги стриймва на телефона, да ги сваля, да допълва колекцията чрез приложението Music Manager и т.н. Това е изключително удобно.

Подобна екстра предлага и Apple Music. Spotify засега разчита на свалени файлове, които се синхронизират, ако се добавят в плейлист.

Това означава, че ако искате да си качите на телефона песни, които не присъстват в каталога на компанията, то вие ще трябва да имате физическия файл, който да синхронизирате през WiFi, докато са отворени едновременно програмите и на телефона, и на компютъра. При Google Play Music, след като се качи файлът веднъж в облака, няма нужда да го запазвате никъде. Той си е там.

Хубавото при услугата е, че можете да редактирате информацията във файла, след като вече е качена песента (променяте имена, добавяте корица на албума, виждате информация за битрейта и още).

Според Google услугата предлага 30 млн. песни за стрийминг, но не мога да коментирам до колко те са достъпни за България. Единственото, което установих, е, че Play Music има същите предложения като Spotify на територията на страната ни. Това означава, че ако искате да чуете I think we’re alone now в изпълнение на Girls Aloud - ще трябва да живеете във Великобритания. Но като добавим предимството, че можете да си качвате собствена музика, то дупките лесно могат да бъдат запълнени.

Като положителна черта мога да посоча и добрата интеграция между собствена музика и официална от услугата. На пръв поглед няма как да разберете дали слушате ваш файл или такъв от Play Music. Единственото, което можете да направите, е да дадете десен клик и да опитате да свалите песента. Ако има бутон “download”, това означава, че парчето си е ваше. 

Голямо предимство на Play Music за мен е и това, че може да се слуша музика, дори когато скоростта е наистина ниска. Под “наистина ниска” разбирайте да са ви свършили мегабайтите. При 64 kbps стриймингът върви почти без проблем, докато Spotify изисква поне 96 kbps и зареждането отнема много време.

Лошите страни 

За съжаление много неща не ми харесаха в Google Play Music. На първо място е липсата на възможности за намиране на нова музика. Единствените критерии, които първоначално виждате, са: Слушайте сега, Топ музика, Нова музика, Моя музика и Радио станции.

В “Слушайте сега” откриваме само някакви радио станции, два-три препоръчани албума и наскоро слушана музика.

“Топ музика” предлага само 100-те топ песни и десет най-слушани албума. Няма жанрове, няма артисти, няма плейлисти.

“Нова музика” показва само най-новите сингли и албуми на куп. Отново без жанрове.

В радио станциите сами се досещате какво ще откриете - микс, базиран на даден изпълнител или песен.

За сравнение - Spotify предлага топ песни по държави, предложения от приятели, споделяне на музика от приятели, ужасно много плейлисти, които се базират на настроения, жанрове, стилове, епохи, както и персонализиран плейлист, който се актуализира всяка седмица. Можете да намерите любовни песни от 1995 г., топ музика от 2001 г. и какво ли още не.

Spotify дава възможност да виждате какво слушат приятелите ви, да ги следвате, да им изпращате музика, да си чатите, да следите техни плейлисти, да си правите общи плейлисти и още. Социалният елемент при Play Music се ограничава до това да можеш да споделиш песента като линк във Facebook, Twitter и Google+. Apple Music пък набляга изцяло на намирането на нова музика. Там ако решите да ровите по плейлистите, създадени от музикалните редактори, можете спокойно да се изгубите. За да сме честни - Play Music също предлага подобни екстри, но само във версията за САЩ и то благодарение на интеграцията на системата от Slacker, която беше купена от Google. В нашата версия в “Радио станции” има готови плейлисти с хитове, но всичко е разбъркано и крайно неперсонализирано, което е направо странно за компания като Google, която персонализира всяка услуга за потребителите си. 

Интересно също е, че ако искате да създадете фамилен акаунт, с който да спестите пари и да добавите още хора, ще трябва да споделите кредитната или дебитната си карта и за покупки в Google Play Store. Това е голям минус, защото аз не искам приятелите/родителите ми да пазаруват приложения, след като целта е просто да се спестяват разходи за музика.

Огромен недостатък за мен е липсата на нативно приложение за Mac и Windows. Разбирам all-on-web философията на Google, но за мен лично е побъркващо да слушам през страница. Spotify има прекрасен клиент за Mac, с който мога да си сваля музиката и да браузвам на спокойствие, при това много по-бързо. Play Music също има вариант за офлайн слушане, но той включва кеширане в Chrome, разширения… и нека просто не коментираме. Apple Music от друга страна си има iTunes, който не е перфектен, но го има.

Разбира се, има и приложения от външни разработчици като Google Play Music Desktop Player, които работят добре, но всъщност всички представляват само това - уеб версията, опакована в прозорец за Mac/Windows. Благодарение на това приложение си активирах черен бекграунд, който предпочитам и какъвто привлече много хора към Spotify.

Друго “забавно” решение на Google е да можете да свалите СОБСТВЕНАТА си музика само по 2 пъти през уеб. Общо. Ако сте си качили новия мега хит на Преслава например (избран, защото Пайнер не присъства в каталозите на нито една стрийминг услуга в България), вие можете да чукнете на бутона “Download” само два пъти, за да получите mp3 версията. Услугата предупреждава за това, че точно това парче ще може да бъде свалено само два пъти през уеб версията, но може да бъде сваляно неограничен брой пъти през Google Music Manager - приложението, с което качвате музика. Както сами се досещате, въпросното приложение сваля наведнъж цялата колекция, която сте си качили в облака. Ако искате да свалите Преслава повече от два пъти, трябва да се съгласите да свалите на компютъра и цялата си колекция от 20 GB, например.

Като цяло Google Play Music е приятна услуга, чието най-голямо предимство се явява елемент, който можете да получите и без да плащате - 50 000 песни в облака (в безплатната версия има реклами, не може да се слуша офлайн и могат да се прескачат песни определен брой пъти). Компанията предлага прекрасна възможност за бекъп на музикална колекция, която да е достъпна навсякъде и по всяко време. Липсата на интересни предложения за намиране на нова музика, нативно приложение, по-големи възможности за споделяне на хитове с приятели и интеракция обаче поставя за мен Play Music на трето място в списъка със стрийминг услуги. Според мен, а и според официалните статистики, лидер си остава Spotify, следван от Apple Music. Хубаво би било Google да разшири обхвата и на Red - абонаментът за премиум съдържание, който дава възможност на абонатите на Play Music да свалят офлайн музика/видео от YouTube без допълнителни такси. Засега той се предлага като част от абонамента за Play Music, но само на територията на САЩ. 

Все пак - нищо не пречи да тествате услугата в промоционалния период и да решите за себе си коя е най-добрата услуга. А коя платформа ползвате в момента - споделете в коментарите. 

Прочетете: Google Photos сега ви позволява да търсите снимки, използвайки емотикони