Вчера нашият колега Илия Темелков отрази анонсите на два от най-горещите смартфона, които ще видим тази година: Samsung Galaxy S6 и HTC One (M9). Обикновено не чета потребителски коментари (с малки изключения), но вчера си направих гузното удоволствие да видя какво мислят потенциалните купувачи за новите флагмани. Направи ми впечатление позабравена тенденция, която преди често наблюдавах след анонса на нов iPhone. Казано честно, винаги съм смятал, че тя е свързана с пословичния хейт към Apple, но в последните дни се убедих, че това не е така. Става въпрос за коментара "Ами че той е същият като стария". Склонен съм да вярвам, че това е синдром, характерен най-вече за смартфоните. В следващите редове ще се опитам да стигна до първоизточника на това явление.


Назад във времето

Първият фактор, който влияе на чувствителността към промяна при смартфоните, е бурната и дива младост на сегмента. Спомням си с усмивка и носталгия еклектичните дизайни и форм фактори, които Sony, Siemens и EricssonNokia, за да не звуча като Милко Калайджиев) представяха през 90-те и до средата на първото десетилетие на новия век. Мога да си позволя усмивката, защото знам, че няма да се случат отново. Ако трябва да бъда абсолютно честен, не искам този дизайн експеримент да се случва отново, защото работи добре само за еготата на дизайн екипите. В съвременния свят, в който смартфонът е повече компютър и по-малко телефон, не можем да си позволим подобни своеволия и се радвам, че решенията на повечето дизайнери са по-скоро скучни.

Устройства като любимия ми Nokia 7280 обаче продължават да имат ефект върху потребителските ни нагласи. Трудно е да повярваме, че за по-малко от десет години мобилните ни телефони могат да преминат от състояние на огромно разнообразие до морето от лъскави плочи, които ползваме днес. Склонен съм да вярвам, че това е положителна промяна.


Толкова ли е силен стремежът ни към себеизразяване?

Лесно е да отхвърлим коментарите "sa6toto kato staroto brat" с усмивка, но дори от психологическа и пазарна гледна точка предпочитам да задълбая.

Бърз поглед към други продуктови категории и дори други индустрии показва, че потребителите не се притесняват от еднообразието в дизайна. Новите модели от дадени серии автомобили изглеждат еднакво или пренебрежимо различно в рамките на години, но не чувам много оплаквания. Напротив, запазването на относително постоянна насока често се оценява като следване на класически ценности. Виждаме цели компании, които съществуват благодарение на слабо променящия се дизайн. Аналогът е твърде далечен? Супер, нека опитаме с лаптопи.

Повечето ноутбуци днес изглеждат сходно. Ултрабуците възприеха дизайн езика на MacBook Air, а по-големите системи (чиито продажби продължават да падат) най-често се задоволяват със скучен пластмасов гръб и разнообразни бутони около клавиатурата, които никой не използва. Не си спомням за момент, в който някой познат да ми е казал "Няма да си купя новия "Лаптоп Х", защото изглежда като предишния". Защо това явление се наблюдава при смартфоните?

 

Статията продължава на следващата страница.

Демонстрацията на статус

Явлението "Вижте, имам нов телефон" и нежното оставяне на устройството на масата е присъщо на вечер в кварталната кръчма или среща по ниските нива на сивата икономика в България, но не съм сигурен, че е основна подбуда за повечето потребители.

Разбира се, интернет коментарите обикновено не отговарят на това, което се случва в магазина. Огромна част от коментиращите никога няма да си купят нито един от смартфоните, които коментират, защото (както някои от тях гордо заявяват) "никога не биха дали повече от 500 лв. за телефон". Други обожават да обясняват, как техният смартфон за 250-500 лв. е по-добър от всеки флагман, но останалите "балами" не виждат "истинската сделка". Нека временно забравим за тези индивиди и започнем да мислим за обикновени хора, а не за тролове.


Явлението не съществува

След известна доза разсъждения и търсене на истинска, оправдаема причина стигнах до идеята, че търсеното явление всъщност не съществува. С малки изключения хората, които коментират, че "няма да си купят устройство Х3, защото изглежда като устройство Х2", всъщност няма да си купят нищо, но предпочитат да обявят собствената си успокоителна обосновка публично.

Бърза разходка из града показва, че в истинския свят потребителите просто сменят смартфоните си през даден период от време и не мислят много за тях, докато се грижат за наистина важните неща в деня си. Забавянето на промяната в дизайна всъщност е супер, защото позволява на компаниите да се фокусират върху реални подобрения и ползи. Процес, който се случва във всяка индустрия: от експерименти към бавно, но стабилно развитие.